Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Забележителните постижения на един владетел

Забележителните постижения на един владетел

Забележителните постижения на един владетел

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В КАМЕРУН

ИБРАХИМ НДЖОЙЯ бил седемнайсетият владетел на бамум — една голяма етническа група, която и до днес населява тревистите области в западната част на Камерун. Той управлявал от 1889 г. до смъртта си през 1933 г., както може да се види на следващата страница от списъка на владетелите на бамум, чието управление започнало още през XIV век. По време на управлението на Нджойя Франция и Германия се опитвали да направят тази област своя колония.

Още от младостта си Нджойя се отличавал с остър ум и добра интуиция. Той се обградил с други умни хора с новаторски идеи, които споделяли неговите възгледи. Великолепният дворец, който Нджойя построил и който се вижда на снимката по–долу, свидетелства за неговите познания в областта на архитектурата. За негово изобретение се смята и показаната мелница за зърно. Особено забележителен обаче е неговият принос в създаването на нова система за писане на езика бамум.

Създаването на нова система за писане

В края на XIX век историята на народа бамум била предавана на следващите поколения предимно устно. Нджойя осъзнавал, че по този начин съществува опасност някои факти да бъдат пропуснати, а други да бъдат добавени. Той знаел арабски, тъй като получавал книги на този език от пътуващите търговци, които минавали през неговите владения. Нджойя вероятно познавал и по–ранната писменост вай, която по онова време била използвана в Либерия. Така той започнал да създава своя система за писане на родния си език.

В началото Нджойя измислил няколкостотин знака, повечето от които били пиктограми и идеограми, тоест рисунки и символи. Това означавало, че неговите поданици трябвало да запомнят какво представя всеки отделен знак. С времето той постепенно опростил тази система с помощта на своите доверени служители. С употребата на система от срички броят на необходимите знаци бил намален. Чрез комбинацията от няколко знака, или букви, били образувани думи. За да прочетат написаното, хората трябвало да помнят далеч по–малко букви, както и техните съответстващи звуци. Когато била завършена, измислената от Нджойя система за писане, наречена акауку, се състояла от 70 букви.

Нджойя въвел новата писменост на езика бамум в употреба, като издал заповед тя да бъде преподавана в училище и да бъде използвана във всички сфери на управлението. Освен това с помощта на новата система под неговото ръководство била записана впечатляващата история на неговата династия и на страната му. Така за първи път хората от народа бамум можели да четат за своите обичаи и закони. Дори фармацевтичните рецепти трябвало да бъдат писани на новата писменост на бамум. В архивите на двореца повече от 8000 оригинални документа се съхраняват и до днес.

Малко след нашествието на германските колонизатори през 1902 г. било забелязано едно предимство на новата система за писане. Макар че извличал известна полза в икономическо отношение, Нджойя не винаги бил на едно и също мнение с германските власти. Затова той използвал своето ново изобретение, което германците все още не били дешифрирали. Колко време продължило това?

По време на Първата световна война (1914–1918 г.) Германия изгубила контрола си над владенията на Нджойя. Накрая новосформираното Общество на народите поставило територията на бамум под мандата на Франция. Макар че бил склонен да приема нови идеи, Нджойя се гордеел с наследството си и отчаяно се стремял да запази и развие културата на своя народ. Това неминуемо довело до съпротива от негова страна срещу френското колониално управление над владенията му. Както обикновено ставало с управляващите, които не сътрудничели на колонизаторите, през 1931 г. Франция свалила Нджойя от престола. Две години по–късно той умрял в изгнание.

Тъй като френските власти забранили писмеността на бамум да се преподава в училище и Нджойя вече го нямало, за да насърчава нейната употреба, скоро тази система за писане престанала да се използва и била забравена от хората от народа бамум. След време пристигнали мисионери от т.нар. християнство, които започнали да учат говоримия език на бамум и измислили граматика, която да бъде използвана в училищата. За разлика от Нджойя, те заели повечето елементи от съществуващата латинска азбука и използвали нейните фонетични звукове.

Напоследък се правят опити да бъде съживен интересът към писмеността на бамум. Управляващият понастоящем султан, Ибрахим Мбомбо Нджойя, отвори училище в двореца, построен от дядо му. В това училище местните деца отново изучават тази система за писане, за да може тя да продължи да съществува и занапред.

[Снимка на страница 27]

Гравирана плоча, върху която с латински букви отляво и с писмеността на бамум отдясно е представена династията на бамум от XIV век насам

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Всички снимки: Courtesy and permission of Sultan Ibrahim Mbombo Njoya Foumban Cameroon