Кой трябва да определи коя е истинската религия?

ИСУС ясно показал, че Бог не приема всички видове поклонение. Той говорил за „лъжливи пророци“ и ги сравнил с дърво, което не дава добри плодове и „бива отсечено и хвърлено в огъня“. Исус казал още: „Не всеки, който ми казва ‘Господарю, господарю’, ще влезе в небесното царство.“ (Матей 7:15–22)

Исус дори казал относно някои хора, които щели да твърдят, че го следват: „Ще им заявя: ‘Никога не съм ви познавал! Махнете се от мене, вие, които вършите зло!’“ (Матей 7:23) Освен това той приложил към религиозните водачи по онова време следните Божии думи, изречени относно отстъпническия народ Израил: „Напразно ми отдават поклонение, защото ученията, които поучават, са просто заповеди на човеци.“ (Марко 7:6, 7)

Съвсем ясно е, че Бог и неговият Син не одобряват всяко поклонение. Следователно не всяко поклонение е истинско, или правилно. Дали това означава, че само една религия поучава истината за Бога? Не е ли възможно Бог да използва някои религии, а да отхвърля други? Или може би Бог приема или отхвърля поклонението на отделни личности, разпръснати в различни религии, независимо от ученията на самата религия?

 Апостол Павел бил вдъхновен от Бога да напише: „Подканям ви, братя, чрез името на нашия господар Исус Христос, всички вие да говорите в съгласие и сред вас да няма разцепления, но да бъдете здраво обединени чрез едни и същи разсъждения и чрез един и същ начин на мислене.“ (1 Коринтяни 1:10) В Библията християните са подканени още ‘да мислят по един и същи начин и да проявяват една и съща любов, като са единодушни и единомислени’. (Филипяни 2:2)

Когато съществува такова единство, хората са обединени в една религия. Ето защо Библията казва, че има „един Господар, една вяра, едно покръстване“. (Ефесяни 4:4, 5)

Какво разкрива Библията

Гореспоменатото заключение е подкрепено много ясно от онова, което е записано в Библията. Ако я изследваш, ще разбереш, че в миналото имало само една уредба за поклонение, чрез която хората можели да имат взаимоотношения с Бога. В началото на човешката история Бог използвал патриарсите, или главите на семейства, като свои представители. Някои от по–известните патриарси са Ной, Аврам (Авраам), Исаак и Яков. (Битие 8:18–20; 12:1–3; 26:1–4; 28:10–15)

Потомците на Яков станали роби в Египет. Там те били жестоко потискани, но броят им се увеличавал и накрая те наброявали милиони. Бог ги избавил от плен, като по чудодеен начин ги превел през Червено море. След това той ги приел като свой народ и им дал закони чрез посредника си Моисей. Така те станали древният народ Израил, народът на Бога. (Изход 14:21–28; 19:1–6; 20:1–17)

Важно е да се отбележи, че Бог не одобрявал поклонението, което принасяли хората от народите, заобикалящи Израил. Той дори наказвал хората от своя народ, които отстъпвали от заповедите му и възприемали поклонението на околните народи. (Левит 18:21–30; Второзаконие 18:9–12)

А как стоял въпросът с отделни личности от другите народи, които искали да се покланят на истинския Бог? Те трябвало първо да оставят предишното си фалшиво поклонение и да се присъединят към народа Израил в поклонението към Йехова Бог. Много от тях спечелили одобрението на Бога и станали негови верни служители. Сред тях имало както жени, като например ханаанката Раав и моавката Рут, така и мъже, като например хетееца Урия и етиопеца Авдемелех. Имало също и групи от хора, като например гаваонците. a Соломон, който бил цар в Израил, изказал искрена молитва за всички, които като тях, се присъединявали към народа на Бога в истинското поклонение. (2 Летописи 6:32, 33)

След идването на Исус на земята

По–късно, след като Исус бил изпратен на земята, истинското поклонение било основано на неговите учения и Божиите цели били изяснени по забележителен начин. След време онези, които се покланяли на Бога по правилен начин, били наречени „християни“. (Деяния 11:26) Така че юдеите, които искали да се радват на Божието одобрение, трябвало да оставят предишното си поклонение. Те не можели да избират между уредбата за поклонение, с която били свикнали, и уредбата, която въвел Исус, нито можели да се покланят на Бога поотделно. Както вече видяхме от Божието Слово, онези, които се покланяли на Бога по правилен начин, били обединени в „една вяра“. (Ефесяни 4:4, 5)

Днес мисълта, че Бог използва само една религия в отношенията си с хората, може да е неприятна или крайна за някои. Но именно към това заключение ни насочва записаното в Библията. В миналото много хора, които се покланяли на Бога по свой начин, разбрали тази истина и се присъединили към онези, чието поклонение било одобрено от Йехова, като всякакви първоначални притеснения и съмнения били заменени с голяма радост и много благословии. В Библията четем например, че след като един етиопец приел християнското учение и се покръстил, ‘радостно продължил пътя си’. (Деяния 8:39)

Днес също всеки, който приеме истинската религия и живее според нея, ще бъде богато благословен. Но как човек може да разбере коя е единствената истинска религия, при положение че съществуват толкова много религии по света?

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 5]

Какво ще стане с една религия, която не дава добри плодове?