Краят на природните бедствия наближава
Краят на природните бедствия наближава
ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА, войните, гладът и болестите са сред нещата, за които Исус предсказал, че ще бележат „завършека на тази система“, в която живеем днес. (Матей 24:3, 7, 8; Лука 21:7, 10, 11) Разбира се, тези беди не са причинени от Бога. Нито Исус, нито неговият Баща, Йехова Бог, са отговорни за тях.
Бог обаче ще има отговорност за онова, към което ни насочват тези предсказани събития, а именно — идването на Божието Царство, което е небесно правителство под управлението на Исус Христос, както и унищожението на всички онези, които отхвърлят върховенството на Йехова. (Даниил 2:44; 7:13, 14) След това на земята ще настъпи мир и хората повече няма да се страхуват от природни бедствия. Така ще бъде изпълнено изцяло следното обещание на Бога: „Моите люде ще обитават в мирно заселище, в утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.“ (Исаия 32:18)
Слушай Бога и живей!
Както беше обяснено в предишната статия от тази поредица, това да се вслушваме в Притчи 1:33)
предупрежденията може да спаси живота ни. Този принцип важи с още по–голяма сила и по отношение на Божиите предупреждения, записани в Библията. В нея Бог обещава: „Всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, и ще бъде спокоен без да се бои от зло.“ (Свидетелите на Йехова се стремят да слушат Бога, като редовно четат неговото вдъхновено Слово и прилагат ученията му. Те канят и тебе да правиш същото. Да, всички които слушат Йехова, нямат причина да гледат със страх към бъдещето и към бедствието, което ще сполети злите. Вместо това послушните на Бога хора могат да очакват с нетърпение вечния живот в рая на земята, където ще „се наслаждават с изобилен мир“. (Псалм 37:10, 11)
[Блок на страница 8]
УТЕХА ЗА ОПЕЧАЛЕНИТЕ
Дали и ти си изгубил в смъртта някого, когото обичаш, може би в природно бедствие или при някакво друго трагично събитие? Преди почти 2000 години близкият приятел на Исус, Лазар, бил застигнат от преждевременна смърт. Научавайки за това, Исус отишъл в селото на Лазар, Витания, и го събудил от ‘съня’ на смъртта. (Йоан 11:1–44)
Исус извършил това чудо не само за да покаже любовта, която изпитвал към Лазар и към неговото семейство, но и за да засили увереността на хората в обещанието си да възкреси „всички, които са в паметните гробници“ по време на своето царско управление. (Йоан 5:28, 29) Да, в бъдещия рай на земята Исус ще премахне всяка вреда, нанесена след бунта в Едем. a (1 Йоан 3:8)
[Бележка под линия]
a За библейски съвети относно това как да понесеш по–леко загубата на близък човек, както и за по–подробно обсъждане на обещанието за възкресение, виж брошурата „Когато някой, когото обичаш, умре“, издадена от Свидетелите на Йехова.
[Блок/Снимка на страница 9]
ЕДНО ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ
През 1971 г. аз бях млада майка и имах амбицията да направя успешна кариера в оперното пеене. През 1957 г. бях напуснала родното си място в Уинипег (Манитоба, Канада) и се бях преместила в Холивуд (Калифорния, САЩ) с надеждата да остана вярна на моята първа любов, музиката.
Всяко лято в продължение на девет години майка ми, която е Свидетелка на Йехова, ми идваше на гости от Канада. Тя използваше възможността да говори с мене за Библията, защото беше убедена, че в нея се съдържат най–добрите съвети за постигането на щастие и успешен семеен живот. Обичах майка си и я изслушвах с уважение. Но всеки път след като тя заминеше, изхвърлях литературата, която ми беше дала, тъй като смятах, че животът ми върви в правилната посока.
Един ден обаче, рано сутринта през февруари 1971 г., се събудих от тътена на земетресение със сила 6,6 по скалата на Рихтер. Шумът беше оглушителен, а трусът изключително силен. Ужасена, аз се втурнах към стаята, в която спеше синът ми. Почувствах облекчение, когато видях, че е добре и си лежи в креватчето. Когато трусовете спряха, целият под беше покрит със счупени стъкла и различни предмети, които бяха изпопадали от шкафовете, а водата от басейна беше заляла целия двор. Макар че никой от семейството ми не беше пострадал, аз не можах да заспя през тази нощ.
Майка ми беше говорила за „последните дни“ и за това, че един от белезите на тези дни са „силните земетресения“. (2 Тимотей 3:1; Лука 21:7–11) През това лято тя отново дойде на гости, но този път без библейска литература. Тъй като ми беше свидетелствала в продължение на девет години, без да има резултат, тя беше решила, че не проявявам интерес. Само колко грешеше! От момента, в който пристигна, направо я засипах с въпроси. Изведнъж пеенето и славата бяха станали по–маловажни за мене.
Още същата седмица започнах да посещавам заедно с майка си християнските събрания в местната Зала на Царството и оттогава рядко пропусках събрание. Майка ми се погрижи да започна домашно библейско изучаване. През 1973 г. бях покръстена и днес отделям средно по 70 часа всеки месец, за да известявам на хората добрата новина за Божието Царство. (Матей 24:14) Да, вместо да разруши вярата ми в Бога, земетресението ми помогна да я изградя. (Разказано от Колийн Еспарса)