Защо се страхуваме от смъртта?

„Смъртта е най–ужасното нещо, защото тя е краят.“ (Аристотел)

ВСИЧКИ познавали тази жена като искрено отдадена на своята религия. Някои дори казвали за нея, че е „един от стълбовете на нейната църква“. Тя била учена, че не всичко свършва със смъртта, а че просто това е преход към отвъдното. Въпреки това, когато тя самата щяла да умре, я обзел страх. Измъчвана от съмнения, жената задала на своята духовна съветничка следния въпрос: „Съществуват толкова много различни [вярвания за това какво се случва при смъртта]. Как можеш да си сигурна кое е правилното?“

Почти всички религии и отделни общества са възприели възгледа, че хората продължават да живеят или че отново ще живеят след смъртта. Кое от многото разпространени вярвания е правилното? От друга страна, мнозина се съмняват, че има живот след смъртта. Какво мислиш ти по този въпрос? Дали са ти казвали, че човек продължава да живее след смъртта си? Вярваш ли в това? Страхуваш ли се от смъртта?

Страхът вече да не съществуваш

През последните десетилетия бяха написани много книги и научни доклади за страха от смъртта. Повечето хора обаче предпочитат да не мислят за нея. Но рано или късно ни се налага да се замислим за това поради факта, че всички умираме. Човешкият живот е много крехък — около 160 000 души умират всеки ден! Всеки човек, без изключение, в крайна сметка ще умре и това е плашещо за мнозина.

Специалистите класифицират страха от смъртта в различни категории. Тези категории могат да бъдат например страх от болка, страх от непознатото, страх да не загубим любим човек в смъртта и страх от лошите последствия от смъртта върху приятелите и роднините на починалия.

Най–големият от тези страхове е страхът да престанеш да съществуваш. Независимо от религиозните си вярвания, много хора се плашат от мисълта, че всичко свършва със смъртта. Науката от своя страна допринася за този страх, тъй като днес повечето функции на човешкото тяло могат да бъдат обяснени по научен начин. Никой биолог, физик или химик досега не е открил доказателство за съществуването на невидима част от нас, която преживява смъртта на физическото тяло. Поради тази причина много учени описват смъртта  на човека като обикновен биологичен процес.

Не е изненадващо тогава, че много хора, които твърдят, че вярват в живота след смъртта, вътрешно се страхуват, че след смъртта си ще престанат да съществуват. Интересно е да се отбележи, че думите на цар Соломон за края, настъпващ при смъртта, могат да бъдат плашещи за някои.

Всички ли отиваме в „пръстта“?

В книгата Еклисиаст, завършена преди около 3000 години, Соломон написал: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени.“ Той добавил: „Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 6, 10)

Соломон написал под божествено вдъхновение, че „каквото постига човешките чада, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото; ... човек не превъзхожда в нищо животното. ... Всички отиват в едно място; всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта“. (Еклисиаст 3:19, 20)

Макар че били записани от цар Соломон, тези думи са вдъхновени от Бога и са част от неговото писано Слово, Библията. Тези библейски стихове, както и много други, не подкрепят разпространеното вярване, че нещо вътре в нас преживява смъртта и продължава да живее в друга форма. (Битие 2:7; 3:19; Езекиил 18:4) Дали тогава Бог ни казва, че „пръстта“, или краят на съществуването, е окончателният край на живота за всеки човек? Не, той нямал предвид това.

Библията не учи, че някаква част от човека преживява смъртта. Тя обаче дава една ясна надежда за онези, които умират. Следващата статия ще покаже защо не бива да се страхуваме, че всичко свършва със смъртта.

[Блок на страница 3]

БЕЗМИЛОСТЕН ВРАГ

Навсякъде около себе си виждаме доказателства, които потвърждават мнението на мнозина, че смъртта е враг на човечеството. Според едно изследване всяка година умират около 59 милиона души, което представлява средно по двама всяка секунда. Как смъртта взема своите жертви?

◼ На всеки 102 секунди умира един човек във военни действия.

◼ На всеки 61 секунди един човек бива убит.

◼ На всеки 39 секунди един човек извършва самоубийство.

◼ На всеки 26 секунди умира един човек в пътнотранспортно произшествие.

◼ На всеки 3 секунди умира един човек в резултат на недохранване.

◼ На всеки 3 секунди умира едно дете, преди да е навършило 5 години.

[Блок на страница 4]

БЕЗСМИСЛЕНО НАЧИНАНИЕ

На 9 ноември 1949 г. в планините на Аризона (САЩ) изчезнал 70–годишният миньор Джеймс Кид. Няколко години по–късно, след като вече официално бил обявен за мъртъв, било открито неговото, написано с молив, завещание, както и всичките му спестявания на стойност стотици хиляди долари. В завещанието си Кид пожелал парите му да бъдат използвани, за да се открие „някакво научно доказателство за съществуването на душа в човешкото тяло, която го напуска при смъртта“.

Не след дълго над 100 предполагаеми изследователи и учени подали молби, за да получат средствата. В продължение на месеци били разглеждани съдебни дела, както и хиляди твърдения, че съществува невидима душа. Накрая съдията отсъдил парите да бъдат дадени на две уважавани изследователски организации. Повече от половин век по–късно тези изследователи все още не са открили „научно доказателство за съществуването на душа в човешкото тяло, която го напуска при смъртта“.