Гледната точка на Библията

Кой е авторът на Библията?

БИБЛИЯТА посочва открито кои хора са взели участие в нейното написване. Различни части от тази книга започват с изрази като „историята на Неемия“, „видението на ... Исаия“ и „Господното слово, което дойде към Йоила“. (Неемия 1:1; Исаия 1:1; Йоил 1:1) В някои от библейските разкази се споменава, че били писани от Гад, Натан или Самуил. (1 Летописи 29:29) Надписите към някои от псалмите също посочват кой ги е написал. (Псалми 79, 88, 89, 90, 103 и 127)

Тъй като за написването на Библията били използвани хора, скептиците казват, че тя е просто продукт на човешката мъдрост, като всяка друга книга. Но дали това мнение е основателно?

Четирийсет писатели, един автор

Повечето писатели на Библията признават, че са писали от името на Йехова, единственият истински Бог, и че са били ръководени от него или от негов ангел. (Захария 1:7, 9) Пророците, които писали Еврейските писания заявили повече от 300 пъти: „Така казва Господ [Йехова — НС].“ (Амос 1:3; Михей 2:3; Наум 1:12) Много от техните писания започват с изрази, подобни на следния: „Господното слово, което дойде към Осия.“ (Осия 1:1; Йона 1:1) Апостол Петър казал относно пророците на Бога: „Хора са говорили онова, което идва от Бога, ръководени от светия дух.“ (2 Петър 1:21)

Следователно Библията е книга, която се състои от много части, които обаче са единни по своето съдържание. Тя е писана от много хора, които признавали, че Бог е авторът на техните писания. С други думи, Бог използвал като свои секретари различни хора, които записали неговите мисли. Как направил това?

‘Вдъхновена от Бога’

„Цялото Писание е вдъхновено от Бога“ — обяснил апостол Павел. (2 Тимотей 3:16) Гръцката дума, преведена като  „вдъхновено от Бога“, буквално означава „вдъхнато от Бога“. Тоест, Бог използвал една невидима сила, за да влияе на умовете на човешките писатели, предавайки им своето послание. В случая с Десетте Божи заповеди обаче самият Йехова написал думите на каменни плочи. (Изход 31:18) Понякога Бог директно диктувал посланието си на своите служители. В Изход 34:27, НС, се казва: „Йехова каза още на Моисей: ‘Запиши сега тези думи.’“

При други случаи Бог давал на хората видения на това, което искал да запишат. Затова Езекиил казал: „Аз видях Божии видения.“ (Езекиил 1:1) Даниил също ‘видял сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава той написал съня’. (Даниил 7:1) Последната книга на Библията, Откровение, била предадена на апостол Йоан по подобен начин. Йоан писал: „Чрез вдъхновение се оказах в деня на Господаря и чух силен глас зад себе си, подобен на звука на тръба, който каза: ‘Запиши в един свитък каквото видиш.’“ (Откровение 1:10, 11)

Човешкият принос

Вдъхновението от Бога не отнемало индивидуалността на писателя. Всъщност, за да бъде записано посланието от Бога, се изисквали лични усилия. Например писателят на библейската книга Еклисиаст казал, че ‘се е старал да намери угодни думи, и това, което било с правота написано, думи на истина’. (Еклисиаст 12:10) За да състави своето историческо повествование, Ездра почерпил сведения от поне 14 източника, сред които били „летописите на цар Давид“ и „Книгата на Юдовите и Израилевите царе“. (1 Летописи 27:24; 2 Летописи 16:11) Когато писал своето евангелие, Лука ‘най–старателно проследил всички неща от самото начало, за да ги запише подред’. (Лука 1:3)

Някои библейски книги разкриват характерни черти на личността на писателя. Например Матей Левий, който преди да стане ученик на Исус бил данъчен служител, обръщал специално внимание на числата. Единствено той записал в своето евангелие, че цената за предателството на Исус била „трийсет сребърни монети“. (Матей 27:3; Марко 2:14) Лука, който бил лекар, внимателно записал някои медицински подробности. Когато описвал състоянието на някои от онези, които били излекувани от Исус, той използвал изрази като „изгаряща треска“ и „целият обхванат от проказа“. (Лука 4:38; 5:12; Колосяни 4:14) Така Йехова често позволявал на писателите да се изразяват със собствените си думи и стил, но в същото време ръководел умовете им, за да може текстът да бъде точен и да предава Неговото послание. (Притчи 16:9)

Крайният резултат

Не е ли изумително, че около 40 мъже, които живели в различни страни и писали през период от над 1600 години, написали книга, която е напълно хармонична във всяко отношение и която развива най–последователно една прекрасна тема? (Виж статията „За какво се говори в Библията?“ на 19 страница.) Това би било невъзможно, ако не бяха ръководени от един автор.

Дали било необходимо Йехова да използва хора, за да запишат неговото Слово? Не. Но това, че го направил, показва неговата божествена мъдрост. Всъщност една от причините Библията да привлича най–различни хора е тази, че нейните писатели така убедително изразяват пълния спектър на човешките чувства, като това може да е дори вината, изпитвана от един разкайващ се грешник, който умолява Бога за милост, какъвто бил случаят на цар Давид. (Псалм 51:2–4, 13, 17, надписът)

Въпреки че Йехова използвал хора за свои писатели, ние можем да им имаме същото доверие, каквото им имали и християните от първи век, които приели Светото писание „не като човешко слово, а като такова, каквото е наистина — словото на Бога“. (1 Солунци 2:13)

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Кой е авторът на „цялото Писание“? (2 Тимотей 3:16)

◼ По какви начини Йехова Бог предавал своите мисли? (Изход 31:18; 34:27; Езекиил 1:1; Даниил 7:1)

◼ Как характерните качества и интереси на вдъхновените писатели са отразени в това, което писали? (Матей 27:3; Лука 4:38)