БИБЛИЯТА не е научна книга. Но по отношение на научните въпроси тя е забележителна не само поради това, което казва, но също и поради това, което не казва.

Много погрешни вярвания били широко възприети в древни времена. Възгледите относно земята варирали от идеята, че тя е плоска, до схващането, че бива поддържана от някакви материални субстанции или предмети. Много преди науката да открие как се разпространяват болестите и как можем да се предпазваме от тях, лекарите използвали някои методи на лечение, които в най–добрия случай били неефикасни, а в най–лошия — смъртоносни. Но в своите над 1100 глави Библията нито веднъж не подкрепя каквито и да било ненаучни възгледи или навреждащи методи.

Преди около 3500 години Библията заявила, че земята е окачена „на нищо“. (Йов 26:7) През осми век пр.н.е. Исаия ясно говорел за „кръга [или сферата] на земята“. (Исаия 40:22) Земя с формата на сфера, намираща се в празно пространство без някаква видима или материална опора — нима това описание не звучи напълно съвременно?

Моисеевият закон, който намираме в първите пет книги на Библията, бил написан около 1500 г. пр.н.е. Той съдържал разумни изисквания относно поставянето на болните под карантина, третирането на мъртвите тела и заравянето на нечистотиите. (Левит 13:1–5; Числа 19:1–13; Второзаконие 23:13, 14)

Отчасти в резултат на използването на мощни телескопи, учените стигнаха до заключението, че вселената е имала внезапно начало. Не всички учени харесват изводите, които налага това обяснение. Един професор отбелязва: „Идеята, че вселената е имала начало, изглежда изисква първопричина. Та кой може да си представи такъв ефект без първопричина?“ Но далеч преди времето на телескопите, първият стих от Библията ясно заявява: „В начало Бог създаде небето и земята.“ (Битие 1:1)

Макар и древна книга, разглеждаща много теми, Библията не съдържа неточности в научно отношение. Нима такава книга не заслужава нашето внимание? *