МОЖЕ би си спомняш сцената от един филм, излязъл преди известно време, в която един млад мъж е застанал на гроба на любим човек и казва: „Мама винаги казваше, че смъртта е част от живота.“ След това камерата се насочва за малко към надгробния паметник, а мъжът казва: „Но ми се иска да не беше така.“

Милиарди хора, които са загубили близък човек в смъртта, изпитват същите чувства. Наистина, колко ужасен враг е смъртта! Бог обаче обещава: „И последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.“ (1 Коринтяни 15:26) Но защо умираме, след като очевидно капацитетът на мозъка ни е толкова голям, че бихме могли да живеем вечно? Как ще бъде премахната смъртта?

В Библията се казва следното относно нашия Създател, Йехова Бог: „Делата му са съвършени.“  (Второзаконие 32:4; Псалм 83:18) Първият човек Адам бил създаден като съвършена личност и имал възможността да живее вечно в Едемската градина, в рая, в който го поставил Бог. (Битие 2:7–9) Защо Адам изгубил своя райски дом, започнал да остарява и накрая умрял?

Накратко казано Адам не послушал заповедта на Бога да не яде от плода на едно определено дърво. Създателят ясно го бил предупредил относно наказанието, което щяло да последва, ако яде от него. Той казал: „Непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Като съпругата си Ева, Адам не се подчинил на тази заповед и двамата били изгонени от Едемската градина. Причината за това незабавно действие от страна на Бога е показателна. В Библията четем: „За да не простре [Адам] ръката си да вземе и от дървото на живота [в градината], да яде и да живее вечно.“ (Битие 3:1–6, 22)

Адам и Ева умрели заради непослушанието си спрямо Бога. Но защо и всичките им потомци остаряват и умират? Те са наследили греха от Адам, а грехът е причината за несъвършенството и смъртта на всеки един от неговите потомци. В Библията намираме следното обяснение: „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички станаха грешни.“ (Римляни 5:12)

Както разбрахме по–горе, ‘смъртта ще бъде унищожена’. Да, тя ще бъде премахната завинаги! (1 Коринтяни 15:26) Но как ще стане това? В Библията намираме отговора и на този въпрос. В нея четем: „Поради една постъпка, водеща до оправдаване, следва обявяване на всякакви хора за праведни за живот.“ (Римляни 5:18) Коя е тази постъпка, благодарение на която е възможно хората да имат праведна позиция пред Бога и да получат вечен живот?

Тази постъпка е мярката, предприета от Йехова за премахването на греха, който хората са наследили от първия мъж, Адам. В Библията се казва: „Бог дарява вечен живот чрез нашия господар Христос Исус.“ (Римляни 6:23) Относно тази уредба, чрез която хората могат да бъдат обявени за праведни за живот, Исус казал: „Бог показа толкова голяма любов към света [на човечеството], че даде своя единороден Син, та всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Помисли само колко голяма е любовта на Бога към нас, хората, както и колко голяма е любовта на неговия син Исус Христос, който понесъл толкова страдания заради нас! Апостол Павел писал: „Божият син ... прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ (Галатяни 2:20) Защо обаче Исус бил единственият човек, който може „да даде душата си като откуп“ за хората и да ни избави от смъртоносните последствия на греха? (Матей 20:28)

Исус е единственият човек, който не наследил греха от първия човек Адам. Как станало така? Животът на Исус бил прехвърлен по чудодеен начин от небето в утробата на Мария, която била девица. Ето защо, както един ангел ѝ казал, детето, което тя родила, било нещо „свято, Божи син“. (Лука 1:34, 35) Затова Исус е наречен „последният Адам“ и не наследил греха от „първия човек Адам“. (1 Коринтяни 15:45) Тъй като бил безгрешен човек, Исус могъл да даде живота си като  „съответстващ откуп“. Животът му съответствал на живота на първия човек Адам, когато бил съвършен и безгрешен. (1 Тимотей 2:6)

Благодарение на откупа, който Бог осигурил, станало възможно хората да получат онова, което първият Адам изгубил — вечният живот на райска земя. Тъй като повечето хора, живели някога на земята, спят в смъртта, те ще трябва да бъдат върнати към живот, за да се радват на тази благословия. Нима не е прекрасно това? Но дали звучи прекалено хубаво, за да е истина?

Дали е невъзможно за Йехова Бог, Създателят на живота, да създаде отново някой човек, който вече е живял на земята? Помисли за способността, която Бог дал на първата жена, да зачене, или да забременее. В Библията се казва, че ‘Адам познал жена си Ева’, или имал сексуални отношения с нея, и след около девет месеца на бял свят се появило завършено малко копие на двамата. (Битие 4:1) Онова, което ставало в утробата на Ева и довело до образуването и съчетаването на всичките части на бебето, продължава да бъде смятано за чудо, което хората не могат да разберат напълно! (Псалм 139:13–16)

В днешно време на раждането се гледа като на нещо обичайно, защото се случва хиляди пъти на ден. Но много хора все още смятат, че е невъзможно да бъде върнат към живот някой, който е живял преди. Когато Исус казал на хората, оплакващи смъртта на едно момиче, да спрат да плачат, защото то не е умряло, а само спи, те ‘му се присмивали’. Исус обаче казал на мъртвото момиче: ‘Стани! И веднага момичето станало и започнало да ходи.’ След описанието на това чудо в Библията се казва: „[Хората там] бяха извън себе си от голяма радост.“ (Марко 5:39–43; Лука 8:51–56)

При друг случай, когато Исус помолил хората да отместят камъка от гроба на неговия скъп приятел Лазар, Марта, сестрата на Лазар, възразила с думите: „Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.“ Но каква радост настанала само, когато Исус върнал Лазар към живот! (Йоан 11:38–44) Много хора научили за чудесата на Исус. Когато Йоан Кръстител бил в затвора, неговите ученици му съобщили за делата на Исус, казвайки: „Мъртвите възкръсват.“ (Лука 7:22)

Защо Исус вършел такива чудеса, след като хората, които възкресявал, след време се разболявали и умирали отново? Целта му била да покаже, че вечният живот на райска земя, който първият Адам загубил, може да бъде възстановен. Извършените от Исус възкресения показали как в бъдеще милиони хора „ще наследят земята“ и „ще живеят на нея до века“. (Псалм 37:29)

За щастие ние можем да бъдем сред онези, които ще имат великолепната възможност да живеят вечно. Условието за това е да живеем с „преданост към Бога“ днес. Според Библията „предаността към Бога ... съдържа обещание както за сегашния, така и за бъдещия живот“. Този бъдещ живот е наречен още „истинският живот“. (1 Тимотей 4:8; 6:19)

Нека да разгледаме какво ще представлява този истински живот, животът в един праведен нов свят.