„Когато през деня се спусна нощ“

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БЕНИН

„МИЛИОНИ наблюдаваха с удивление слънчевото затъмнение.“ В деня след пълното слънчево затъмнение на 29 март 2006 г. това беше една от водещите новини във вестник „Дейли График“, издаван в Гана. Слънчевото затъмнение, което най–напред можеше да се види от най–източната част на Бразилия, се придвижи над Атлантическия океан със скорост около 1600 километра в час и около 8 часа̀ сутринта достигна разположените по крайбрежието на океана страни Гана, Того и Бенин. Какво можеха да очакват жителите на Западна Африка?

Последното пълно слънчево затъмнение, което можело да се наблюдава над Гана, било през 1947 г. Тиодор, който тогава бил на 27 години, си спомня: „Много от хората никога не бяха виждали слънчево затъмнение, така че не разбираха какво става. Затова описаха случилото се с думите ‘когато през деня се спусна нощ’.“

Кампании за повишаване на общественото съзнание

Властите организираха обширни кампании с цел да предупредят хората за опасностите от това да гледат към слънцето по време на затъмнението. Привличащи вниманието плакати в Того предупреждаваха: „Пазете очите си! Може да изгубите своето зрение!“

Служители от правителството подчертаха, че хората имат две възможности — да си останат у дома и да следят събитието по телевизията или, ако са навън, да си сложат специални защитни очила. Милиони седяха пред телевизионни и компютърни екрани, за да наблюдават впечатляващата гледка, но не можеха напълно да усетят атмосферата навън, където преди самото събитие и по време на затъмнението хората бяха изпълнени с любопитство и вълнение. Какво точно се случи?

Вълнението нараства

По всичко личеше, че това ще бъде една типична за Западна Африка сутрин — с ярко слънце и ясно небе. Дали наистина щеше да има затъмнение? Когато тиктакането на часовниците показа, че затъмнението трябва да започне, хората навън сложиха защитните си очила и впериха поглед в небето. Някои разговаряха по мобилните си телефони със свои приятели на други места и ги питаха какво виждат.

На около 350 000 километра над наблюдателите луната, макар и скрита от погледа на хората, уверено напредваше към своята среща със слънцето. Изведнъж тя се появи, като започна полека да скрива слънцето. Вълнението нарасна, когато един след друг всички започнаха да забелязват това.

През първия час наблюдателите не усетиха някаква промяна в обстановката около тях. Но когато луната продължи да скрива слънцето, всичко наоколо се промени. Синьото небе започна да потъмнява. Температурата навън рязко спадна. Светлочувствителните  улични лампи и сигналните светлини започнаха да се включват със засилването на тъмнината. Улиците се обезлюдиха, а магазините затвориха. Песните на птиците секнаха, а животните потърсиха скривалище и се приготвиха за сън. Тъмнината постепенно обгръщаше земята. След това затъмнението достигна своята кулминация. Настана гробна тишина.

Пълното затъмнение беше незабравимо

Звезди започнаха да блещукат на небето. Величествената корона на слънцето (най–външният слой от атмосферата на слънцето) се появи като бял перлен ореол около черната луна. Частични проблясвания от слънцето, наречени броеница на Бейли a, се забелязваха по краищата на луната, когато слънцето се показваше зад долините и неравностите по повърхността ѝ. Получи се т.нар. ефект на диамантен пръстен. Розови цветове проблясваха в хромосферата (слоят под слънчевата корона). „Това е най–изумителната гледка, която някога съм виждал. Беше невероятно красиво!“ — сподели един от наблюдателите.

Пълното затъмнение продължи около три минути, след което слънцето се появи отново. Много от наблюдателите го приветстваха с викове и аплодисменти. Небето се изясни и звездите изчезнаха. Мрачната атмосфера се изпари като утринна мъгла.

Луната е „вярна свидетелка на небето“. Затова затъмненията могат да бъдат изчислени векове предварително. (Псалм 89:37) Жителите на Западна Африка ще трябва да чакат почти шейсет години, тъй като следващото пълно слънчево затъмнение в тази част на света ще бъде чак през 2081 г. Може би ще имаш възможността да наблюдаваш такова невероятно явление, там където живееш, много по–скоро.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 29]

Дали е имало слънчево затъмнение по време на Исусовата смърт?

В Марко 15:33 се казва: „Когато настъпи шестият час на деня, тъмнина обхвана цялата страна и продължи до деветия час.“ Тази тричасова тъмнина, от около 12 часа̀ на обяд до 3 часа̀ следобед, била чудо. Не е възможно тя да се е дължала на слънчево затъмнение. Това е така, защото първо, най–дългото възможно слънчево затъмнение над която и да е точка на земята трае само около седем и половина минути. Второ, Исус умрял на четиринайсетия ден от лунния месец нисан. Първият ден от месец нисан настъпва, когато има новолуние. Тогава луната е разположена между земята и слънцето и може да причини затъмнение. До четиринайсети нисан обаче, луната вече е изминала половината от орбитата си. Тогава земята е разположена между слънцето и луната, като вместо да спира светлината от слънцето, луната напълно я отразява. На този ден наблюдаваме пълнолуние — подходяща обстановка за честването на Възпоменанието на Христовата смърт.

[Снимка]

Четиринайсети нисан винаги се пада около деня, когато има пълнолуние

[Диаграма/Карта на страници 28, 29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Пътят на затъмнението

●

⇧

●

⇧

●

⇧ АФРИКА

БЕНИН ●

⇧

ТОГО ●

⇧

ГАНА ●

⇧

●

⇧

●

⇧

●

⇧

●

⇧

●

[Източник]

Карта: Based on NASA/Visible Earth imagery

[Снимка на страница 28]

Пълното слънчево затъмнение на 29 март 2006 г.

[Снимка на страница 28]

Хората можеха да наблюдават затъмнението благодарение на специални защитни очила