Ела и си отдъхни във Вануату

ПУСНИ

Ела и си отдъхни във Вануату

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В НОВА КАЛЕДОНИЯ

Дали си претрупан със задачи? Изпитваш ли нужда да се откъснеш от всичко? Тогава си представи как си почиваш на един слънчев тропически остров! Представи си, че плуваш в тюркоазени води, че се разхождаш спокойно сред гъсти тропически гори или общуваш с екзотични местни племена! Дали все още съществува подобен рай на земята? Определено да! Той се намира на отдалечените острови на република Вануату.

ВАНУАТУ се намира почти по средата между Австралия и Фиджи и представлява верига от 80 малки острова в югозападната част на Тихия океан, които са разположени така, че образуват форма, подобна на буквата „У“. На това място според геолозите са се сблъскали големи тектонски плочи от земната кора, които са образували високи планини, намиращи се предимно под водата. Върховете на най–високите от тези планини се издигат над повърхността на океана и образуват скалистите острови на Вануату. Днес триенето и разместването на земните пластове предизвикват множество земетресения и са причина за деветте действащи вулкана. По–смелите туристи дори могат да видят отблизо разтопена лава.

На тези острови има множество гъсти тропически гори. Това е и родината на забележителната индийска смокиня, чиито листа се разпростират над огромна площ. Повече от 150 вида орхидеи и 250 вида папрати украсяват гъстите шубраци. Красиви плажове и назъбени стръмни скали препречват пътя на чистите води, гъмжащи от цветни риби и корали. Екотуристи идват от различни части на света, за да поплуват заедно с кротките, но закачливи дюгони около остров Епи. a

Канибали и карго култове

Първите европейски изследователи дошли във Вануату през 1606 г. b По онова време на островите живеели жестоки племена, чиято обичайна практика бил канибализмът. Горите от сандалово дърво — дърво с ароматна дървесина, което било особено ценено в Азия — били в изобилие. Като видели възможност за трупане на огромни печалби, европейските търговци постепенно изсекли дърветата, след което се насочили към търговията с роби.

В търговията с роби се включвало набирането на местни хора от островите за работа на захарните и памучните плантации в Самоа, Фиджи и Австралия. Твърдяло се, че работниците доброволно идвали да работят на плантациите за срок от три години. Но всъщност повечето от тях били отвличани. Към края на XIX век, в разгара на тази търговия, над половината от мъжете на някои острови на Вануату работели извън страната. Повечето от тези хора никога не се върнали. В Австралия почти 10 000 от жителите на островите в Тихия океан умрели най–вече от някаква болест.

Болестите, които били пренесени от европейците, опустошили и островите на Вануату. Жителите на тези острови нямали почти никакъв имунитет срещу едрата и дребната шарка, холерата и други заболявания. В една книга се казва, че „дори обикновената настинка можела да унищожи цели села“.

През 1839 г. във Вануату дошли мисионери от т.нар. християнство. Според сведенията те били поканени на вечеря, на която веднага били изядени, тъй като били предвидени за основно ястие. Същата зловеща участ сполетяла и много от следващите мисионери. След време обаче протестантските и католическите църкви започнали да установяват своето влияние здраво на островите. Днес повече от 80 процента от жителите на Вануату твърдят, че са членове на някоя църква. Независимо от това, както отбелязва авторът Пол Рафаеле, „много от жителите все още се обръщат към селските магьосници, които използват обладани от духове камъни в магьоснически ритуали с цел да бъде съблазнен нов любим, да бъде угоено прасе или да бъде умъртвен някой враг“.

Вануату е дом и на един от най–устойчивите в света т.нар. карго култове. По време на Втората световна война половин милион американски войници минали през Вануату на път към тихоокеанските фронтови линии. Островитяните се удивлявали на огромното богатство, или „карго“, което носели тези войници. Когато войната свършила, американците си стегнали багажа и си отишли. Излишното оборудване и провизии на стойност от милиони долари били изхвърлени в морето. С цел да накарат посетителите да се върнат отново, религиозните групи, наречени карго култове, построили кейове и подобни на летища платформи и марширували като войници, носейки фалшиво бойно оборудване. Дори и днес стотици селяни от острова Тана се молят на Джон Фрум, „призрачният американски месия“, който според тях някой ден ще се върне и ще им донесе несметни богатства, или карго.

Разнообразие в културно отношение

Езиците и обичаите на този островен народ са изключително разнообразни. В един наръчник се казва: „Хората във Вануату твърдят, че сред тях се говорят най–много различни езици на глава от населението в сравнение с другите страни в света.“ На този архипелаг се говорят най–малко 105 езика и множество диалекти. Но все пак бислама — най–често използваният език във Вануату, — както и английският и френският са официалните езици там.

На всички тези острови обаче има едно общо нещо — за всеки аспект от живота се извършват някакви ритуали. Един древен ритуал за плодородие на остров Пентекост дори дал началото на манията за бънджи скоковете, която е обхванала света. Всяка година, по време на събирането на сладките картофи, мъже и момчета скачат от дървени кули с височина от 20 до 30 метра. Единствено лианите, които са вързани за глезените им, ги спасяват от сигурна смърт. Като докосват земята с главата си, тези „сухоземни гмуркачи“ се надяват това да донесе богата реколта през следващата година.

Едва през последните няколко години някои от селата на остров Малекула са отворени за посетители. Там живеят племената, наречени големи намбас и малки намбас. Според сведенията последната жертва на тези бивши канибали била изядена през 1974 г. По подобен начин и обичаят им да връзват здраво главите на бебетата момченца с цел те да имат „привлекателна“ продълговата глава бил прекратен преди няколко години. Днес племената намбас са изключително дружелюбни и се радват да говорят с посетителите за своето културно наследство.

Земен рай

Повечето посетители отиват във Вануату за кратка почивка. Но преди около 70 години Свидетелите на Йехова отишли там, за да помагат на хората в духовно отношение. Усилията на Свидетелите в този ‘отдалечен край на земята’ се увенчали с успех. (Деяния 1:8) (Виж блока „Пристрастен към кава–кава мъж става християнин“.) През 2006 г. петте сбора на Свидетелите в тази страна прекарали над 80 000 часа в това да споделят с другите библейското послание за наближаващия земен рай. (Исаия 65:17–25) За щастие този бъдещ рай ще донесе трайно облекчение от напрежението и тревогите на сегашния живот! (Откровение 21:4)

[Бележки под линия]

a Дюгоните са тревопасни морски бозайници, които на дължина могат да достигнат 3,4 метра и на тегло до 400 килограма.

b Преди провъзгласяването на независимостта им през 1980 г. островите на Вануату били наричани Нови Хебриди.

[Блок/Снимка на страница 17]

ЩАСТЛИВИТЕ ОСТРОВИ

През 2006 г. Вануату беше на първо място в света според Индекса за щастие на планетата. Този индекс, създаден от британската изследователска фондация „Нова икономика“, класифицира 178 страни според нивото на щастие на населението, продължителността на живота и влиянието на местните жители върху околната среда. Във вестник „Вануату Дейли Пост“ се казва: „[Вануату] заема първото място, защото хората тук са щастливи, живеят до около 70–годишна възраст и почти не замърсяват планетата.“

[Снимка]

Традиционно облекло

[Източник]

[Блок/Снимка на страница 17]

ПРИСТРАСТЕН КЪМ КАВА–КАВА МЪЖ СТАВА ХРИСТИЯНИН

Уили, един местен жител на остров Пентекост, още като младеж пиел кава–кава в големи количества. Тази силно упойваща напитка се прави от стрити корени на един определен вид храст. Всяка вечер Уили се прибирал мъртвопиян от кръчмата, в която пиел кава–кава. Дълговете му се увеличили значително. Често той ставал агресивен и биел жена си Айда. Но веднъж един негов колега, който бил Свидетел на Йехова, го насърчил да изучава Библията. Уили се съгласил. В началото Айда била против изучаването. Но като видяла, че поведението на мъжа ѝ се подобрява, тя променила възгледа си и също започнала да изучава. И двамата постигнали добър духовен напредък. С времето Уили се освободил от своите пороци. През 1999 г. двамата с Айда били покръстени като Свидетели на Йехова.

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

НОВА ЗЕЛАНДИЯ

АВСТРАЛИЯ

ТИХИ ОКЕАН

ФИДЖИ

[Снимка на страница 16]

„Сухоземни гмуркачи“ участват в този изключително опасен ритуал за плодородие

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 15]

[Информация за източника на снимката на страница 16]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!