Нима това е дърво?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

СЪС своя издут и заоблен ствол, извисяващ се на фона на обрасъл с храсталаци пейзаж, австралийският баобаб, известен още като „бутилково дърво“, може да изглежда странен, дори грозен. По време на сухия сезон той няма листа и прилича по–скоро на странно същество с пипала, насочени към небето. Според една легенда, разпространена сред аборигените, това дърво било прокълнато и обърнато наопаки.

Когато е млад, баобабът е сравнително строен и привлекателен. Но с годините сивият му ствол остарява, набраздява се и се заобля. Баобабите „изглеждат така, сякаш страдат от някаква болест“, писал изследователят Джордж Грей през 1837 г. Защо баобабите са толкова по–различни от останалите дървета и защо жителите на Австралия, включително и аборигените, ги ценят и харесват толкова много?

Колкото по–кратко, толкова по–добре

Баобабът се среща в естествен вид в Африка, Мадагаскар и северозападна Австралия. В Австралия обаче от дълги години хората го наричат боаб. Местните жители се шегуват, че бушмените харесвали да съкращават имената, защото съществувала опасност случайно да лапнат някоя от многобройните мухи, които винаги кръжали наоколо. Така съкратили думата „баобаб“ на „боаб“ и новото име на дървото бързо намерило място в местния език.

Баобабът бива наричан също „дърво на мъртви плъхове“. На какво се дължи това не особено привлекателно определение? Отдалече изсъхналите плодове на дървото приличат на мъртви плъхове, окачени за опашките си. Освен това, наранените цветове на баобаба бързо ферментират и се разнася смрад като от развалено месо. Когато са здрави обаче, цветовете са големи, бели и ароматни.

Издръжлив при крайности

Баобабът е често срещан в областта Кимбърли в Западна Австралия и в съседния щат Северна територия. Там се редуват сравнително краткият дъждовен сезон, характеризиращ се с поройни мусонни дъждове, и сухият сезон.

Баобабът е известен със своята издръжливост. Обикновено той живее много векове. Специалистът по физиология на растенията Хърн обяснява: „Дори ако вътрешността на дървото е изгорена, или ако то е колцувано a, баобабът обикновено оцелява и след като се възстанови от  нанесената вреда, продължава да расте.“ Той добавя: „Дървото е толкова силно, че стига да не е напълно унищожено, може да продължи да расте почти нормално.“ Веднъж един баобаб бил толкова решен да оцелее, че когато бил сложен в дървен контейнер, за да бъде транспортиран по море, пуснал корени в земята през процепите на контейнера.

Баобабът расте в пресъхнали каменисти речни корита, в райони със скалисти хълмове или в пясъчни равнини и обикновено е по–висок от околните дървета. В района на платото Кимбърли се срещат баобаби, които достигат двайсет и пет метра височина, или дори повече, а обиколката на ствола им достига почти същите размери.

Баобабът дължи внушителните си размери на водата. Неговата вътрешност е мека и влакнеста и подобно на гъба може да съхранява огромно количество течности. По време на мусонните дъждове баобабът поема много вода и неговият ствол видимо се разширява. Но през сухия сезон дървото бавно възвръща предишните си размери.

Обикновено листата на широколистните дървета окапват до зимата и така дърветата оцеляват през този суров сезон. Листата на баобаба обаче окапват през дългия сух сезон. Когато наближи краят му, по клоните на баобаба се появяват цветове и бързо израстват листа. Тъй като това показва, че дъждовният сезон наближава, някои от местните хора наричат баобаба „дърво календар“.

Цветовете на баобаба се отварят единствено през нощта и издържат само няколко часа. Още на разсъмване те започват да увяхват. На тяхно място постепенно се появявят плодове, които имат твърда черупчеста обвивка и щом паднат на земята, се разпукват и семената в тях се разпръскват.

Дърво на живота

Аборигените в областта Кимбърли винаги са смятали семената, листата, смолата и корените на баобаба за важни източници на храна. Преди плодът да изсъхне, около семената има бяла месеста част, която е много приятна на вкус. По време на суша аборигените дъвчели парчета от влакнестата дървесина на баобаба и от неговите корени, които били източници на така необходимата влага. А когато валежите през дъждовния сезон били особено силни, местните хора понякога намирали вода, скрита в кухини в дървото или в основата на клоните.

През 1856 г., когато членове на експедицията на Огъстъс Грегъри в района на платото Кимбърли се разболели от скорбут, те сварили сърцевината на плода на баобаба и направили „приятен конфитюр“. Тъй като е богат на витамин С, плодът на баобаба помогнал на мъжете да възстановят здравето си.

Прозорец към миналото

В миналото както аборигените, така и европейците използвали баобабите като табла за съобщения. През 1820 г. изследователският кораб „Морска сирена“ акостирал в района на Кимбърли за ремонт. На капитана на кораба, Филип Паркър Кинг, били дадени инструкции от адмиралтейството да остави недвусмислено видимо доказателство, че е бил на сушата. Тогава върху ствола на един голям баобаб капитанът издълбал надписа „Катер на Негово Величество „Морска сирена“ 1820 г.“.

 Обиколката на това дърво, което било наречено „Морска сирена“, тогава била почти девет метра, а днес тя е повече от дванайсет метра. Въпреки че вече не е толкова ясен, надписът продължава да напомня за тези ранни изследователи. Други надписи, издълбани върху стари баобаби, също са останали до наши дни и могат да бъдат видени от туристи от цял свят.

Когато европейските заселници се установили в района на платото Кимбърли, огромни баобаби служели като пътни знаци и места за среща, а понякога теренът около тях бил използван за лагеруване. Пътуващи скотовъдци оставяли добитъка си да почива под сянката на баобаби с интересни имена, като например „Хотел Ориент“, „Хотел Клуб“ или „Кралски хотел“.

През 1886 г. враждебно настроени аборигени откраднали лодката на германския заселник Аугуст Луканус. Той и спътниците му се намирали на около сто километра от град Уиндам, но за да стигнат до там, трябвало да прекосят пълни с крокодили реки. Луканус по–късно писал, че от дневника на един изследовател той и спътниците му знаели, че „в околността на Пит Спрингс [изследователят] бил скрил някои дърводелски инструменти под един голям баобаб, върху който били издялани неговите инициали“. Като по чудо мъжете открили дървото и инструментите. След това „отсекли един голям баобаб“ и за пет дни направили кану. То плавало добре и скоро мъжете благополучно се прибрали у дома.

Два от най известните баобаби са „Дерби Призън“ (затвор „Дерби“) и „Уиндам Призън“ (затвор „Уиндам“), по името на най–близките градове, до които се намират. Според много от местните хора тези кухи гиганти, всеки от които може да побере по няколко човека, през XIX век са служили за затвори. Но някои съвременни историци оспорват това твърдение. При всички случаи тези баобаби са впечатляващи дървета, които продължават да привличат туристи.

Материал за изкуство

Докато в миналото хората издълбавали рисунки и съобщения по стволовете на баобабите, днес различни местни майстори творят върху изсъхналите и втвърдени плодове на баобаба. Те имат яйцевидна форма и дължината им може да достигне двайсет и пет сантиметра, а диаметърът им — петнайсет сантиметра.

След като изберат подходящ плод, с помощта на джобно ножче художниците гравират сложни картини върху кафявата черупка. Обикновено на тях са изобразени местни животни, ловни сцени от живота на аборигените и човешки лица и фигури. Някои хора колекционират произведенията като хоби, а сред другите купувачи са туристите и местните търговци.

Да, баобабът може да не е величествен като секвоята, строен като тополата или пъстър като клена през есента. Въпреки това по свой уникален начин това издръжливо дърво е ценна част от пейзажа в извънградските райони на страната. То носи слава на своя Създател и може би дори разкрива неговото чувство за хумор.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 17]

Цветовете на баобаба се отварят през нощта и умират само след няколко часа

[Снимка на страница 18]

Рисунка на плащеносен гущер върху черупката на плода на баобаб