Поглед към света

◼ Целият „Превод на новия свят на Свещеното писание“ е на разположение на 43 езика и на 3 езика е отпечатан с брайлова азбука. „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“ е на разположение на 18 други езика и на 1 език е отпечатан с брайлова азбука. През януари 2007 г. общият тираж достигна 143 458 577 екземпляра.

◼ Най–старият познат текст от Библията е т.нар. „Свещеническа благословия“ от Числа 6:24–26. Той бил намерен върху два сребърни амулета, навити като свитъци, които датират от края на седми и началото на шести век пр.н.е. (СП. „БИБЛЕЙСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД“, САЩ)

◼ До 31 декември 2006 г. броят на езиците и диалектите, на които е регистрирано издаването на поне една книга от Библията, достигна 2426 — с 23 повече от предходната година. (ОБЕДИНЕНИ БИБЛЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ)

◼ За около 28 процента от американците Библията е „истинското слово на Бога, ... което трябва да бъде приемано буквално“, 49 процента я приемат за „вдъхновено слово на Бога, като не всичко в нея трябва да бъде приемано буквално“, и 19 процента я смятат за „книга с измислици“. (АГЕНЦИЯ „ГАЛЪП“, САЩ)

Най–старата Библия на китайски език?

„Най–ранните сведения за превод на Еврейските писания на китайски език са намерени в надписа върху една каменна стела [ляво], датираща от 781 г. от н.е.“ — казва ученият Ии Чън от Пекинския университет. Камъкът, поставен от християни несторианци, бил намерен в град Шиан през 1625 г. от н.е. „Китайското име на тази стела може да бъде преведено като ‘Паметник за разпространението в Китай на една светла религия от Дачин’ (като Дачин е китайската дума за Римската империя)“ — обяснява Чън. „Сред йероглифите, записани на стелата, намираме китайски изрази, като ‘истинско свещено писание’ и ‘превеждане на Библията’.“

[Информация за източника на снимката на страница 30]

© Réunion des Musées Nationaux/Art Resource

Съкровище от блатото

През 2006 г. работници, които копаели в едно торфено блато в Ирландия, открили един препис на книгата Псалми, или Псалтир, за която се смята, че датира от осми век от н.е. Този латински ръкопис, един от малкото оцелели от онова време, е описван като истинско съкровище. Около стоте страници от фин пергамент с тяхната оригинална корица са изящно изработени. „Псалтирът е бил сложен в кожена чанта и покрит с килимче. Този факт ни води до извода, че е бил скрит умишлено, за да бъде запазен от нашествието на викингите преди 1200 години“ — се казва в лондонския вестник „Таймс“. Въпреки че страниците са сплъстени и отчасти прогнили, специалистите са убедени, че ще бъдат в състояние да ги разделят и запазят.

Купчини история

Археолозите, които пресяват купчини пръст, докарани от мястото, където се е намирал Йерусалимският храм, попаднали на стотици предмети, датиращи от предизраилтянски времена до наши дни. Сред тях имало острие на стрела, подобно на тези, които били използвани от войската на Навуходоносор, който разрушил първия юдейски храм. Най–забележителната находка е един глинен печат, датиращ от седми или шести век пр.н.е., за който се казва, че съдържа еврейското име Гъдаляху Бен Имер Ха–Коен. Според археолога Габриел Баркай, неговият притежател „може да е бил брат на Пасхор Бен Имер, описан в Библията [Йеремия 20:1] като свещеник и служител в храма“.