Габон — убежище за диви животни

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ГАБОН

ПРЕДСТАВИ СИ един тропически бряг, където край плажа пасат слонове, хипопотами плуват на воля, а по–навътре в морето се премятат китове и делфини. Съществува една част от крайбрежието на Африка, дълга около 100 километра, където все още могат да се видят такива гледки.

Ясно е, че опазването на тази уникална крайбрежна зона е изключително важно, за да могат хората да се наслаждават на подобни гледки и в бъдеще. За щастие на тази необходимост беше обърнато внимание и на 4 септември 2002 г. президентът на Габон заяви, че 10% от територията на страната, включително някои крайбрежни ивици с девствена природа, ще бъдат обявени за национални паркове.

Тези незасегнати от цивилизацията райони, обхващащи около 30 000 квадратни километра, което се равнява на площта на Белгия, крият много чудеса на природата. Президентът Омар Бонго Ондимба отбеляза: „Габон има потенциал да се превърне в Мека на природните забележителности, привличайки посетители от четирите посоки на света, които искат да видят малкото останали природни чудеса на земята.“

Защо тези резервати са от толкова голямо значение? Около 85% от територията на Габон все още е покрита с гори и 20% от растителните видове там не се срещат никъде другаде по земята. Освен това екваториалните гори са убежище за равнинни горили, шимпанзета, горски слонове и много други застрашени видове. Създадените неотдавна в Габон национални паркове ще превърнат тази страна в забележителна пазителка на биологичното разнообразие на Африка.

Несравнимото крайбрежие на Лоанго

Националният парк Лоанго е вероятно една от най–забележителните местности в Африка, където могат да се наблюдават диви животни. В него са запазени цели километри непокътнати плажове, които граничат със сладководни лагуни и гъсти екваториални гори. Но онова, което прави бреговете на Лоанго уникални, са животните, които се разхождат покрай брега — хипопотами, горски слонове, африкански биволи, леопарди и горили.

Защо плажовете привличат тези горски животни? Покрай белите пясъчни плажове на Лоанго има пасбища, където хипопотамите и африканските биволи могат да пасат на воля. Палмирските палми, които растат покрай брега, раждат изобилие от плодове, които за горските слонове са такова лакомство, каквото е сладоледът за децата. Но най–важното е, че никой не обезпокоява тукашните обитатели. Единствените следи по пясъка са на животните, които живеят в парка.

Тъй като почти няма човешко присъствие, кожестите костенурки избират тези усамотени брегове, за да снасят яйцата си. Същите предпочитания имат и розовите пчелояди, които живеят на колонии и гнездят направо в пясъка, само на няколко метра от мястото, където достига приливът. През лятото над хиляда гърбати кита се събират за брачните си игри в спокойните води на Лоанго.

Две обширни лагуни отделят бреговете на Лоанго от екваториалната гора и представляват идеален дом за крокодили и хипопотами.  Тези води, обградени от двете страни с мангрови гори, са пълни с риба. Африкански белоглави морски орли и орли рибари кръжат над лагуните, а и няколко вида пъстроцветни земеродни рибарчета търсят своя лов в плитчините. Слоновете, които обичат водата, с удоволствие плуват през лагуните, за да стигнат до любимите си плодове и да се отдадат на лакомо пиршество.

Навътре в екваториалната гора маймуни подскачат по високите клони на дърветата, а над слънчевите поляни летят разноцветни пеперуди. Плодоядни прилепи висят в дърветата, които са си избрали за почивка през деня, а през нощта се заемат с отговорната си дейност по разпространяване на семена из цялата гора. В покрайнините на гората във въздуха летят искрящи с цветното си оперение птици–нектарници, които пият нектар от цветовете на дърветата и храстите. Вероятно разбираш защо Лоанго било описано като „място, където можеш да усетиш духа на екваториална Африка“.

Лопе — едно от последните убежища на горилите

В националния парк Лопе се намират огромни девствени тропически гори, а северната му част е разделена на галерийни гори a и савана. Това е прекрасно място за любителите на природата, които биха искали да видят горили, шимпанзета и мандрили в естествената им среда. В петте хиляди квадратни километра защитена площ живеят от три до пет хиляди горили!

Огюстен, бивш служител в парка, си спомня за своята незабравима среща с горили през 2002 г. Той разказва: „Като се разхождах в гората, се натъкнах на четиричленно семейство горили. Мъжкарят, огромна горила на около 35 години със сребърна козина по гърба, се извиси с целия си внушителен ръст над мене. Сигурно килограмите му бяха поне три пъти повече от моите. Следвайки препоръките за действие в такива случаи, аз веднага седнах, наведох главата си и се втренчих в земята в знак на подчинение. Мъжкарят седна до мене и сложи ръката си на рамото ми. После хвана ръката ми, разтвори я и започна да изследва дланта ми. След като установи, че явно не представлявам заплаха за семейството му, той с достойнство се отправи към гъсталака на джунглата. В този незабравим ден познах очарованието на това да общуваш с животните в естествената им среда. Макар че хората убиват горилите за храна или защото погрешно смятат, че са опасни, те всъщност са миролюбиви животни, които заслужават нашата закрила.“

В Лопе мандрилите се събират на огромни множества, които понякога наброяват над хиляда маймуни, като така образуват едни от най–многобройните — и определено едни от най–шумните — групи от примати в света. Ето какво разказва един посетител от Камерун за една такава огромна група:

„Водачът ни установи къде се намират мандрилите благодарение на миниатюрните радиопредаватели, поставени на шията на някои от тях. Ние изпреварихме групата, набързо опънахме платнището за укритие и зачакахме да се появят. В продължение на двайсет минути се наслаждавахме на изпълненията на горския оркестър, състоящ се от безброй птици и насекоми. Спокойствието беше грубо нарушено с пристигането на мандрилите. Звуците от прекършвани клони примесени със силни крясъци наподобяваха оглушителния шум на приближаваща силна буря. А когато се появи  [челният отряд], той ми заприлича на авангарда на една войска. Едрите мъжкари водеха, като се придвижваха енергично по земята между дърветата, а женските и младите мандрили скачаха от клон на клон над тях. Изведнъж един от водачите спря и хвърли подозрителен поглед наоколо. Един от младите мандрили, който се прехвърляше през клоните високо над нас, ни беше забелязал и нададе предупредителен вик. Цялата група рязко ускори марша си и шумът стана още по–силен поради сърдитите крясъци, с които животните изразяваха раздразнението си. След няколко мига мандрилите изчезнаха. Според преценката на нашия водач покрай нас бяха минали около 400 мандрили.“

Шимпанзетата, които вдигат също толкова шум, колкото мандрилите, се забелязват по–трудно, защото се движат бързо и пъргаво из гората, постоянно търсейки храна. Но посетителите често виждат белоноси морски котки — маймуни, които подскачат в саваната, граничеща с гората. От обитателите на Лопе най–много обичат усамотението слънцеопашатите морски котки — вид маймуни, който беше открит едва преди двайсет години и който се среща единствено в определен район на Габон.

Големите, оцветени в ярки цветове горски птици като турако, или пък птицата носорог, съобщават за присъствието си, като огласяват гората с пронизителни възгласи. В резервата са изброени около 400 вида птици, което го прави привлекателно и желано място за онези, които обичат да ги наблюдават.

Сигурно убежище за запазване на биологичното разнообразие

Лоанго и Лопе са само два от тринайсетте национални парка в Габон. В другите паркове също има запазени мангрови гори, уникална флора или охранявани райони, служещи за убежище на прелетни птици. Лий Уайт от Дружеството за защита на дивите животни обяснява: „В Габон са съхранили най–ценните си екосистеми. От значение е не толкова размерът на защитените райони, но и онова, което се намира в тях. През 2002 г. те за кратко време създадоха оптимална система от национални паркове, която обхваща цялото биологично разнообразие в страната.“

Разбира се, както признава и президентът Бонго Ондимба, съществуват още много предизвикателства. Той казва: „Става дума за едно целосветско начинание, което несъмнено ще изисква от нас жертви както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, за да можем да постигнем нашата цел — да запазим тези чудеса на природата за бъдещите поколения.“

[Бележка под линия]

[Карта на страница 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АФРИКА

ГАБОН

Тринайсетте национални парка в Габон

Национален парк Лопе

Национален парк Лоанго

[Снимки на страници 16, 17]

Гърбат кит и изглед към Лоанго от самолет

[Източник]

Кит: Wildlife Conservation Society

[Снимки на страници 16, 17]

Мандрил (вляво) и горила (вдясно)

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Robert J. Ross