Байкал — най–голямото езеро в света
Байкал — най–голямото езеро в света
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В РУСИЯ
ПРЕЗ вековете монголските племена, населяващи отдалечения район, познат днес като южен Сибир, са гледали на това езеро с голяма почит. Макар че някои езера са по–големи по площ от него, това е най–дълбокото сладководно езеро и съдържа най–много вода от всички останали в света. Едно от имената му, които са се запазили до днес, е Байкал, и се предполага, че то означава „богато езеро“ или „море“. Всъщност, тъй като езерото е „толкова голямо и непредсказуемо“, хората, които плават край бреговете му, понякога казват, че „отиват до морето“.
Споменаването на езерото Байкал събужда топли чувства в сърцата на всички руснаци. Една жена, която се занимава с научни изследвания в Москва, сравнила това езеро с „красива мелодия, която всеки научава от малък“. Тази „мелодия“ е съставена от множество „ноти“ — изумителни брегове, невероятно бистра вода и разнообразие от необикновени създания, които могат да бъдат открити единствено там.
Езерото Байкал е с дължина 636 километра, а в най–широката си част достига 80 километра и от космоса прилича на полузатворено синьо око. Това езеро е дълбоко повече от 1600 метра и в него се намира една пета от всички запаси от сладка вода на земята, което е повече от водата в петте Велики американски езера в Северна Америка взети заедно! Ако езерото Байкал можеше да бъде изпразнено напълно, щеше да е нужна цяла година, за да се напълни отново, при условие че всички реки в света се вливат в него!
Сблъсък на континенти
Геолозите предполагат, че в далечното минало една голяма част от земната кора се движела на север и се сблъскала с континента Азия. В резултат на сблъсъка земните пластове се нагънали като алуминиево фолио и земната повърхност се издигнала, образувайки Хималаите. Някои смятат, че от удара между континентите се образували дълбоки рифтове в Сибир. Един от тях е известен като Байкалския рифт. С времето дъждовните води, които се оттичали от заобикалящите го планини, натрупали над седем километра наноси на дъното му. Постепенно този рифт се напълнил догоре с вода и така се образувало езерото Байкал. Днес над 300 реки и потоци се вливат в него, но само една река, Ангара, изтича от него.
За разлика от повечето древни езера в света, езерото Байкал не се е напълнило с наноси, нито се е превърнало в блато. Учените смятат, че причината за това са активните тектонски плочи, намиращи се под езерото, които продължават да се раздалечават и да разширяват рифта. Затова вместо с времето да се запълва с наноси, езерото всъщност става все по–дълбоко всяка година! В резултат на движението на тези плочи от дъното на езерото изригват струи гореща вода.
Поглед под повърхността на езерото
За някои пътуването с лодка по езерото Байкал е малко плашещо, тъй като през поразително прозрачната вода може да се види какво има на 50 метра дълбочина! Множество миниатюрни ракообразни, наречени епишура, служат като филтър на езерото и премахват водораслите и бактериите, които са причина за помътняването на водите на много езера. На помощ им идват и много видове сладководни раци, които бродят из езерото и се хранят с органичните отпадъци, които иначе биха се разложили. Затова водата е толкова чиста, че преди по–малко от 20 години, когато от нея била взета проба за изследване, тя се замърсила от стъкления съд, в който била поставена.
Освен че е невероятно бистра, водата на езерото Байкал е изключително наситена с кислород. В някои от по–дълбоките езера след определена дълбочина водата не съдържа кислород, което принуждава повечето водни обитатели да живеят на по–плитки места. В Байкал обаче различните водни течения обогатяват с кислород и най–дълбоките части на езерото, като така водата никога не се застоява. Благодарение на това езерото кипи от живот.
В дълбините на студената, бистра вода се развива буйна растителност. Зелени водни гъби се разпростират като корали и осигуряват защита за множество миниатюрни водни създания. Огромен брой топлолюбиви организми се събират около местата, където изригва гореща вода. Около 1500 от всичките над 2000 вида, обитаващи езерото, се срещат единствено в Байкал.
Езерото Байкал е известно с една вкусна бяла арктическа риба, наречена омул, която е особено ценена от рибарите. Тук има и други необикновени създания, някои от които са дори странни. Един вид плоски червеи достигат на дължина до повече от 30 сантиметра и се хранят с риба. Има дори и едноклетъчни организми, които живеят в пясъка! Друг забележителен обитател на езерото е рибата голомянка, която вероятно е най–странната риба в него и се среща единствено там.
Малката голомянка е почти прозрачна и има цветни отблясъци. Тя живее близо до дъното на езерото и е живораждаща риба. Една трета от тялото ѝ се състои от мазнини, богати на витамин А. Тази риба може да издържа смазващото водно налягане на дълбочина от 200 до 450 метра, но когато бъде изложена на слънчева светлина, тялото ѝ се стопява и от него остават единствено костите и мазнините. Голомянката е любима храна за вероятно най–известния обитател на езерото Байкал — байкалският тюлен, или нерпа. Това е единственият тюлен в света, който живее само в сладка вода.
Смяна на сезоните
За около пет месеца през годината повърхността на езерото Байкал е скована от лед. До края на месец януари ледът вече е с дебелина повече от метър. Повърхността му е изпъстрена с фигури, подобно на мозайка, и отразява светлината на слънцето като стъкло. На пръв поглед ледът изглежда много тънък, тъй като през него могат да се видят дори камъните по дъното на езерото. В действителност обаче обикновено той е изключително здрав. Преди около век, по време на Руско–Японската война, руската армия поставила влакови релси върху леда и успешно превозила 65 локомотива по тях!
От края на април до юни ледът се пропуква с оглушително силни звуци. Тези звуци, които са добре познати на местните жители, биват наричани от някои „ледена музика“. Естествоизпитателят Джералд Даръл написал, че новообразуваният лед „звънти като множество малки камбанки [и] мърка като малки котенца в кошница“. Не след дълго със затоплянето на времето вятърът и вълните събират леда на големи искрящи купове и го изхвърлят на брега.
Птиците се завръщат, когато ледът започне да се оттегля. Някои от птиците, живеещи край езерото Байкал, например водният кос, прекарват зимата там, където започва река Ангара — единствената част от езерото, която никога не замръзва. Но когато времето е вече топло, те се присъединяват към останалите водни птици, като например патици, гъски, пойни лебеди и сиви чапли.
През юни посетителите на езерото могат да наблюдават как цели семейства от мечки се отправят тромаво към водата, за да се хранят с ларвите на един вид мухи, които се излюпват на рояци край скалите. Мечките с наслада облизват насекомите от камъните, без да обръщат внимание на бръмчащите около тях мухи. Много животни и птици също идват към брега по това време, привлечени от огромния брой хранещи се мечки.
От началото на пролетта до лятото за кратко време езерото се изпълва с водорасли, които осигуряват храна за миниатюрните ракообразни и придават зелен оттенък на водата. Обикновено от брега водите на езерото изглеждат тюркоазени на цвят, а навътре в самото езеро са тъмносини — като цвета на океана.
По бреговете на езерото има както пясъчни дюни, така и величествени скали. Край много живописни заливи и носове се откриват спиращи дъха гледки, които са част от онова, което един писател нарекъл „огромна шир, сияеща с мек перлен блясък“ — един непрекъснато променящ се пейзаж, в който се срещат вода и небе.
По–късно през годината езерото често става бурно. С идването на есента понякога върху него връхлитат ветрове със силата на ураган. За кратко време те могат да превърнат спокойната повърхност на езерото в яростни вълни, достигащи от 4 до 6 метра височина. Вятърът може да потопи големи пътнически кораби и рибарски лодки — нещо, което се е случвало и през друго време от годината.
Земя с различни лица
Заради суровия Сибир езерото Байкал може да прилича на леден и самотен великан, но в действителност край него има изобилие от диви животни и множество разнообразни пейзажи. Четирите величествени планински вериги, които обграждат езерото, са дом за северния елен, както и за застрашената от изчезване сибирска планинска коза.
На по–ниска надморска височина се намират степите. За някои от тези тревисти равнини може да се каже, че са цветните градини на Сибир, поради огромното разнообразие от диви цветя, които растат там. Сред редките видове птици, които живеят в степите, са моминият жерав и дроплата, която е най–голямата птица в Азия.
Много важни за езерото Байкал са заобикалящите го гъсти иглолистни гори, наречени тайга. Тайгата е два пъти по–голяма от тропическите гори в Бразилия. И подобно на тях, тя играе съществена роля в поддържането на екологичното равновесие и климата в света. В тайгата живеят различни птици, например глухарът, който представлява вид дива кокошка и в периода на ухажването прави уникално представление с движенията и песните си. Елегантната байкалска патица, която е показана на 17 страница, също посещава езерото.
Един достоен за внимание бозайник е известният баргузински самур. В миналото той бил безмилостно изтребван заради лъскавата си козина, но сега популацията от самури се увеличава, благодарение на природозащитниците. Техните усилия за опазването на това красиво същество са довели до създаването през 1916 г. на Баргузинския резерват на брега на езерото Байкал. Днес трите природни резервата и трите национални парка, намиращи се по бреговете на езерото, са отворени за посетители.
Размисъл върху ‘дълбините’ на творението
Езерото Байкал е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и е туристическа забележителност, която всяка година бива посещавана от над 300 000 туристи от цял свят. В една статия се казва: „Днес Байкал е рай за естествоизпитателите и прекрасно място за отдих. Със своите хубави плажове и чудесни възможности, които предлага за туризъм, наблюдение на птици и приятни пътувания с лодка, езерото може да се превърне в едно от най–привлекателните места за почивка в Азия.“
Край езерото Байкал човек е подтикнат да размишлява относно превъзходната мъдрост на Бога и относно величието на неговото творение. Кой друг освен Бог може да създаде всички уникални природни процеси, благодарение на които огромното разнообразие от живи същества продължава да съществува в това удивително езеро? На бреговете на езерото Байкал човек може да си припомни думите на библейския писател, който възкликнал: „О, колко безпределно дълбоки са богатството, мъдростта и познанието на Бога!“ (Римляни 11:33)
[Блок/Снимка на страници 16, 17]
ТЮЛЕН, КОЙТО ЖИВЕЕ САМО В СЛАДКА ВОДА
Езерото Байкал е дом за десетки хиляди байкалски тюлени, или нерпи, които през цялата година се хранят с рибата, обитаваща дълбините на езерото. Никой не знае със сигурност как този вид тюлени са се озовали в Сибир и защо не се срещат никъде другаде. Най–близкият им родственик живее на около 3200 километра.
Байкалският тюлен има много големи очи, които са разположени сравнително близо едно до друго върху плоското му лице. Това е най–малкият тюлен в света и достига само 140 сантиметра на дължина. Тези животни често се припичат на групи върху речните камъни, без да се хапят и бутат взаимно, както правят повечето тюлени. Всъщност за кротката нерпа може да се каже, че е най–дружелюбният тюлен на земята.
Един биолог, който се занимава с изследване на тюлени, отбелязва, че байкалският тюлен „е дори по–кротък от спокойния пръстенчат тюлен, защото позволява да бъде докосван, без да хапе, когато бъде уловен за извършване на научни изследвания“. В една енциклопедия се споменава, че някои водолази са изплували на повърхността точно до спящи във водата нерпи. Тюлените не се събудили дори когато хората ги докоснали и преобърнали във водата.
[Източник]
Dr. Konstantin Mikhailov/Naturfoto-Online
[Блок/Снимка на страница 18]
МЯСТО НА ЗАТОЧЕНИЕ
От 1951 до 1965 г. много Свидетели на Йехова били заточени в областта около езерото Байкал, защото отказвали да направят компромис с религиозните си вярвания. През 1951 г. Прасковя Волосянко била отведена на най–големия остров в езерото — Олхон. Тя и останалите заточени Свидетели трябвало да се трудят усилено, за да преживеят, ловейки риба с помощта на мрежи. Но Прасковя успявала да участва и в един друг вид „риболов“, като използвала своята Библия, за да споделя добрата новина за Божието Царство с много от жителите на остров Олхон.
През 1953 г. Прасковя заедно с шестима други Свидетели били арестувани заради проповедната си дейност и тя била осъдена на 25 години затвор. След като била освободена, Прасковя служила вярно в сбора в град Усоле Сибирское, Иркутска област, до смъртта си през 2005 г. Днес в областта около езерото Байкал и в близкия град Иркутск процъфтяват около 30 сбора на Свидетелите на Йехова.
[Карта на страница 15]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
РУСИЯ
ез. Байкал
[Снимка на страници 16, 17]
Езерото Байкал и планината Саян
[Източник]
© Eric Baccega/age fotostock
[Снимка на страница 17]
Байкалска патица
[Източник]
Dr. Erhard Nerger/ Naturfoto-Online
[Информация за източника на снимката на страница 15]
Dr. Konstantin Mikhailov/Naturfoto-Online
[Информация за източника на снимката на страница 18]
© Eric Baccega/age fotostock; Boyd Norton/Evergreen Photo Alliance