Има ли решение на проблема с престъпността?

„Проучванията разкриват, че по–голямата част от онези, извършили повече от едно престъпление, ще продължават с престъпните си действия дори след като излязат от затвора и цената за обществото, която не може да бъде изразена единствено в долари, ще продължава да бъде огромна.“ (Книгата „Престъпните умове“ от Стантън Саменоу)

НЕЗАВИСИМО в коя част на света живееш, сякаш всеки ден се случват нови ужасяващи престъпления. Логично е да се запитаме тогава дали мерките, които се вземат понастоящем за прекратяването на престъпните действия — като строго наказание, затвор и др., — са наистина резултатни? Дали затворът променя  престъпниците? И още по–важно, дали обществото обръща внимание на основната причина за престъпленията?

Относно настоящите мерки за борбата с престъпността експертът Саменоу пише: „След престоя си в затвора [престъпникът] може да стане по–хитър и по–предпазлив, но продължава да се възползва от другите и да върши престъпления. Данните относно [повторни прояви] показват само кога престъпникът не е бил достатъчно внимателен и е бил заловен [отново].“ Следователно затворите в действителност често се превръщат в училища за престъпниците, като на практика им помагат да усъвършенстват своя опасен за обществото опит. (Виж блока „Училища за престъпници“ на 7 страница.)

Освен това в много случаи престъпниците не биват наказвани, поради което стигат до извода, че такова поведение си струва риска. Така може да станат по–дръзки и да бъдат решени да продължават с престъпните си действия. Един мъдър управник писал: „Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.“ (Еклисиаст 8:11)

Престъпници по принуда или по избор?

Може ли да се каже, че някои хора просто нямат друг избор и за да преживеят, трябва да прибегнат до вършенето на престъпления? Саменоу признава: „Смятах престъпните действия за естествена, ако не и оправдана реакция на потискащата бедност, несигурността и отчаянието, изпълнили живота [на престъпниците].“ След сериозно проучване обаче, авторът променил мнението си. Той направил следното заключение: „Престъпниците сами избират да вършат престъпления. Престъпните действия ... са ‘причинени’ от начина, по който [даденият човек] мисли, а не от средата, в която се намира.“ Саменоу добавя: „Поведението на човек до голяма степен е резултат от мисленето му. Мисловният процес предшества, придружава и следва всяка наша постъпка.“ Затова вместо да гледа на престъпниците като на жертва, Саменоу стигнал до извода, че всъщност „те са тези, които измъчват другите, като сами избират да живеят по този начин“. *

Важната дума тук е „избират“. В увода към една неотдавнашна статия в британски вестник дори се казва: „Престъпността е професия по избор за млади граждани, които искат да подобрят положението си.“ Хората притежават свободна воля и могат сами да избират по кой път да поемат, дори при тежки обстоятелства. Факт е, че милиони хора се борят ежедневно с несправедливостта и бедността в обществото или живеят в семейства със сериозни проблеми, но не стават престъпници. Саменоу казва: „Престъпността се създава от престъпниците, а не от опасни квартали, неспособни родители ... или от безработицата. Престъпните действия се зараждат в ума на човешките същества и не са причинени от социалната среда.“

Престъпните действия започват отвътре

Библията посочва, че основната причина за погрешните действия е вътрешната личност на  човека, а не обстоятелствата, в които се намира. В Яков 1:14, 15 се казва: „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И след като желанието зачене, ражда грях.“ Ако човек мисли за лоши неща, започва да развива лоши желания. Те водят до навреждащи действия. Например, ако някой се интересува от порнография от време на време, накрая може да бъде обзет от мисълта за секс и да бъде подтикнат да изпълни фантазиите си, може би дори като действа по престъпен начин.

Друг фактор, който трябва да вземем предвид, е значението, което светът придава на собствените интереси и добруване, на парите, удоволствията и стремежа към незабавно удовлетворяване на собствените желания. Библията е предсказала следното за времето, в което живеем: „В последните дни ... хората ще обичат само себе си, ще обичат парите, ще бъдат ... свирепи, без любов към добротата [и] ще обичат удоволствията, вместо да обичат Бога.“ (2 Тимотей 3:1–5) За съжаление чрез филмите, електронните игри, литературата и лошите примери за подражание светът насърчава хората да проявяват подобни черти и това на свой ред води до увеличаване на престъпността. Но не е задължително човек да се поддаде на това влияние. Някои хора, които преди са били подвластни на тези неща, са променили коренно живота си и начина си на мислене.

Човек може да се промени!

Това, че някой е престъпник, не означава, че завинаги ще остане такъв. В книгата „Престъпните умове“ се казва, че точно както човек може да избере да води престъпен живот, така може „да направи избор и в друга посока, като се научи да води порядъчен живот“.

Опитът показва, че хора с всякакъв произход могат да се променят. * Необходимо е човек да е готов да промени нагласата си, подбудите си и начина си на мислене, така че да съответстват не на променливите човешки ценности, а на неизменните критерии на нашия Създател. В крайна сметка нима съществува някой, който ни познава по–добре от Него? Освен това нима Бог няма правото да решава за хората какво е добро и какво е лошо? За да разкрие критериите си, той вдъхновил около четирийсет боящи се от Бога мъже да запишат онова, което днес наричаме Светото писание — книга, представляваща уникален наръчник за хората относно това как да водят щастлив и смислен живот. (2 Тимотей 3:16, 17)

Може би няма да е лесно да се направят необходимите промени, за да се спечели Божието одобрение, защото всички ние трябва да се противопоставяме на грешните си склонности. Един от писателите на Библията дори описал този вътрешен конфликт като ‘война’! (Римляни 7:21–25) Но той спечелил тази битка, защото разчитал не на собствените си сили, а на Бога, чието Слово е „живо и оказва силно въздействие“. (Евреи 4:12)

Стойността на доброто „хранене“

Физическото тяло се нуждае от питателна храна, за да бъде здраво. Освен това храната трябва да бъде добре сдъвкана и смляна, което също отнема време и усилия. Същото може да се каже и за духовното ни здраве — необходимо е да „сдъвкваме“ добре Божиите мисли, за да ги възприемем и те да достигнат ума и сърцето ни. (Матей 4:4) В Библията се казва: „Постоянно мислете за това, което е истинно, което заслужава сериозно внимание, което е праведно, което е целомъдрено, което е достойно за обич, за което се говори добре, за всяка добродетел и за това, което заслужава похвала. ... И Богът на мира ще бъде с вас.“ (Филипяни 4:8, 9)

Забележи, че ако искаме да отхвърлим старите черти на своята личност и да ги заменим с нови, трябва ‘постоянно да мислим’ за Божиите  думи. Необходимо е търпение, защото духовният растеж не се постига изведнъж. (Колосяни 1:9, 10; 3:8–10)

Нека да разгледаме случилото се с една жена, която в детството си била малтретирана сексуално, а по–късно започнала да взема наркотици, да пие и да пуши. В момента тя излежава доживотна присъда за редица престъпления. В затвора започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и прилагала онова, което научавала. Какъв бил резултатът? Тя постепенно се променила и започнала да развива нова личност, подобна на Христовата. Днес тя вече не робува на лоши мисли и пороци. Един от любимите ѝ стихове в Библията е 2 Коринтяни 3:17, където пише: „Йехова е дух, и където е духът на Йехова, там има свобода.“ Да, макар и лишена от свобода, тази жена се чувства много по–свободна, отколкото преди да влезе в затвора.

Бог е милостив

Йехова Бог не смята никого за безнадежден случай. * Божият син Исус Христос казал: „Не дойдох да призова към разкаяние праведните хора, а грешниците.“ (Лука 5:32) Вярно е, че може да е предизвикателство да приведеш живота си в хармония с библейските принципи. Но само онези, които са търпеливи и се възползват от помощта, осигурена от Бога, като например любещата подкрепа на християни с духовна нагласа, ще имат успех. (Лука 11:9–13; Галатяни 5:22, 23) Затова Свидетелите на Йехова редовно посещават различни затвори по целия свят, за да водят безплатни библейски изучавания с искрени мъже и жени, излежаващи присъди за всякакви престъпления. * В редица затвори Свидетелите на Йехова провеждат също ежеседмични събрания. (Евреи 10:24, 25)

Макар че някои престъпници са променили поведението си и са станали истински християни, Библията признава, че ‘злото ще нараства’. (Матей 24:12) В следващата статия ще разберем, че тези думи са част от едно по–обширно пророчество, което съдържа и една много добра новина.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Милиони хора, които живеят бедно, не прибягват до престъпни действия

[Блок/Снимка на страници 6, 7]

„ОТНОВО В ЗАТВОРА СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ“

С тези думи в лондонския вестник „Таймс“ беше въведено сведението, че над 70% от осъдените за въоръжен грабеж и кражба във Великобритания са били осъждани повторно за ново престъпление в рамките на две години. Много от престъпленията биват извършвани от наркомани, които отчаяно търсят пари, за да продължават със своя скъп и самоунищожителен навик.

[Блок на страница 7]

„УЧИЛИЩА ЗА ПРЕСТЪПНИЦИ“

„Затворите са училища за престъпници“, пише професор Джон Брайтуайт в списанието на Калифорнийския университет в Лос Анджелес „Юридически преглед“. В своята книга „Престъпните умове“ Стантън Саменоу казва, че „повечето престъпници учат от опит“, но не онова, което обществото би искало те да научат. Той пише: „В затвора човек има предостатъчно време и възможности да се учи как да бъде по–добър престъпник. ... Някои хора наистина стават по–умели престъпници, като започват да се занимават изцяло със сериозни престъпления, но са достатъчно хитри, така че да не бъдат заловени.“

По–нататък в книгата авторът Саменоу пише: „Излежаването на присъдата в затвора не променя характера на престъпника като цяло. Независимо дали е на свобода, или в затвора, той създава връзки, научава нови тънкости и предава своите на останалите.“ Един млад престъпник казал: „Благодарение на престоя си в затвора вече съм способен да бъда учител по престъпления.“