Въпроси на младите хора

Дали да не сложа край на всичко?

Всяка година милиони младежи правят опит да сложат край на живота си и хиляди успяват. Поради нарастващия брой на самоубийствата сред младежите издателите на списание „Пробудете се!“ смятат, че е важно да бъде обсъден този въпрос.

„ПО–ДОБРЕ да умра, отколкото да живея.“ Чии били тези думи? На някой човек, който не вярвал в Бога, който се бил отказал от Него, или когото Бог бил изоставил? Не, това били думи на Йона, човек, който бил предан на Бога, но изпитвал силна душевна болка. a (Йона 4:3) В Библията не се казва, че той възнамерявал да сложи край на живота си. Но изпълнените му с отчаяние думи разкриват един важен факт — понякога дори верни на Бога хора може да бъдат обзети от силно безпокойство. (Псалм 34:19)

Някои младежи изпитват толкова силно отчаяние, че не виждат причина да продължават да живеят. Те може би се чувстват като шестнайсетгодишната Лора b, която споделя: „Вече години наред често има периоди, когато изпадам в депресия. Неведнъж съм мислила дали да не сложа край на живота си.“ Ако някой, когото познаваш, е споделил, че иска да сложи край на живота си, или ако ти самият си имал такива мисли, какво да направиш? Първо, нека разгледаме по–подробно какво подтиква някои младежи изобщо да мислят за това да сложат край на живота си.

Какво се крие зад отчаянието

Защо някой би си помислил да сложи край на живота си? Има различни фактори, които могат да доведат до това. Един от тях е, че днес живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“, а много от младежите усещат в  огромна степен натиска от живота. (2 Тимотей 3:1) Освен това поради човешкото несъвършенство някои може да са обзети от отрицателни мисли за себе си и за света около тях. (Римляни 7:22–24) Понякога това може да се дължи на факта, че младежът е жертва на даден вид тормоз. В други случаи причината може да е някакво заболяване. Според изчисленията, направени в една страна, 90% от тези, които са сложили край на живота си, са страдали от някакво психическо заболяване. c

Разбира се, никой не е предпазен от проблемите в този свят. Библията казва, че „цялото създание заедно стене и заедно изпитва страдания“. (Римляни 8:22) Това се отнася и за младите хора. Различни неприятни преживявания могат да оставят дълбока емоционална следа в сърцата и умовете на младежите. Сред тях са:

◼ смърт на роднина, приятел или домашен любимец

◼ семейни конфликти

◼ слаб успех в училище

◼ разпадане на романтична връзка

◼ тормоз (във физическо или сексуално отношение)

Вярно е, че рано или късно почти всички младежи се сблъскват с една или с повече от споменатите ситуации. Но защо някои са по–добре подготвени да се справят с положението от други? Според специалистите младежите, които искат да се откажат от борбата, се чувстват напълно безпомощни и в безизходица. С други думи те смятат, че не могат да направят нищо, за да подобрят положението, в което се намират, и не виждат светлина в тунела. Специалистката Катлин Маккой каза за „Пробудете се!“: „Много често тези младежи не искат да умрат. Те просто искат болката да спре.“

Дали наистина няма изход?

Познаваш ли някой, който толкова много ‘иска болката да спре’, че е изразил желание да сложи край на всичко? Какво да направиш в такъв случай?

Ако твой приятел е толкова отчаян, че иска да умре, положи усилия да го убедиш, че трябва да потърси помощ. След това, независимо дали той е съгласен, или не, разговаряй с някой зрял възрастен човек. Не си мисли, че така ще разрушиш вашето приятелство. Напротив, по този начин ще покажеш, че си „истински другар ..., роден за в случай на беда“. (Притчи 17:17, НС) Може би така ще спасиш живота на своя приятел!

Но какво да направиш, ако на тебе самият понякога ти идва на ум да сложиш край на всичко? Катлин Маккой съветва: „Потърси помощ! Сподели с някого как се чувстваш — с някой от родителите си, с някой роднина, приятел или религиозен служител, — с някого, който е загрижен за тебе и ще вземе думите ти на сериозно, ще те изслуша и ще насочи вниманието на други хора, които заемат важно място в твоя живот, към онова, което имаш нужда да споделиш.“

Да споделиш проблемите си, няма да ти навреди, а само може да ти донесе полза. Разгледай следния библейски пример. В даден момент от живота си праведният мъж Йов казал: „Душата ми се отегчи от живота ми.“ После обаче добавил: „Затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.“ (Йов 10:1) Йов бил много отчаян и имал нужда да говори за болката, която изпитвал. Следователно вероятно ще изпиташ облекчение, като споделиш чувствата си с някой зрял приятел.

Християните, които са потиснати, имат на разположение допълнителна помощ в лицето на старейшините в сбора. (Яков 5:14, 15) Разбира се, проблемите ти няма да изчезнат, щом ги споделиш. Но това може да ти помогне да гледаш на нещата по уравновесен начин. А помощта на доверен приятел може да е точно това, от което се нуждаеш, за да намериш практично решение на някой проблем.

 Обстоятелствата се променят

Когато изпитваш някаква силна душевна болка, помни, че колкото и безнадеждна да изглежда дадена ситуация, след време нещата ще се променят. Псалмистът Давид, който неведнъж изпитвал различни трудности, казал в молитва: „Уморих се от въздишането си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.“ (Псалм 6:6) В друг псалм обаче той писал: „Обърнал си плача ми на играние [радост — Библията, преработка „Верен“] за мене.“ (Псалм 30:11)

Давид знаел от опит, че проблемите в живота идват и си отиват. Вярно е, че понякога те може да изглеждат непреодолими, поне за момента. Но имай търпение. Нещата се променят, и то често към по–добро. Това може да стане неочаквано, по начин за който не си и предполагал. В друг случай може да се сетиш за решение на проблема, за което не си се замислял преди. При всички случаи помни, че обезпокояващите проблеми няма да останат такива завинаги. (2 Коринтяни 4:17)

Стойността на молитвата

Най–важното общуване, на което можеш да се радваш, е молитвата. Можеш да се молиш като Давид, който казал: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме, и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път.“ (Псалм 139:23, 24)

Молитвата не е просто емоционален отдушник. Тя е общуване с твоя небесен Баща, който иска да ‘изливаш сърцето си пред Него’. (Псалм 62:8) Обърни внимание на следните истини относно Бога:

◼ Той е наясно с обстоятелствата, които те измъчват. (Псалм 103:14)

◼ Той те познава по–добре отколкото ти самият се познаваш. (1 Йоан 3:20)

◼ ‘Той е загрижен за тебе.’ (1 Петър 5:7)

◼ В новия свят, който ще установи, Бог „ще изтрие всяка сълза“ от очите ти. (Откровение 21:4)

Когато става въпрос за здравословен проблем

Както вече споменахме, желанието за самоубийство често може да се дължи на някакво заболяване. Ако това е така при тебе, не се срамувай да потърсиш помощ. Исус казал, че болните се нуждаят от лекар. (Матей 9:12) Насърчителен е фактът, че много от заболяванията могат да бъдат лекувани. Лечението може да ти помогне да се почувстваш много по–добре!

Библията обещава, че в новия свят, който Бог ще установи, „[никой] жител няма да рече: Болен съм“. (Исаия 33:24) Дотогава прави всичко възможно да се справяш с проблемите в живота. Хайди, която живее в Германия, направила точно това. Тя споделя: „Понякога изпадах в толкова дълбока депресия, че просто исках да умра. Но благодарение на това, че постоянствах в молитва към Бога, а също и на подходящото лечение, отново живея нормално.“ Това може да стане и с тебе! d

В бъдеща статия от поредицата „Въпроси на младите хора“ ще бъде разгледано как един млад човек може да се справи, ако неговият брат или неговата сестра сложи край на живота си.

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ Някои хора казват, че самоубийството не решава проблемите на човек, а просто ги прехвърля на друг. Защо това е така?

◼ С кого можеш да разговаряш, ако изпитваш силно безпокойство?

[Бележки под линия]

 [Блок/Снимка на страница 29]

Към родителите

В някои части на света броят на самоубийствата сред младежите е обезпокояващо висок. В САЩ например самоубийството е на трето място сред причините за смърт на младежи на възраст между петнайсет и двайсет и пет години, като през последните две десетилетия броят на самоубийствата на младежи на възраст между десет и четиринайсет години се е удвоил. Най–уязвими са младежите, които страдат от психически заболявания, в чието семейство е имало случай на самоубийство, както и тези, които вече са правили опит за самоубийство. Някои от признаците, които може да показват, че един младеж мисли за самоубийство, са:

◼ отдръпване от семейството и приятелите

◼ промяна на навиците във връзка с храненето и съня

◼ загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни

◼ видима промяна в характера

◼ злоупотреба с алкохол или наркотици

◼ раздаване на ценни притежания

◼ често споменаване на смъртта и свързани с нея теми

Специалистката Катлин Маккой каза за „Пробудете се!“, че една от най–големите грешки, които родителите могат да допуснат, е да пренебрегнат подобни предупредителни признаци. Тя обясни: „Никой не иска да мисли, че нещо не е наред с неговото дете, затова някои родители не искат да приемат, че има проблем. Те си казват: ‘Това е временно’, ‘Ще отмине’ или ‘Тя винаги е била малко особена’. Подобно мислене е опасно. На всяка заплаха трябва да се гледа сериозно.“

Не се срамувайте да потърсите помощ, ако вашият син или дъщеря страда от тежка депресия или друго психическо разстройство. А ако подозирате, че вашето дете мисли за самоубийство, разговаряйте за това с него. Идеята, че ако говориш с някого за самоубийство, това може да го подтикне наистина да сложи край на живота си, е погрешна. Много младежи чувстват облекчение, когато родителите първи повдигнат въпроса. Ако вашето дете сподели, че мисли за самоубийство, опитайте се да разберете дали то вече има някакъв план и какви са подробностите, свързани с него. Колкото по–подробен е неговият план, толкова по–бързо трябва да действате. e

Не мислете, че депресията ще премине сама. А ако изглежда, че е преминала, не смятайте проблема за решен. Някои специалисти казват, че именно тогава съществува най–голяма опасност от самоубийство. Според госпожа Маккой „ако един младеж е в тежка депресия, той може да се чувства прекалено омаломощен, за да направи каквото и да било във връзка със своето желание да сложи край на живота си. Но когато депресията отмине, той вече може да има сили да осъществи плановете си“.

Наистина е много жалко, че в резултат на своето отчаяние някои младежи решават да сложат край на всичко. Като са нащрек за предупредителните признаци и действат според тях, родителите и други възрастни могат да ‘говорят утешително на потиснатите души’ и така да докажат, че младежите могат да разчитат на тях за помощ и закрила. (1 Солунци 5:14)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 28]

Най–важното общуване е молитвата