С лодка по реките на Керала

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИНДИЯ

ПРЕДСТАВИ си, че плаваш с красиво обзаведена лодка къща, с която можеш да стигнеш до делтите на четирийсет и четири реки. Подобно пътешествие е възможно по дългите общо деветстотин километра реки и канали на щата Керала, разположен в югозападната част на Индия. Това е вълнуващо и уникално преживяване. Докато лодката бавно плава по реката, можеш да се наслаждаваш на оградени с кокосови палми лагуни, на плодородни оризови полета, на естествени езера и изкуствени канали. Вероятно именно заради нейните реки и езера списание „Нешънъл Джиографик Травълър“ поставя Керала сред „петдесетте места, които човек задължително трябва да посети през живота си“.

Хората, които живеят по бреговете на многобройните канали, също допринасят за чара на това уникално място. Те помнят времето, когато в района не е имало нито туристи, нито петзвездни хотели. Въпреки това животът им не се е променил особено. Макар че някои от тях работят в сферата на туризма, например в новите хотели, като цяло културата и ежедневието им са останали същите. Те обработват своите оризови полета, грижат се за своите насаждения с кокосови палми, а за да си осигурят допълнителна храна и средства, ловят и продават риба.

Риболов в реките на Керала

Риболовът е основна част от живота на хората в Керала. Вероятно никъде другаде няма да видиш жени да ловят риба с голи ръце. Става въпрос за един вид риба, наречен „каримийн“, който се среща единствено в реките на Керала и е смятан за деликатес както от местните жители, така и от чужденците. За да намерят рибите, жените газят във водата, а зад тях на повърхността плават съдовете, в които ги събират. Когато рибите усетят приближаването на жените, те се гмурват надолу и заравят главите си в тинята. Но жените не могат лесно да бъдат надхитрени и с краката си откриват рибите. След това бързо се навеждат и сграбчват нищо неподозиращата риба с голи ръце. После поставят мятащия се улов в плаващия съд. Когато уловят достатъчно риба, жените излизат на брега, където ги очакват нетърпеливи купувачи. По–голямата и по–скъпата риба се доставя на петзвездните хотели, където ѝ се наслаждават богатите, а останалата риба служи за вкусно ястие на хората с по–скромни средства.

Китайски рибарски мрежи

По бреговете на реките и езерата в Керала често могат да се видят изящни китайски рибарски мрежи, които са от особен интерес за туристите.

Смята се, че китайски търговци от двореца на Кублай хан първи донесли мрежите в град Кочин (Кочи) преди 1400 г. Те били използвани първо от китайските, а след това и от португалските заселници. Днес, както преди повече от шестстотин години, тези мрежи са основно средство за изкарването на прехраната на много индийски рибари и благодарение на тях голяма част от населението има храна. Удивително е, че с улова от една мрежа могат да се нахранят жителите на цяло село. Красиви снимки на мрежите, съхнещи  на фона на залеза, намират специално място в албума на много туристи.

Но китайските мрежи не са единственото, което привлича туристите към реките на Керала. Хиляди посетители се стичат в този район, за да наблюдават състезанията с лодки, провеждани там всяка година.

Състезания с лодки

Лодките, с които се провеждат състезанията, представляват дълги и тесни канута, чиято кърма е извита подобно на главата на кобра, поради което се наричат змиевидни лодки. В миналото воюващите царе по тези места използвали такива лодки в битките, провеждани след жетвата. Когато войните престанали обаче, лодките вече не били толкова необходими. Тези величествени плавателни съдове били пускани по вода единствено по време на храмовите празници. С голяма тържественост лодките, които служели като символи на местната култура, били украсявани и бил осигуряван екипаж. По време на празниците били провеждани състезания с лодки в чест на видните личности, които присъствали. Тази традиция, която започнала преди близо хиляда години, продължава да съществува и днес.

Обикновено лодките, участващи в надпреварата, може да достигнат двайсет, като екипажът на всяка от тях се състои от 100–150 души. Над стотина мъже с къси гребла сядат в две редици по дължината на лодката. Четирима кормчии с по–дълги гребла стоят на кърмата, за да направляват лодката. Двама мъже стоят в средата и с дървени пръчки удрят по една дъска, отмервайки ритъма за гребците, а още поне шестима се возят в лодката, като пляскат с ръце, свирят с уста, викат и пеят уникални лодкарски песни, за да насърчават гребците да поддържат темпото. Когато наближат финала обаче, младите гребци вече не спазват ритъма, а  гребат с всичка сила, за да спечелят състезанието.

През 1952 г. първият министър–председател на Индия, Джавахарлал Неру, посетил Алепей, главен град в щата Керала, и състезанието с лодки, което се провеждало там, му направило силно впечатление. Той бил толкова очарован, че пренебрегнал мерките за сигурност и скочил в лодката, която спечелила надпреварата, като пляскал с ръце и пеел заедно с гребците. Когато се върнал в Делхи, той изпратил подарък на победителите — сребърно копие на змиевидна лодка с неговия подпис и със следния надпис: „На победителите в състезанието, което е една уникална част от обществения живот.“ Такава сребърна лодка е наградата, която получават победителите в ежегодната надпревара за купата на Неру. Всяка година стотици хиляди души се събират, за да наблюдават това състезание. Тогава обикновено спокойният район около реките на Керала се изпълва с живот.

Луксозни плаващи хотели

Змиевидните състезателни лодки не са единствените плавателни съдове, които привличат туристите в тази част на света. Все по–разпространени стават така наречените „оризови лодки“. Това са лодки в стар стил, които са превърнати в луксозни лодки къщи.

Много от „оризовите лодки“, използвани в туризма, са построени наскоро. Но съществуват и такива, които са на над сто години и са пригодени за туристи. Първоначално „оризовите лодки“ били известни като „кетувалам“, което означава „лодка с възли“. Целите лодки били правени от дъски, съединени с въжета от влакна на кокосов орех, без да се използва нито един пирон. Те служели за пренасянето на ориз и други стоки между селата, както и за пренасянето на подправки до някои по–далечни места. Но когато били въведени съвременните транспортни средства, тези лодки почти излезли от употреба. Тогава един предприемчив търговец решил да превърне тези плавателни съдове в лодки къщи и да ги използва в областта на туризма. Със своите тераси, луксозни спални, бани и красиво обзаведени всекидневни, лодките с право биват наричани плаващи хотели. За всяка лодка има прислужници, които отговарят за това да придвижват лодката до местата, които клиентът желае да посети, и да готвят според неговия вкус.

Вечер лодката пуска котва в близост до брега, а за тези, които желаят повече спокойствие и уединение — навътре в някое езеро. Там човек може да се наслади на омайна тишина, която от време на време бива нарушавана единствено от плясъка на някоя безсънна риба.

 Но не всички в този район си почиват. „Рибарите на хора“ са много дейни в тази част на света.

„Рибари на хора“ около реките на Керала

Изразът „рибари на хора“ идва от думите на Исус Христос, с които той се обърнал към рибарите, които по–късно станали негови ученици. Той им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя рибари на хора.“ Исус говорел за работата по оказването на помощ на хората да станат негови ученици. (Матей 4:18, 19; 28:19, 20) Тази задача се изпълнява от Свидетелите на Йехова по целия свят, включително и в района около реките на Керала.

В щата Керала има общо 132 сбора на Свидетелите на Йехова, като в района около реките те са 13. Много от членовете на тези сборове изкарват прехраната си чрез риболов. Веднъж, докато ловял риба, един Свидетел заговорил друг рибар за Божието Царство. Мъжът бързо разбрал разликата между ученията на своята църква и тези на Библията. Неговата съпруга и четирите им деца също проявили интерес и с цялото семейство било започнато библейско изучаване. Те напреднали бързо и днес родителите и две от децата са вече покръстени, а другите две деца напредват към тази цел.

Някои Свидетели на Йехова пътували с лодка до един малък остров, за да проповядват там. Заради нередовния транспорт до острова местните хора го наричат „кадамакуди“, което означава „хванат в капан“. На този остров Свидетелите се запознали с Джони и неговата съпруга Рани. Въпреки че били католици по рождение, те членували в център за медитация, на който дарявали всичките средства, които можели да отделят. Джони проявил силен интерес към истината от Библията и с него било започнато библейско изучаване. Той започнал да споделя нещата, които научавал, с другите. Освен това истината от Библията му помогнала да спре да пуши и да злоупотребява с алкохола!

Тъй като работата на Джони не била в съгласие с Библията, било необходимо той да направи някои промени. В началото това причинило финансови трудности на семейството, но скоро Джони започнал да лови раци, за да ги продава, и така можел да се грижи за нуждите на своето семейство. Той бил покръстен през септември 2006 г., а неговата съпруга и двете му деца били покръстени на следващата година. Надеждата за вечен живот в един целосветски рай напълно променила техния възглед за живота. (Псалм 97:1; 1 Йоан 2:17)

Наистина, посещението на района около реките на Керала е незабравимо преживяване. Това не е само заради китайските рибарски мрежи, змиевидните състезателни лодки или лодките къщи, но и заради „рибарите на хора“, верните Свидетели на Йехова там.

[Карта на страници 22, 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ИНДИЯ

[Снимка на страница 22]

КЕРАЛА

[Снимка на страница 23]

Риболовът е основна част от живота на хората в Керала

[Източник]

Снимката горе: Salim Pushpanath

[Снимка на страница 23]

Жени ловят риба с ръце

[Снимка на страница 24]

Състезание със змиевидни лодки

[Снимка на страница 24]

„Кетувалам“

[Снимка на страница 24]

Лодка къща

[Снимка на страници 24, 25]

Джони и съпругата му Рани

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Salim Pushpanath