Дали всичко свършва със смъртта?

ВЕРОЯТНО никой друг въпрос не е занимавал хората през цялата човешка история и не е бил толкова объркващ, колкото въпросът за това какво става с човек след смъртта. В продължение на хиляди години най–големите умове на всяка цивилизация са разсъждавали върху този въпрос. Но човешката философия и научните изследвания са довели единствено до появата на една смесица от теории и митове.

Какво ни казва Библията за това? Някои може да твърдят, че записаното в нея за смъртта и за онова, което се случва, когато човек умре, е също толкова объркващо. Трябва да признаем обаче, че това объркване е причинено от многото религии, които със своите заблуди и легенди замърсяват чистите води на библейската истина. Ако за момент забравиш за традициите и преданията и внимателно изследваш записаното в Библията, ще откриеш едно учение, което е логично и носи надежда.

Преди да се появиш

Помисли например за думите на цар Соломон, цитирани в предишната статия. Тези библейски стихове ясно показват, че мъртвите, било то хора, или животни, не съзнават абсолютно нищо. Така че според Библията, когато умре, човек не усеща, не изпитва, не мисли и не прави абсолютно нищо. (Еклисиаст 9:5, 6, 10)

Трудно ли ти е да повярваш в това? Помисли върху следното: Какво е състоянието на човек, преди да се роди? Къде си бил ти, преди миниатюрните клетки на твоите родители да се слеят, за да се превърнат в личността, която си днес? Ако хората притежават някаква невидима част от тях, която преживява смъртта, къде се намира тя преди зачеването? Истината е, че не можеш да си спомниш нищо от времето преди да си бил заченат просто защото не си съществувал.

Затова е логично да направим заключението, че когато умрем, съзнанието ни се връща в същото състояние, в което се е намирало, преди да се появим. След като Адам проявил непослушание, Бог му казал точно това: „Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) В този смисъл хората не са по–различни от животните. Точно това казва и Библията за състоянието на мъртвите с  думите: „Човек не превъзхожда в нищо животното.“ (Еклисиаст 3:19, 20)

Дали това означава, че човешкият живот продължава само няколко десетилетия, последвани от вечно несъществуване? Или има някаква надежда за мъртвите? Нека да обсъдим по–подробно тези въпроси.

Вродено желание за живот

За почти всеки човек смъртта е неприятна тема. Повечето хора изглежда избягват да говорят за собствената си смърт или дори да мислят за нея. От друга страна обаче, всеки ден биваме засипвани със сцени, показващи как хора умират по всевъзможни начини, от телевизията и филмите, както и с разкази и снимки на действителни смъртни случаи от средствата за масова информация.

В резултат на това смъртта на непознати хора може да изглежда като нормална част от живота. Но когато става въпрос за смъртта на любим човек или за собствената им смърт, хората не приемат това за нормално. Причината е, че имаме дълбоко вкоренено желание за живот. Освен това ние притежаваме добре развито чувство за време и представа за вечността. Цар Соломон написал, че Бог ‘е положил вечността в сърцата на хората’. (Еклисиаст 3:11) Ако се намираме при нормални обстоятелства, всеки от нас иска да живее вечно — ние не искаме животът ни да свършва. Нищо не показва, че животните имат подобно силно желание. Те живеят, без да мислят за бъдещето.

Човекът има огромни възможности

Хората имат не само желанието да живеят, без да умират, но и могат да работят и да продължават да творят вечно. Изглежда, че способността на човека да учи нови неща е неограничена. Твърди се, че в природата няма нищо, което може да се сравни с човешкия мозък по отношение на неговата сложност и гъвкавост. За разлика от животните, ние притежаваме умове, които могат да измислят нови неща, да разсъждават и да разбират абстрактни понятия. Учените все още притежават само повърхностно познание за възможностите на човешкия мозък.

По–голямата част от възможностите на мозъка се запазват дори когато остаряваме. Учените, изследващи нервната дейност, наскоро разбраха, че повечето от функциите на мозъка остават незасегнати от стареенето. Изследователи от Центъра за нововъведения в изучаването на науката към института „Франклин“ обясняват: „Човешкият мозък има способността непрекъснато да се приспособява и да създава нови нервни връзки. Дори в напреднала възраст могат да се образуват нови неврони. Сериозното намаляване на умствените способности обикновено е причинено от болест, докато нарушаването на двигателните функции и загубата на паметта, които са свързани с възрастта, са просто резултат от бездействие и липса на умствени упражнения и стимулации.“

С други думи, възможно е мозъкът да продължава да работи вечно, ако можем да го поддържаме активен и ако не се разболяваме. Молекулярният биолог Джеймс Уотсън, който участвал в разкриването на физическата структура на ДНК, заявява: „Мозъкът е най–сложното нещо, което сме откривали досега в нашата вселена.“ В една книга на учения Джералд Еделман, който се занимава с изследване на нервната дейност, се обяснява, че една част от мозъка с големината на върха на кибритена клечка „съдържа около един милиард нервни връзки, които могат да се комбинират помежду си по толкова начини, че броят им може да бъде описан като безкраен — приблизително 10 с милиони нули след него“.

Логично ли е хората да са надарени с подобни способности и да живеят едва няколко десетилетия? Това изглежда толкова нелогично, колкото да се използва мощен локомотив с дълга влакова композиция от товарни вагони, за да се пренесе една песъчинка  на разстояние от само няколко сантиметра! Защо тогава човекът притежава такива огромни способности да твори и да научава нови неща? Възможно ли е хората, за разлика от животните, да са били създадени, за да живеят вечно и никога да не умират?

Създателят на живота дава надежда

Фактът, че имаме вродено желание за живот и неограничена способност да учим нови неща, води до логичното заключение, че хората са създадени да живеят повече от 70 или 80 години. Това от своя страна води до заключението, че би трябвало да има някой, който да е замислил всичко, Създател, или Бог. Законите на физическата вселена, които не могат да бъдат променени, и неизмеримото разнообразие от живи същества на земята напълно подкрепят вярването, че съществува Създател.

Ако Бог ни е създал с възможността да живеем вечно, защо тогава умираме? И какво става при смъртта? Дали целта на Бога е да върне мъртвите отново към живот? Би било логично един мъдър и могъщ Бог да осигури отговори на тези въпроси и той действително го е направил. Да разгледаме някои примери за това:

◼ Смъртта не била част от първоначалната цел на Бога за човечеството. Първото споменаване на смъртта в Библията показва, че в началото Бог не възнамерявал хората да умират. В библейския разказ в Битие се разкрива, че за да позволи на Адам и Ева да проявят своята любов и лоялност към него, Бог ги подложил на една проста проверка — те не трябвало да ядат от едно определено дърво. Бог казал: „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17) Адам и Ева щели да умрат само ако не издържат на проверката и се разбунтуват. Повествованието в Библията разкрива, че те не запазили лоялността си към Бога и затова умрели. Така несъвършенството и смъртта били предадени на човешкия род.

◼ Библията сравнява смъртта със сън. В Божието Слово се говори за ‘заспиване в смърт’. (Псалм 13:3) Преди да възкреси своя приятел Лазар, Исус обяснил на апостолите: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам там, за да го събудя от съня му.“ И Исус направил точно това! В Библията се казва, че  когато Исус го извикал, ‘човекът [Лазар], който бил мъртъв, излязъл’ от гробницата! (Йоан 11:11, 38–44)

Защо Исус говорел за смъртта като за сън? Защото, когато спи, човек не върши нищо. По време на дълбок сън не осъзнаваме какво се случва около нас, нито колко време е изминало. Няма болка, нито страдание. По подобен начин, когато някой умре, той не прави нищо и не осъзнава нищо. Но това сравнение насочва към още една мисъл. Когато заспиваме, очакваме да се събудим. И точно това е надеждата, която Библията дава за мъртвите.

Самият Създател обещава: „От силата на преизподнята [гроба] ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт! Где са язвите ти? О, преизподньо! Где е погубителната ти сила?“ (Осия 13:14) В едно друго библейско пророчество се казва, че Бог „ще погълне смъртта за винаги; и Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица“. (Исаия 25:8) Връщането на мъртвите към живот се нарича възкресение.

◼ Къде ще живеят възкресените? Както вече беше обсъдено, всички хора имат вродено желание да продължават да живеят. Къде би желал да живееш вечно? Щеше ли да се радваш, ако знаеше, че след смъртта си ще продължиш да живееш като част от една безлична сила във вселената, както учат някои религии? Би ли желал да продължиш да съществуваш като друга личност, без да си спомняш кой си бил, преди да умреш? Искаш ли да се родиш като животно или дърво? Ако можеше да избираш, би ли предпочел да живееш в друг свят, в който няма нищо от онова, с което си свикнал и на което си се радвал като човек?

Нима ако си поставен при съвършени условия, няма да се радваш да живееш на една райска земя? Точно това е надеждата, която дава Библията — да живеем завинаги тук на земята. Бог създал земята точно с тази цел — тя да бъде населявана от онези, които проявяват любов към него и които завинаги ще му служат с радост. Затова в Библията се казва: „Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.“ (Псалм 37:29; Исаия 45:18; 65:21–24)

◼ Кога ще бъде извършено възкресението? Тъй като смъртта е сравнена със сън, това ни показва, че възкресението обикновено не бива извършено веднага, след като човек умре. След смъртта и преди възкресението трябва да измине един период на „сън“. В Библията един човек на име Йов повдигнал следния въпрос: „Ако умре човек, ще оживее ли?“ След което отговорил сам, обръщайки се  към Бога: „Ще чакам [в гроба], докато дойде промяната ми. Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова.“ (Йов 14:14, 15) Каква радост ще настъпи, когато дойде времето мъртвите отново да бъдат заедно със своите близки и приятели!

Не е нужно да изпитваме болезнен страх от смъртта

Разбира се, надеждата, която дава Библията, не премахва напълно страха от смъртта. Нормално е да се притесняваме от болката и страданията, с които може да бъде свързана тя. Разбираемо е да се страхуваме да не загубим любим човек. И ако се притесняваме за лошите последствия, които може да има собствената ни смърт върху нашите близки, това също е нещо нормално.

Разкривайки обаче истинското състояние на мъртвите, Библията ни помага да не изпитваме болезнен страх от смъртта. Не е нужно да се страхуваме, че в отвъдното ще бъдем измъчвани от демони в огнен ад или че ще попаднем в мрачна духовна област, където душите на мъртвите бродят вечно, без да намират покой. Не е нужно и да се страхуваме, че единственото, което ни очаква в бъдеще, е вечно несъществуване. Защо можем да кажем това? Тъй като Бог притежава неограничена памет и обещава да върне към живот на земята всички мъртви, които са в паметта му. Библията потвърждава това с думите: „Бог е за нас Бог избавител, и на Господа Йехова принадлежи отърваването от смъртта.“ (Псалм 68:20)

[Текст в блока на страница 5]

„Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19)

[Текст в блока на страница 6]

„[Бог] е положил и вечността в тяхното [на хората] сърце.“ (Еклисиаст 3:11)

[Блок/Снимка на страница 8]

ИМА ОТГОВОРИ НА ТВОИТЕ ВЪПРОСИ ОТНОСНО СМЪРТТА

Разбира се, има въпроси относно смъртта и възкресението, които не са разгледани в тези статии. Мнозина са намерили удовлетворяващи отговори на подобни въпроси, като старателно са изучавали Библията със Свидетелите на Йехова. Насърчаваме те да направиш същото. Тук са посочени само някои от въпросите, на които ще можеш да намериш отговор:

◼ Какво се има предвид с библейските изрази „ад“ и „огнено езеро“?

◼ Ако не съществува огнен ад, как биват наказвани лошите хора?

◼ В Библията се казва, че духът напуска тялото при смъртта. Какво представлява този дух?

◼ Защо има толкова много разкази за хора, които са общували с мъртвите?

◼ Какво означава думата „душа“ в Библията?

◼ Кога ще бъде извършено възкресението на една райска земя?

◼ Дали всички, които са умрели, ще бъдат възкресени, независимо от това, което са вършили, докато са били живи?

На последната страница на това списание ще разбереш как можеш да намериш ясни, основани на Библията отговори на тези въпроси.

[Снимка на страница 7]

Исус казал, че ще ‘събуди Лазар от съня му’

[Снимка на страници 8, 9]

Представи си радостта, която ще изпитаме, когато хората, които обичаме и сме загубили в смъртта, бъдат възкресени!