Могат ли хората да осигурят едно щастливо бъдеще?

Представи си, че тъкмо си се преместил в новата си тухлена къща, която наглед е здрава и привлекателна. Винаги си мечтал за такъв дом. Сега бъдещето изглежда прекрасно! Но само след няколко години се оказва, че къщата има сериозни структурни дефекти и трябва да бъде разрушена. Ти си съкрушен, но не си единствен. Същото се случва и с къщите на други хора в района. Става ясно, че причината е некомпетентността на архитекта, а също и използването на дефектни тухли.

ПОДОБНО на тази къща, светът е в голяма беда. Въпреки многобройните социални и политически експерименти и невероятния напредък в науката и техниката, изглежда че в основата си обществото се разпада. В редица страни беззаконието и анархията са ежедневие. Дали отчаянието ще подтикне хората да разрешат проблемите си и най–накрая да създадат едно добро правителство? Забележи какви изказвания относно историята на човечеството се съдържат в различни източници.

„Опитали сме всичко“

В стремежа си да превърнат света в по–добро място за живот мислители от времето на гръцкия философ Платон до немския политик, философ и социалист Карл Маркс са създавали редица политически идеологии. Какъв е резултатът от това? В статия от списание „Ню Стейтсмен“ се казва: „Не сме сложили край на бедността, нито сме установили световен мир. Напротив, изглежда че сме постигнали точно обратното. Не може да се каже, че не сме положили усилия. Опитали сме всичко от комунизъм до капитализъм, от Обществото на народите до запасяване с ядрени оръжия с цел прекратяване на войните. Водили сме прекалено много ‘войни, които да сложат край на войните’, за да повярваме, че знаем как да сложим край на една война, а градовете ни приличат на бойно поле след продължителна война.“ В края на статията се казва: „Навлязохме в [двайсети] век, ентусиазирано поддържайки идеята, че учените ще ни спасят, а излизаме [от него] без да вярваме на нито една тяхна дума.“

През 2001 г. заслужилият професор по икономика и социална история в Лондонския университет Ерик Хобсбаум писа, че човешките политически системи „се намират в такъв период от историята, в който последствията за природата и земята от действията на човека придобиват глобални размери“. Решението, или намаляването на влиянието, на тези проблеми, „изисква предприемането на мерки, за които е почти сигурно, че няма да  бъдат подкрепени при избори или ако се вземат предвид предпочитанията на потребителите. Това съвсем не е обещаващо в дългосрочен план — нито за демокрацията, нито за света“.

Осъзнавайки, че хората неизбежно ще се сблъскат с беда в близко бъдеще, световноизвестният астрофизик и автор на бестселъри Стивън Хокинг зададе следния въпрос: „Как човечеството би могло да продължи да съществува още сто години в един свят, който се намира в политически, обществен и екологичен хаос?“

Защо хората са се провалили?

Единствено Библията дава задоволително обяснение на пълния провал на хората в самоуправлението. В нея намираме откровено описание на човешката природа и състоянието на хората. Обърни внимание например на следните четири основни истини:

Всички хора са несъвършени. „Всички съгрешиха и не са достойни за славата на Бога.“ (Римляни 3:23) Точно както дефектите в тухлите може да направят една сграда нестабилна и да причинят разрушаването ѝ, вроденото несъвършенство на хората се проявява по начини, които могат да разклатят човешкото общество. Това включва склонността към корупция, нечестност, алчност и злоупотреба с властта. Но това не е нищо ново. Преди около три хиляди години един мъдър писател на Библията изказал следното наблюдение: „Човек властвува над човека за негова повреда.“ (Еклисиаст 8:9)

Политическите водачи и водещите лица в съдебната система са наясно с факта, че хората са несъвършени и имат различни слабости, и се опитват да противодействат на тяхното влияние, създавайки безброй закони. Но те правят това с пълното съзнание, че човек не може да накара друг човек да обича ближния си или охотно да спазва законите.

Хората са безсилни пред смъртта. „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му [жизнената му сила], той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му.“ (Псалм 146:3, 4) Израилският цар Соломон, който е смятан за един от най–мъдрите владетели, видял колко безсмислен можел да се окаже усилният му труд. Той писал: „Намразих още и всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене. И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил ... И това е суета.“ (Еклисиаст 2:18, 19)

Хората не са способни да се управляват добре сами. „Пътят на човека не зависи от него; не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Библията учи, че според първоначалната цел на Бога хората нямат нито даденото от Бога право да се управляват сами, нито способността да правят това по резултатен начин, дори и да са съвършени. Това личи например от факта,  че хората се дразнят от мисълта един или повече души да им казват какво да правят или да поставят морални и етически норми на поведение. Ние сме създадени да търсим ръководство в живота от по–висш авторитет от самите себе си. Този авторитет е самият Бог. (Исаия 33:22; Деяния 4:19; 5:29)

Един невидим владетел оказва влияние на хората. „Целият свят лежи във властта на злия“, Сатана Дяволът. (1 Йоан 5:19) Ако управата на една фирма е напълно корумпирана и никой няма власт над нея, какво би могъл да направи обикновеният работник, за да поправи нещата? Най–често нищо. Същото се отнася за разрешаването на проблемите, причинени от прикритите владетели на този свят, невидимите зли духовни създания, действащи под ръководството на Сатана. В Библията те са описани като „правителства“, „власти“, „световни владетели на тъмнината“ и „зли духовни сили в небесните места“. (Ефесяни 6:12)

Но Библията не просто разкрива грешките на хората и самоличността на невидимите владетели на този свят. В нея намираме също добра новина, която показва какво е решението на всичките проблеми на хората и ни дава сигурни основания да имаме надежда.

Нашият Създател ще ни помогне!

Ако трябваше да се справят сами, хората никога нямаше да намерят решение на човешките проблеми. Дори най–умният, най–могъщият или най–богатият човек няма властта да промени и една от четирите основни истини, споменати в тази статия. a Както ще видим в следващата статия обаче, Създателят в никакъв случай не е забравил хората, нито ги е изоставил. Тъй като е законният Върховен владетел над земята, той ще премахне всяка пречка по пътя към нашето щастие. (1 Йоан 4:8) Нещо повече, това ще стане скоро. Откъде знаем?

Както беше обяснено в броя на това списание от миналия месец, събитията и социалните условия в света показват пределно ясно, че живеем в края на „последните дни“ на този свят. (2 Тимотей 3:1; Матей 24:3–7) Краят обаче няма да настъпи като ядрена катастрофа, сблъсък на астероид със земята или по някакъв друг начин, при който безразборно да бъдат унищожени както злите, така и добрите. Не, краят ще настъпи в резултат на Божия намеса, насочена срещу злите, включително срещу поддръжниците на човешкото управление. (Псалм 37:10; 2 Петър 3:7) Бог ще сложи също край на всичкото страдание, което тези негови противници са причинили. b (2 Солунци 1:6–9)

След това Създателят ще разреши проблемите на хората, свързани с управлението, като даде пълната власт над земята в ръцете на онези, съставляващи „царството на Бога“. (Лука 4:43) Както ще видим в следващата статия, благодарение на това правителство, което ще управлява над целия свят, можем да гледаме в бъдещето по съвсем различен начин.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 5]

ДЕФЕКТНИ „ТУХЛИ“ НА ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО

◼ Всички хора са несъвършени.

◼ Хората са безсилни пред смъртта.

◼ Хората не са способни да се управляват добре сами.

◼ Един невидим владетел оказва влияние на хората.

[Блок на страница 6]

ХОРАТА НЯМА ДА УНИЩОЖАТ ЗЕМЯТА!

В Библията намираме множество доказателства за това, че целта на Създателя за земята е тя да бъде сигурен и мирен дом за боящите се от Бога хора. Обърни внимание на следните стихове.

„Положил [си] земята на основата ѝ, за да се не поклати за вечни времена.“ (Псалм 104:5)

„Ти си основал земята и тя стои.“ (Псалм 119:90)

„Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; а земята вечно стои.“ (Еклисиаст 1:4)

„Земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето.“ (Исаия 11:9)

„Бог ... създаде земята, направи я, и я утвърди, ... не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява.“ (Исаия 45:18)