Красивите бани на Будапеща
Красивите бани на Будапеща
ПРЕДИ повече от две хиляди години келтите основали селище в близост до няколко минерални извора. Нарекли го Ак–Инк, което означава „вода в изобилие“. Днес това селище е познато като Будапеща, столицата на Унгария, един от най–древните градове в Европа. Първите заселници там обичали да плуват или да се къпят във водата, бликаща от горещите извори, която ги освежавала и облекчавала болежките им.
През първи век тази част от Европа била под римско господство. Римляните разширили селището Ак–Инк и построили военен лагер там, като му дали името Аквинкум. Смята се, че това име произлиза или от келтската дума за вода, или от латинския израз „аква квинкве“, който означава „пет води“. Римляните построили в околностите на Аквинкум акведукти, канализация и частни и обществени бани. Оттук разбираме, че баните в Будапеща имат дълга история.
Векове след западането на Римската империя минералните бани отново станали на почит. През XV век писателите хвалели горещите извори, намиращи се близо до столицата на Унгария, и градът придобил още по–голяма известност. За крал Матиаш Корвин, владетел на Унгария от 1458 до 1490 г., се казва, че посредством закрит коридор свързал любимия си минерален извор в банята „Рач“ с двореца си. Така той можел да посещава банята каквото и да било времето навън.
През XVI и XVII век голяма част от Унгария, включително столицата, била под турско господство. Турците построили парни бани и бани с гореща вода, които се използвали при церемониалното къпане в мюсюлманската религия, а също били съществена част от ежедневния живот на турците. Величествените турски бани били украсени с куполи, а до басейна водели стъпала. Водата стигала до раменете. Около басейните имало вани и места за почивка, като мъжете и жените се редували за използването на помещението. Някои от тези бани все още са в употреба.
В един пътепис от 1673 г. баните в района на днешна Будапеща са описани като едни от най–хубавите в Европа поради „изобилието от горещи извори, лечебните свойства на водата, както и поради размера и красотата на сградите“. През XIX век, когато финландската баня, или сауната, станала по–разпространена, баните в Будапеща били разширени, като към тях били добавени сауни, помещения с пара и басейни със студена вода.
Геологическите характеристики на района
От общо 123 горещи извора и 400 извора с горчива вода край Будапеща всеки ден бликат 70 милиона литра вода. На какво се дължи това изобилие? Тайната се крие в геологическите характеристики на района.
Река Дунав разделя Будапеща на две части, като на западния ѝ бряг се издига хълмът Буда, а на източния ѝ бряг се разпростира равното поле Пеща. Някога в далечното минало този район бил под водата и когато морето се отдръпнало, там останали наслагвания от варовик и доломит. Впоследствие върху тях се натрупали пластове глина, глинест варовик, пясък и въглища.
Водата от валежите прониква през пукнатините на земната кора дълбоко в недрата на земята, където топлите скали с висок минерален състав я загряват и тя се издига нагоре стремително, като под голямо налягане бива изтласквана на повърхността през пукнатини или в кладенци.
Това важи не само за Будапеща, но и за цяла Унгария. Затова на много места в страната се издигат красиви бани с вода с богат минерален състав, която според някои хора има лечебни свойства. a
Още от древността свойствата на горещите извори се ценят в много части на света. Такива извори били открити в пустинята Сиир между Мъртво Море и залива Акаба, което дори е отбелязано в библейския разказ за живота на патриарсите. (Битие 36:24)
Има още толкова неща, които ние, хората, не знаем относно сложно устроената планета, на която живеем. Например как точно Бог положил основите на земята и създал всички прекрасни неща на нея? Размисълът върху такива въпроси изпълва хората, боящи се от Бога, със страхопочитание поради несравнимата мъдрост на нашия Създател. (Йов 38:4–6; Римляни 1:20)
[Бележка под линия]
a Списание „Пробудете се!“ не препоръчва определено лечение.
[Снимка на страници 24, 25]
Баня с топла минерална вода в хотел „Гелерт“
[Снимка на страница 24]
Баните „Рудаш“, построени от турците
[Снимка на страници 24, 25]
Баните в Сечени през зимата
[Информация за източника на снимката на страница 24]
Всички снимки: Courtesy of Tourism Office of Budapest