Как да се справя със загубата?

ПУСНИ

Въпроси на младите хора

Как да се справя със загубата?

Животът на Карън коренно се променил в деня, когато нейният баща ѝ съобщил за случилото се. „Шийла я няма вече“ — били единствените думи, които той успял да изрече. Двамата се прегърнали, без да могат да си обяснят станалото. Сестрата на Карън се била самоубила. a

КОГАТО един млад човек умре, добронамерени приятели на семейството често обръщат повече внимание на родителите му, отколкото на братята или сестрите му. Те питат останалите деца в семейството как са баща им и майка им, но забравят да ги попитат как са самите те. Тези младежи сякаш остават встрани.

Проучванията разкриват, че на децата и младежите смъртта на техен брат или тяхна сестра се отразява изключително много. В своята книга „Опечалените младежи — как да се възстановят след смъртта на своя брат или своята сестра“ психотерапевтът Гил Уайт пише: „Такава огромна загуба се отразява отрицателно на здравето, поведението, успеха в училище, самочувствието и развитието на останалите деца в семейството.“

Болката е огромна дори когато младежите са по–големи. Карън, спомената по–горе, била на двайсет и две години, когато по–малката ѝ сестра Шийла сложила край на живота си. Въпреки това мъката ѝ понякога изглеждала непоносима. Тя казва: „Не искам да кажа, че страдах повече от родителите си, но мисля, че на мене ми беше по–трудно да се справя с мъката.“

Дали и ти като Карън си изгубил брат си или сестра си? Може би се чувстваш като псалмиста Давид, който писал: „Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.“ (Псалм 38:6) Как можеш да се справиш с мъката?

„Само ако...“

Може би след самоубийството на брат ти или сестра ти те преследва постоянно чувство за вина. Може би си мислиш: „Само ако бях постъпвал по друг начин! Брат ми (сестра ми) щеше да е жив (жива) още.“ И дори може да изглежда, че има различни доказателства за това. Така смятал и Крис, който бил на двайсет и една години, когато осемнайсетгодишният му брат сложил край на живота си. Той разказва: „Бях последният, който говори с брат ми, затова смятах, че трябваше да усетя, че нещо не е наред. Мислех си, че ако бях по–достъпен, той щеше да се отпусне и да сподели с мене какво го притеснява.“

Нещо, което допринесло още повече за отчаянието на Крис, било това, че отношенията му с брат му били обтегнати. С голяма болка той си спомня: „В бележката, която остави, той писа, че съм можел да бъда по–добър брат. Въпреки че знам, че беше душевно болен, тази мисъл продължава да ме измъчва.“ Често за чувството за вина допринася споменът за болезнени думи, разменени с момчето или момичето, преди да умре. Госпожа Уайт, цитирана по–горе, каза за „Пробудете се!“: „Много опечалени младежи споделят, че чувството за вина поради някакъв спор, станал месеци или дори години преди това, продължава да ги измъчва.“

Ако и тебе те измъчва чувство за вина поради самоубийството на твоя брат или твоята сестра, помисли за следното: Нима има човек, който притежава пълна власт над действията на друг човек? Карън казва: „Не би могъл нито да прекратиш болката, от която се е опитал да избяга този човек, нито да предотвратиш ужасния край, който той е избрал.“

Какво да правиш обаче, ако просто не можеш да забравиш необмислените или груби думи, които си казвал на своя брат или своята сестра? Библията може да ти помогне да имаш разумен възглед за нещата. В нея се казва: „Защото всички ние много пъти грешим. Ако някой не греши в слово, той ще е съвършен човек.“ (Яков 3:2; Псалм 130:3) Всъщност ако се съсредоточаваш върху случаи, в които смяташ, че си се отнесъл към брат си или сестра си по груб начин или си говорил нелюбезно, това само би увеличило скръбта ти. Колкото и да са болезнени такива спомени, факт е, че ти не си виновен за смъртта на своя брат или своята сестра. b

Как да се пребориш със скръбта?

Хората не изразяват скръбта си по абсолютно същия начин. Някои не крият сълзите си и в това няма нищо лошо. От Библията разбираме, че Давид ‘плакал твърде много’ след смъртта на сина си Амнон. (2 Царе 13:36) Дори за Исус четем, че когато видял колко тъжни били хората след смъртта на неговия приятел Лазар, ‘сълзи потекли от очите му’. (Йоан 11:33–35)

От друга страна, има хора, които не показват веднага скръбта си, когато загубят близък човек в смъртта, особено ако това е станало внезапно. Карън си спомня: „Направо не бях на себе си и известно време не можех да живея нормално.“ Подобна реакция е често срещана, когато братът или сестрата на някой младеж сложи край на живота си. Госпожа Уайт каза за „Пробудете се!“: „Самоубийството е травмиращо събитие и първо трябва да излезеш от шока, преди да изпиташ мъката. Някои психотерапевти се опитват да накарат опечалените да плачат и да жалеят, преди да са готови за това. Но те все още са неспособни да реагират.“

Необходимо е време, за да свикнеш с мисълта, че този човек го няма вече. И това е разбираемо, имайки предвид случилото се. Крис казва: „Семейството ни е като ваза, която се е счупила и после някой е залепил парчетата отново. Сега сме по–уязвими, дори ако натискът не е толкова силен.“ Ето няколко предложения, които могат да ти помогнат да се справиш, ако си в такава ситуация:

◼ Направи си списък с утешителни стихове от Библията и ги чети поне веднъж на ден. (Псалм 94:19)

◼ Говори с някой приятел, който ще прояви съчувствие към тебе. Ако споделиш какво мислиш, товарът ти ще олекне. (Притчи 17:17)

◼ Размишлявай върху обещанието за възкресението, записано в Библията. (Йоан 5:28, 29)

Може би ще установиш, че да си водиш дневник поне за известно време ще ти помогне да се справиш с мъката. Можеш да използваш блока на следващата страница като начало.

Бъди уверен, че „Бог превъзхожда сърцата ни и знае всичко“. (1 Йоан 3:20) Той познава по–добре от който и да било човек причините и обстоятелствата, които може да са довели до отчаянието на твоя брат или твоята сестра. Той познава също и тебе, по–добре отколкото ти самият се познаваш. (Псалм 139:1–3) Затова можеш да бъдеш сигурен, че разбира какво изпитваш. Когато изглежда, че мъката ти е непоносима, спомни си следните думи: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.“ (Псалм 54:23, „Синодално издание на Библията“ [Пс 55:22])

Утеха за онези, които скърбят

За повече информация във връзка със справянето с мъката след смъртта на близък човек виж брошурата „Когато някой, когото обичаш, умре“, издадена от Свидетелите на Йехова.

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ С кого би могъл да споделиш как се чувстваш, когато напрежението вътре в тебе стане непоносимо?

◼ Как би могъл да помогнеш на един младеж, който е опечален?

[Бележки под линия]

a Имената в статията са променени.

b Нещата стоят по подобен начин, когато смъртта е настъпила в резултат на някакво заболяване или на злополука. Независимо колко си обичал своя брат или своята сестра, ти нямаш власт над „времето и случая“, или непредвидените обстоятелства. (Еклисиаст 9:11)

[Блок на страница 20]

За да се справиш с мъката, може да бъде много полезно да си записваш каквото мислиш и чувстваш. Защо не отговориш на въпросите, посочени по–долу?

❖ Какви три неща, свързани с моя брат (сестра), си спомням с приятно чувство?

1 ․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

2 ․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

3 ․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

❖ Какви неща ми се иска да съм казал на моя брат (сестра), докато още беше жив (жива)?

․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

❖ Какво можеш да кажеш на едно дете, което се обвинява за смъртта на своя брат или своята сестра?

․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․․

❖ Кой от следните стихове ти носи най–голяма утеха и защо?

□ „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“ (Псалм 34:18)

□ „Не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; но послуша, когато извика той към Него.“ (Псалм 22:24)

□ „Идва часът, когато всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа [на Исус] и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29)

ПРОБУДЕТЕ СЕ!