Гледната точка на Библията

Дали Бог прощава сериозните грехове?

МИЛОСТТА е едно от най–забележителните качества на Бога. (Псалм 86:15) Какво обхваща тя? Псалмистът писал: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои? При Тебе, обаче, има прощение, за да Ти се боят.“ (Псалм 130:3, 4) Друг откъс гласи: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:12–14)

От тези думи разбираме ясно, че милостта на Йехова е съвършена и че той я проявява щедро, вземайки предвид нашите ограничения и несъвършенство, тъй като ние сме „пръст“. Помисли върху следните библейски примери, които показват до каква степен може да бъде проявена Божията милост.

Апостол Петър се отрекъл три пъти от Исус. (Марко 14:66–72) Докато бил невярващ, апостол Павел преследвал последователите на Христос. Когато някои от тях трябвало да бъдат убити, ‘той давал гласа си против тях’ и дори одобрил убийството на един от тези ученици. (Деяния 8:1, 3; 9:1, 2, 11; 26:10, 11; Галатяни 1:13) Преди да станат християни, някои от членовете на сбора в Коринт били пияници, изнудвачи и крадци. (1 Коринтяни 6:9–11) Въпреки това впоследствие всички тези хора се радвали на Божието одобрение. Защо Бог им простил?

Три стъпки, които ще ни помогнат да получим Божията милост

Павел писал: „Беше ми оказана милост, защото нямах познание и постъпвах така поради липса на вяра.“ (1 Тимотей 1:13) Неговите откровени думи ни разкриват първата стъпка, която трябва да направим, за да получим Божията прошка — да вдигнем булото на невежеството, като приемем точно познание за Йехова и за неговите записани в Библията стандарти.  (2 Тимотей 3:16, 17) Няма съмнение, че не можем да бъдем угодни на своя Създател, ако не го познаваме добре. В молитва към своя Баща Исус казал: „За да получат те вечен живот е необходимо да приемат познание за тебе, единственият истински Бог, и за онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3)

Когато придобият това познание, хората с честни сърца изпитват дълбоко съжаление за миналите си грехове и биват подбудени да изразят своето искрено разкаяние. Това е втората стъпка към получаването на Божията прошка. В Деяния 3:19 се казва: „Затова се разкайте и променете пътя си, така че греховете ви да бъдат заличени.“

Този стих посочва и третата стъпка — ‘промяната на пътя’. Човек променя пътя си, като изоставя своя предишен начин на живот и нагласа и възприема Божия стандарт и мироглед. (Деяния 26:20) Тоест, със своя нов начин на живот той доказва, че разкаянието му пред Бога не е само на думи, а е искрено.

Бог не е всепрощаващ

Има хора, чиито грехове Бог не прощава. Павел писал: „Ако след като сме получили точно познание за истината, ние напълно съзнателно вършим грях, вече няма жертва за греховете, но е налице едно изпълнено със страх очакване на съда.“ (Евреи 10:26, 27) Изразът ‘съзнателно върши грях’ говори за зло сърце и умишлен отказ от разкаяние за лошите постъпки.

Юда Искариот развил точно такава нагласа. Исус казал: „Щеше да бъде по–добре за него да не се беше раждал.“ (Матей 26:24, 25) А относно някои религиозни водачи по негово време Исус казал: „Дяволът е вашият баща ... Когато лъже, говори според своята собствена нагласа, защото е лъжец и баща на лъжата.“ (Йоан 8:44) Подобно на Сатана тези мъже били със зли сърца. Те не съжалявали за онова, което били направили, а напротив, станали още по–безсърдечни в своите зли постъпки. * Вярно е, че поради своите слабости и несъвършенство дори истинските християни понякога извършват сериозни грехове. Тези грехове обаче не отразяват някаква дълбоко вкоренена нагласа към вършене на зло. (Галатяни 6:1)

Исус проявявал милост чак до смъртта си

Йехова забелязва не само греха, но и нагласата на онзи, който го извършва. (Исаия 1:16–19) Това виждаме от примера с двамата престъпници, които били приковани на стълбове от двете страни на Исус. Явно и двамата били извършили тежки престъпления, тъй като единият от тях признал: „[Ние] получаваме в пълна степен онова, което сме заслужили с делата си, но този човек [Исус] не е направил нищо нередно.“ Думите на престъпника показват, че той е знаел нещо за Исус, и това познание вероятно допринесло за благоприятната промяна в нагласата му. Това става ясно от следващите му думи, които този път били отправени към Исус: „Спомни си за мене, когато отидеш в своето царство.“ Как отвърнал Христос на тази искрена молба? Той казал: „Казвам ти истината днес — ще бъдеш с мене в рая.“ (Лука 23:41–43)

Помисли само — едно от последните неща, казани от Исус като човек, било израз на милост към мъж, който признал, че заслужава смъртно наказание. Колко насърчително е това за нас! Защото можем да бъдем сигурни, че както Исус Христос, така и неговият Баща, Йехова, ще проявят съчувствие към всички, които искрено се разкайват, независимо от това какво са извършили в миналото. (Римляни 4:7)

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

▪ Как би описал Божията милост? (Псалм 103:12–14; 130:3, 4)

▪ Какви стъпки трябва да предприеме човек, за да получи Божието одобрение? (Йоан 17:3; Деяния 3:19)

▪ Какво обещал Исус на прикования до него престъпник? (Лука 23:43)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 10]

Исус показал, че сериозните грехове могат да бъдат простени