Кой се грижи за безопасността на полетите?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФИЛИПИНИТЕ

КАК пилотите на самолетите знаят накъде да ги насочват? Дали когато пътуваш със самолет, се притесняваш при мисълта за десетките или дори стотиците самолети, пътуващи в небето едновременно? Как биват предотвратявани сблъсъците между тях?

Съвсем естествено е пътниците да си задават такива въпроси. Интересно е обаче, че според статистиката пътуването със самолет на някоя от авиокомпаниите е доста безопасно, дори е по–сигурно от пътуването с мотоциклет или автомобил. a Основен принос за безопасността на полетите има системата за управление на въздушното движение.

Ръководство за безопасен полет

Командирът на самолета носи главната отговорност за безопасното му управление. Но в много случаи той не вижда дали около него летят други самолети. Затова в повечето държави има система за контрол на въздушното движение. Служители на земята следят всеки етап от полета, извършван съобразно правилата за полет по прибори (уреди).

Самюъл, който от тринайсет години е ръководител на полети в Калифорния, казва: „Ръководителите на полети са от голямо значение за безопасността на въздушния трафик. Най–важното е да се поддържа дистанция между самолетите.“ Мелба, ръководител на смяна, обяснява още: „На преден план за нас е безопасността, но освен нея се грижим за бързото и организирано придвижване на самолетите.“ Следователно освен че се грижат за предотвратяването на сблъсъци, ръководителите на полети съдействат и за самото придвижване на самолетите.

Това означава, че докато пилотът изпълнява задачите си в пилотската кабина, на земята има много служители, които следят движението на самолета. Пилотът редовно разговаря по радиото с ръководителите на полети на летищата, откъдето излита или където каца самолетът, а също и с онези, намиращи се в различни центрове за управление на полетите, разположени между тях.

Имайки предвид високите скорости, с които се движат самолетите днес, е изключително важно да се следи онова, което пилотът не може да види. Представи си два пътнически самолета, които летят право един срещу друг. Докато забележат с просто око приближаването на другия самолет, пилотите ще имат само броени секунди да избегнат сблъсъка! Затова служителите, които управляват въздушното движение, имат отговорността да предотвратят подобна среща. Много преди пилотите да  забележат насрещния самолет, ръководителите на полети дават инструкции, благодарение на които двата самолета могат да се движат на безопасно разстояние.

Проследяване на полета

Самолетите биват ръководени чрез сигнали, изпращани от наземни радиопредаватели. Пилотът разполага с уреди, които улавят тези сигнали и му съобщават къде точно се намира. Радиопредавателите са поставени на определени точки и при полет самолетът следва разположението им. Тези основни точки определят въздушните пътища, наречени трасета.

Ръководителите на полети следят движението на самолетите по тези трасета. Преди полет от пилотите се изисква да предадат полетен план, в който е изложен маршрутът, по който възнамеряват да летят. По време на полета ръководителите на полети имат пред себе си списък с контролни данни за самия полет, наречен стрип–марка. Салвадор Рафаел, който е началник в един от центровете за управление на въздушното движение, обяснява защо е полезно това: „По всяко въздушно трасе има пресичащи се пътни линии. Когато стигне до такава пресечна точка, пилотът докладва за това на ръководителя на полети, който нанася тази информация в своята стрип–марка.“ Така ръководителят на полети има ясна представа за пътя, по който се движи самолета.

Радиоприемникът е важен помощник в предаването на тези сведения. Благодарение на него ръководителят на полети е наясно с това къде се намира самолетът, а пилотът получава инструкции, които му помагат да поддържа достатъчно голяма дистанция спрямо останалите самолети. Ръководителите на полети и пилотите обикновено разполагат с повече от един радиоприемник с различни честоти. Така ако връзката не е добра, могат да използват друг приемник или друга честота.

Как стои въпросът обаче с международните полети, при които са намесени хора, говорещи на различни езици? За да се избегнат недоразуменията, които може да се окажат опасни, Международната организация по гражданска авиация е избрала английския език за основен в авиацията. Освен това, тъй като някои думи, букви и числа звучат по подобен начин, когато се произнесат по радиото, ръководителите на полети биват обучавани да използват стандартни фрази и произношение, когато дават инструкции на пилотите. За още по–голяма сигурност пилотите биват помолени да повторят определени инструкции, получени от ръководителите на полети.

Радарът е друг полезен уред, използван от ръководителите на полети. Самолетите отразяват радиовълните, изпратени от радарното устройство, и те биват улавяни от радарната антена. Тогава самолетите се появяват като подвижни обекти, или метки, на радарния екран пред ръководителя на полети. Много самолети са снабдени с транспондер, който предава на радара сигнал, идентифициращ самолета. Когато този сигнал се съчетае с информацията в компютъра, на радарния екран освен изображението на самолета се появяват и номерът на полета, скоростта, височината, на която се движи самолетът, и типът на въздухоплавателното средство.

Ако ръководителят на полети прецени, че трябва да даде инструкции за маневра, която да предотврати сблъсък, може да реши да нареди на пилота да промени (1) курса, или посоката, което се нарича векториране, (2) скоростта, ако например единият самолет задминава другия, или, нещо много разпространено за спазване на дистанция между самолетите, да промени (3) височината, на която се движи самолетът.

За по–голяма безопасност много радарни системи сигнализират за опасни ситуации. Например зрителни и звукови аларми предупреждават ръководителя на полети, когато два самолета са прекалено близо. Друга аларма се включва при опасно сближаване на самолет със земната повърхност.

 Преди всичко безопасността на пътниците

Системата за управление на въздушното движение с времето бива усъвършенствана. Тъй като наземните навигационни системи често изискват самолетите да се движат по определени маршрути и на определена височина, въздушното пространство не може да се използва достатъчно гъвкаво и времето за полет се удължава. В бъдеще обаче полетите ще бъдат ръководени все повече от сателитни навигационни системи, като например глобалната система за позициониране, благодарение на което маршрутите на самолетите ще са по–практични и презокеанските полети ще бъдат ръководени по–лесно.

Както стана ясно от краткия ни преглед на системата за управление на въздушното движение, пилотът не е единственият, който знае къде се намира самолетът в даден момент. На земята има служители, които следят движението на самолета. Това се прави, за да бъдат полетите възможно най–безопасни. Нищо чудно, че при пътническите самолети много рядко се случват катастрофи!

Така че няма причина да се страхуваш от полета със самолет. Следващия път, когато пътуваш на далечно разстояние, помни, че служителите, ръководещи въздушното движение, бдят за твоята безопасност. Затова се отпусни и се наслаждавай на полета!

[Бележка под линия]

[Диаграма на страници 14, 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ПОЛЕТА

Глобална система за позициониране

 

 

 

☒

 

 

 

 

Управление Наземни Радиоприемник Радарна антена

на въздушното радиопредаватели

движение

[Снимка на страница 15]

Контролна кула

[Снимка на страница 15]

Ръководители на полети

[Снимка на страница 15]

Център за управление на полети

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Кула и ръководители на полети: NASA Ames Research Center; център за управление на полети: U. S. Federal Aviation Administration