Прелестните рози на Африка

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КЕНИЯ

„Най–великолепните цветя, които някога съм виждал!“ „Най–хубавият подарък, който можеш да дадеш на близък приятел.“ „Начин да кажеш на някого, че го обичаш.“

НАВЯРНО ще се съгласиш с цитираните по–горе изказвания на някои жители на Найроби (Кения). От всички цъфтящи растения, както диворастящите, така и култивираните от човека, може би никое друго цвете не е получило всеобщото признание, на което се радва розата. Векове наред тя е пленявала въображението на хората и е вдъхновявала творческите им стремежи. Поетите са писали за нея, а художниците са я изобразявали в творбите си. Шекспир например възхвалил розата, като я споменал в една известна строфа от пиесата „Ромео и Жулиета“: „Какво е името? Ти розата наричай, както щеш, тя винаги на роза ще ухае.“ Благодарение на розата са били създавани и укрепвани нови приятелства, приятели са се сдобрявали и много болни хора са били зарадвани.

Освен всичко това розата има висока икономическа стойност. В много страни, където климатът е благоприятен за производството на цветя, розата е основният източник на чуждестранни приходи. В Кения например през една от изминалите години от милионите цветя за износ над 70 процента бяха рози, което прави страната една от водещите производителки на рози в света.

Много преди човекът да открие прелестните качества на това цвете, розовият храст се срещал в изобилие сред дивата природа. Посредством прецизни методи на кръстосване някои от над 100–те вида диви рози са били култивирани и от тях са възникнали хилядите различни видове рози, познати в наши дни. В резултат на това розата придобила световна известност и днес се среща почти навсякъде по земята. Най–добре познатата и най–отглежданата роза е чаено–хибридната роза.

 Пътят на розата от фермата до вазата

Повечето хора купуват рози или от цветарски магазин, или от пазара. Тези цветя се отглеждат с търговска цел в големи ферми и за тях са нужни много повече грижи, отколкото за онези рози, които растат в градината в задния двор. Когато посетихме една от тези ферми, която се намира близо до Найроби, видяхме колко много усилия са необходими, за да бъдат цветята подготвени за пазара.

Тук, както и в други райони на Кения, има подобни ферми, състоящи се от модерни оранжерии за отглеждане на рози с търговска цел. (Виж снимката на 26 страница.) Тези постройки служат за различни цели. Новоприсадените рози са много деликатни и имат нужда от защита от лошото време. Обилните дъждове, силният вятър и пряката слънчева светлина могат да им нанесат голяма вреда. За да бъде поддържана постоянна температура, е необходимо в оранжерията да влиза лесно свеж въздух, а по–топлият да бъде отвеждан навън.

Вътре в оранжериите има лехи с млади цветя в различен етап на растеж. В тази ферма биват отглеждани няколко различни вида рози, от известната чаено–хибридна роза, която се реже на малко повече от 70 сантиметра, до розата „суийтхарт“ (вид чаено–хибридна роза), която се оставя да расте до 35 сантиметра. На един хектар земя във фермата могат да бъдат засадени 70 000 рози.

Откъде растенията получават необходимите им хранителни вещества? В оранжериите не се използва обикновена почва. Върху покритата с найлон основа на цветните лехи е поставена пемза (вулканични скали). Това е предпочитан метод, тъй като в скалите не се зараждат много от болестите, разпространяващи се в почвата. Поливането на растенията се извършва чрез капкова напоителна система. При нея се използват малки тръби, насочени към лехата, чрез които до растенията достига точно определено количество вода и хранителни вещества. Тъй като е шуплест, вулканичният материал позволява на водата да се отцежда по покритата с найлон основа на лехата. След това водата бива събирана и използвана отново.

Въпреки по–специалните грижи, които се полагат за тях, розите могат да бъдат засегнати от някои болести, причинени главно от гъбички. Сред тях са сивото гниене и брашнестата мана, които повреждат листата и стъблата на растенията. Ако не бъдат взети  мерки, тези болести могат да навредят на качеството на цветята. Използването на препарати за унищожаване на гъбички помага за решаването на проблема.

С течение на времето започват да се показват ярките цветове на розите, което е ясен показател за това, че те са готови за беритба. Цветята биват внимателно отрязвани, преди пъпката да се е отворила. Тогава венчелистчетата все още не са се разтворили напълно. Когато цветята биват събирани на този етап от растежа си, те остават свежи за по–дълго време и запазват наситеността на цвета си. Времето на беритбата обаче може да е малко по–различно при отделните видове. Но е важно тя да се извършва или рано сутрин, или късно следобед, когато влажността на въздуха е висока и цветовете увяхват по–бавно. После набраните цветя биват складирани в хладни помещения. Това също помага розите да останат свежи за по–дълго време.

Цветята преминават и през още един важен етап — сортирането. При него те биват разделяни по цвят и размер. Опаковането се извършва според изискванията на клиента. Накрая цветята са готови за пазара. От фермата, която посетихме, ги транспортират до главното летище в Найроби и оттам ги изпращат в Европа, на хиляди километри разстояние. Тъй като бързо увяхват, цветята трябва да достигнат пазара, било то местният, или международният, в рамките на 24 часа след беритбата.

Следващия път, когато ти подарят букет от рози или когато си купиш рози от пазара или от цветарския магазин, се замисли за Създателя на тези прелестни цветя, Йехова Бог. Вероятно това ще засили признателността ти към него. (Псалм 115:15)

[Блок/Снимка на страница 26]

Дали някога ще има синя роза?

Розата е изминала дълъг път в своето развитие и изглежда този път още не е свършил. Много нови технологии за отглеждане и култивиране на цветя са навлезли в цветарската индустрия. Малко са цветята, чиито цветови нюанси са толкова разнообразни, колкото тези на розата. Каква роза харесваш най– много? Бяла, жълта, розова, ярко червена или тъмно червена? Повечето от тях са резултат от различни методи на кръстосване.

Знаеше ли например, че макар и хората да говорят за „червени“ рози, в самото начало сред семейството на розите нямало истински червени цветя? В това семейство цветя липсва генът, който е причината за образуването на червения пигмент. Ярко червеният цвят е резултат от генетична мутация, получена около 1930 г., вследствие на което днес могат да се видят рози с наситено червен цвят. При цялото това разнообразие от рози дълго време липсваше един цвят — синият. Генът за синия цвят, делфинидин, по принцип не се съдържа в семейството на розите. Но след години на съвместни изследвания през 2004 г. една австралийска и една японска компания създадоха синя роза посредством генно инженерство. Все още обаче са необходими усилия за постигането на по–наситен син цвят.

[Снимка]

Оранжерия

[Снимка на страница 25]

Готови за беритба