С добрата новина до далечни места

Разказано от Хелън Джоунс

Един ден в началото на седемдесетте години на миналия век, докато вървях из един многолюден пазар в Бангалор (Индия), един бивол ме вдигна с рогата си и ме хвърли на земята. Той щеше да ме стъпче, но една от местните жителки ме спаси. Нека да ви разкажа защо се намирах в Индия.

РОДЕНА съм през 1931 г. в Канада и израснах в красивия град Ванкувър. Родителите ми бяха порядъчни хора, но не ходеха на църква. Аз обаче изпитвах силно желание да опозная Бога и като момиче посещавах неделно училище и летни библейски курсове.

През 1950 г., когато бях на 19 години, се омъжих за Франк Шилър, който имаше четири деца от предишния си брак. След две години ни се роди момче. Искахме да бъдем част от някоя религия, но тъй като Франк беше разведен, не бяхме приети в нито една църква. Франк беше отвратен от този факт и не желаеше да разговаря на тема религия.

Научаваме истината от Библията

През 1954 г. брат ми с въодушевление ми разказа какво му показал от Библията негов колега, Свидетел на Йехова. Макар че имах много въпроси и знаех къде се събират Свидетелите, не посетих тяхно събрание заради мнението на Франк относно религията. След време двама Свидетели ни посетиха у дома. Исках да знам какво учи тяхната религия относно развода и те ми отговориха с помощта на Библията, като ми показаха библейските основания за развод. (Матей 19:3–9) Те ме увериха също, че мога да получа отговор на своите въпроси с помощта на едно редовно изучаване на Библията.

Франк беше много ядосан и не искаше да има нищо общо със Свидетелите. През 1955 г. посетих Възпоменанието на Христовата смърт и когато се прибрах, му разказах развълнувано какво съм научила от Библията. Той изкрещя: „Това не е възможно! Ако някога успееш да ми докажеш тези неща с Библията, ще дойда на едно от глупавите ти събрания!“

Подадох му Библията и той я пое внимателно, с явно уважение. Заедно прочетохме стиховете, които си бях отбелязала, и аз не казах почти нищо, просто оставих Библията да говори. Франк не спореше и остана замислен през цялата вечер.

След време му напомних за неговото обещание да посети едно събрание. Той отговори неохотно: „Добре, ще дойда само веднъж да видя какво правите там.“ В библейския доклад на събранието, което посети, се говореше за това, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си. (Ефесяни 5:22, 23, 33) Мислите, които бяха обсъдени, му направиха силно впечатление. Скоро след това Франк присъства на едно Изучаване на „Стражева кула“, при което се обсъждаше статията „Намирай задоволство в работата“. Франк беше трудолюбив човек и статията много му хареса. Оттогава той не пропускаше събрания. Започна да участва пламенно в проповедната служба, а аз изучавах Библията с някои хора, които впоследствие се покръстиха. През същата година заедно с Франк, майка ми и брат ми се покръстихме в символ на своето отдаване на Бога.

 Желание да правим повече

На областния конгрес, който посетихме през 1957 г. в Сиатъл, Вашингтон (САЩ), имаше доклад относно службата в райони, където нуждата от проповедници за Царството е по–голяма. Обърнах се към Йехова в молитва: „О, Йехова, и аз искам да отида на такова място. Моля те, помогни ни да отидем някъде, където има нужда от нас.“ Но Франк беше загрижен за отговорността си да осигурява прехраната и да се грижи за семейството. (1 Тимотей 5:8)

На следващата година посетихме конгреса в Ню Йорк, който се проведе едновременно на стадионите „Янки Стейдиъм“ и „Поло Граундс“. На публичния доклад, изнесен на този конгрес, присъстваха над 253 000 души! Онова, което Франк видя и чу, докосна сърцето му. Затова когато се върнахме у дома, решихме да се преместим в Кения (Африка), тъй като там се говореше английски и щяхме да намерим добри училища за децата.

През 1959 г. продадохме къщата си, натоварихме вещите си на своя автомобил и пътувахме до Монреал (Канада). От там взехме кораб до Лондон, а от Англия потеглихме с друг кораб, с който плавахме през Средиземно и Червено море чак до Индийския океан. Накрая пристигнахме в Момбаса (Кения), на източния бряг на Африка. На следващия ден се качихме на влака за Найроби, столицата на Кения.

Благословии, на които се радвахме в Африка

По онова време проповедната дейност на Свидетелите на Йехова в Кения беше под забрана и трябваше да свидетелстваме много предпазливо. Няколко двойки от други страни също живееха в Кения и на нас, чужденците, ни беше позволено да останем в страната. Броят на присъстващите на събранието не биваше да надвишава десет души, което означаваше, че нашите семейства, включително и децата, трябваше да вземат пълно участие.

Скоро след като пристигнахме в Кения, намерихме къде да живеем, а Франк си намери работа. Първата жена, с която разговарях в службата от къща на къща, прие библейско изучаване и впоследствие стана пионерка, както се наричат Свидетелите на Йехова, които са целодневни проповедници. Изучавах също с една девойка от сикхски произход, която наричахме Гуди. Тя остана твърда въпреки натиска от семейството си и от страна на сикхското общество. След като Гуди Лул беше изгонена от вкъщи, тя се премести при едно семейство Свидетели, отдаде живота си на Йехова, стана пионерка и след време завърши Гилеад, училището за мисионери.

Нашето семейство мина и през различни изпитания. Най–големият ни син се разболя от остър ревматизъм, а Франк получи сериозни изгаряния, докато поправяше един автомобил, и загуби работата си. След време той намери работа на около хиляда километра в Дар ес Салам, столицата на Танганайка (днес Танзания). Натоварихме багажа си на един автомобил и поехме по дългия път до там. По онова време в Дар ес Салам имаше един малък сбор и братята в него ни приеха сърдечно.

Макар че в Танзания по онова време над проповедната дейност имаше забрана, тя не беше прилагана строго. През 1963 г. ни посети Милтън Хеншел, представител на световната централа на Свидетелите на Йехова в САЩ. При един от неговите доклади в залата „Каримджи“, най–хубавата в страната, един възрастен мъж, облечен бедно, седна до мене. Поздравих го и го поканих да използва заедно с мене Библията и песнопойката ми. След програмата го поканих да дойде пак на наше събрание. Когато този човек си тръгна, местните Свидетели веднага дойдоха при мене.

„Знаеш ли кой беше този мъж?“, питаха те. „Това беше кметът на Дар ес Салам!“ По–рано той беше заплашил братята, че ще прекрати конгреса ни. Сега явно искаше да използва като претекст отношението, което предполагаше, че ще имам към него, „беднякът“. Но любезността и личният интерес, проявени към него, му направиха толкова силно впечатление, че той не попречи на провеждането на конгреса ни. Присъстваха 274 души, а 16 се покръстиха!

Докато живеехме в Танзания, страната придоби независимост. След това работодателите предпочитаха да вземат на работа местни граждани. Повечето чужденци  трябваше да напуснат страната, но благодарение на своето постоянство, Франк успя да започне работа като монтьор, който поддържа дизелови локомотиви. Така можахме да останем в Танзания още четири години. След като договорът на Франк изтече, се върнахме в Канада и останахме там, докато и последното от децата ни не порасна и не се ожени. Ние обаче все още се чувствахме млади и искахме да правим повече.

На път към Индия

През 1970 г. по препоръка на клона на Свидетелите на Йехова в Бомбай (днес Мумбай) се преместихме в Бангалор, град, чието население по онова време беше около 1,6 милиона души. Именно там преживях опасната среща с бивола. В Мумбай имаше английски сбор с четирийсет вестители и една отдалечена група, в която събранията се провеждаха на тамилски. Франк изучаваше с няколко мъже, които напредваха и след време станаха християнски старейшини. Аз също изучавах със семейства, които станаха служители на Йехова.

Една жена на име Глория живееше в много беден квартал на града. Когато я посетих за първи път, тя ме покани в дома си. Нямаше мебели, затова седнахме на земята. Оставих ѝ един брой от списание „Стражева кула“ и тя изряза от него един цитат от Библията, от Откровение 4:11, и го закачи на стената, където можеше да го вижда всеки ден. Стихът съдържаше думите „ти заслужаваш, Йехова, ... да приемеш славата почитта и силата“, които за нея бяха много красиви. Една година след това тя се покръсти.

Франк получи покана да работи за една година в клона в Бомбай и да надзирава строежа на първата конгресна зала на Свидетелите на Йехова в Индия. При този строеж просто беше добавен един етаж върху вече съществуващата сграда на клона. В цяла Индия тогава имаше само малко над три хиляди Свидетели, а в клона служеха по–малко от десет души. През 1975 г. средствата ни намаляха и трябваше да се разделим с приятелите си там, които бяхме обикнали силно.

Отново в Африка

След десет години, Франк навърши годините за пенсия. Тогава се предоставихме на разположение за участие в една международна програма за строеж на сгради на клона. Пристигна писмо, в което бяхме помолени да отидем в Игедума (Нигерия), тъй като там имаше такъв строеж. Докато живеехме в Игедума, Франк изучаваше Библията с един мъж в едно съседно село и този човек напредна, като след време стана служител в клона на Свидетелите на Йехова в Нигерия.

След това отидохме в Заир, за да участваме в строежа на сградите на клона там. Но не след дълго властите забраниха проповедната дейност и конфискуваха паспортите ни. Франк получи инфаркт, докато работеше, но можа да възстанови силите си по време на забраната. След време всички строители трябваше да напуснат страната и ние бяхме изпратени в съседна Либерия, където Франк беше помолен да поправи генератора в клона в Монровия. През 1986 г. визите ни изтекоха и отново трябваше да се върнем в Канада.

И накрая в Еквадор

Скоро след това чухме, че нашият добър приятел Анди Кид се е преместил в Еквадор и изпитва голяма радост от проповедната дейност там. Анди беше единственият старейшина в своя сбор, така че често трябваше да изнася повечето задачи на събранията. Отзовахме се на неговата покана и през 1988 г. посетихме клона в Еквадор, където братята ни предложиха да останем в страната.

Намерихме удобен дом, където да живеем, но трябваше да научим испански, а Франк беше на 71 години. За следващите две години, макар и с оскъдни познания по испански език, можахме да помогнем на дванайсет души да стигнат до покръстване. Братята помолиха Франк да помага при строежа на сградите на клона в Еквадор. Той изучаваше също Библията със съпруга на една от първите Свидетелки на Йехова в Гуаякил. Този мъж, който се беше противопоставял на съпругата си в продължение на 46 години, стана наш приятел и брат по вяра!

Огромна загуба

Установихме се близо до градчето Анкон край Тихия океан, където участвахме в строежа на една нова Зала на Царството. За съжаление на 4 ноември 1998 г., след като  изнесе последния доклад в Събранието за службата, Франк получи инфаркт и през нощта почина. Братята и сестрите по вяра ми оказаха толкова голяма подкрепа! На следващия ден Франк беше погребан в гробището срещу Залата на Царството. Болката от това да загубиш близък човек в смъртта е неописуема!

Отново трябваше да се върна в Канада, този път сама, за да се погрижа за някои семейни и правни въпроси. Въпреки огромната ми мъка, Йехова не ме забрави. Получих писмо от клона в Еквадор, с което братята ме увериха, че винаги съм добре дошла там. Затова отидох отново в Еквадор и си намерих малко жилище близо до Бетел. Благодарение на това, че бях заета с работа в клона и в проповедната служба, можех да се справям с болката от загубата на Франк, но все още се чувствах доста самотна.

Продължавам с работата

След време се запознах с Джуниър Джоунс. Той беше дошъл от САЩ в Еквадор през 1997 г., за да служи като пионер. Имахме общи цели и харесвахме едни и същи неща. През октомври 2000 г. се оженихме. Джуниър имаше опит в строителството, затова ни поканиха да помогнем с довършителните работи по конгресната зала в Куенка, град, разположен високо в Андите. На 30 април 2006 г. Джефри Джаксън от Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова дойде от Ню Йорк и изнесе доклада за откриването, на който присъстваха 6554 души.

Кой би си представил преди време, че дейността по проповядване на Царството ще напредне по такъв прекрасен начин в такива далечни места като Африка, Индия и Южна Америка! С Джуниър дори не мислим да намаляваме темпото. Мога да кажа, че тези години, които съм прекарала в служба за Йехова, общо над петдесет, минаха толкова бързо, сякаш започнах да му служа вчера. Знам, че когато дойде новият свят, ще изглежда, че времето, в което живеем днес, е минало също толкова бързо. (Откровение 21:3–5; 22:20)

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Местата, където сме служили

КАНАДА → АНГЛИЯ → КЕНИЯ → ТАНЗАНИЯ

КАНАДА → ИНДИЯ

КАНАДА → НИГЕРИЯ → ДР КОНГО (ЗАИР) → ЛИБЕРИЯ

КАНАДА → ЕКВАДОР

[Други места]

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

[Снимка]

С Франк в Индия на път за един конгрес

[Снимка на страница 15]

С моя съпруг Джуниър Джоунс