Добив на сол в Сахара

ПРЕЗ прозореца на нашия автомобил с висока проходимост видяхме как подминаваме някакви високи стълбове един след друг. Те служат за ориентир, когато пясъкът засипе пътя при пясъчните бури. Такива бури са често срещани в пустинята Сахара.

Пътят, по който се носехме с пълна скорост, следва древен маршрут на камилските кервани и свързва град Агадез в северната част на Нигер с алжирската граница и градовете отвъд нея. Целта ни беше малкото село Тегида–н–Тесум, разположено на двеста километра на север от Агадез. В това село на края на света петдесет семейства добиват сол от сахарската глина, използвайки един древен метод.

Глинени възвишения и езерца в пастелни тонове

На хоризонта върху пустинната равнина се показаха малки хълмове, които сочеха нашата цел. Водачът ни паркира автомобила близо до едно десетметрово възвишение и ни покани да се изкачим по него, за да видим селото отгоре. Докато се изкачвахме, той ни обясни, че този хълм, а също и останалите като него, са се образували през годините от наслагванията от остатъчната глина при добиването на сол в този район.

Гледката от възвишението е пленяваща. Почти всичко в селото долу — земята, стените и покривите — е с цвят на изпечена глина. Единствено зелените листа на две дървета, разположени в двата края на селото, разнообразяват пейзажа. Оградите на къщите и самите къщи са направени от глина. Едноцветните сгради се открояват на фона на пастелните тонове на близките солени езерца. Мъже, жени и деца работят усилно и селото прилича на оживен кошер.

Необикновен процес за добиване на сол

Докато слизахме от наблюдателницата си, нашият водач ни обясни какво представлява древният начин за добиване на сол, който използват местните жители. Той каза: „Всъщност езерцата са само два вида. По–големите, които са около два метра в диаметър, са за събиране на солената вода. По–малките езерца са за изпарение на водата. Водата от двайсетте извора в тази област е доста солена. Но основният източник на сол не е водата, а земята, и именно затова добиването на сол тук е нещо необичайно.“ Как точно се извлича солта от земята?

 Забелязахме един мъж, който натрупваше глинеста почва в езеро, пълно с вода от извора. Той тъпчеше тази смес с крака, сякаш тъпче грозде в лин. Когато постигна желания резултат, той остави солената смес да отлежи за няколко часа. Около него имаше други големи езера, пълни със същата кална смес. Съдържанието на всяко от тях беше в различни нюанси на кафявото, защото докато калта се утаява, езерцата си променят цвета.

Наблизо друг мъж изгребваше солената вода от едно езерце с помощта на едно приспособление, наречено „калабаш“, направено от кратуна, и я изливаше в по–малките езерца. Обикновено тази работа я вършат мъжете. Те се грижат и за поддръжката на езерцата, някои от които представляват естествени вдлъбнатини в земята, а други са изкопани в някоя скала. Когато не е възможно да се изкопае езеро, мъжете оформят с ръце пръстеновидна стена от глина върху скала, след което удрят глината с пръчка, докато се втвърди. Този вид езерца трябва да бъдат поправяни или изграждани отново всяка година.

А жените? Те имат тежката задача да пренасят глината, така че винаги да има готова солена глина за обработка. Освен това те отделят солните кристали от езерцата за изпаряване. След това почистват езерцата, за да може всичко да се повтори отначало.

През това време децата си играят около по–малките езерца. Тяхната задача е да следят изпарението на водата, при което на повърхността се образуват кристали. Ако не се следи процеса, изпарението няма да бъде възможно заради солената кора, която се образува на повърхността. Затова децата пръскат тази кора с вода, за да я разчупят и кристалите да потънат на дъното. И така изпарението продължава, докато в езерцето остане само скъпоценната сол.

Но защо езерцата са с такова разнообразие от красиви цветове? Нашият водач обясни: „Има три вида глина, или кал, по тези места и всяка допринася за различния цвят на водата. Освен това цветът зависи и от солеността на разтвора. В някои от езерцата има и водорасли, които оцветяват водата.“ Забелязахме, че цветът на езерцата се променя също и в зависимост от ъгъла, под който падат жарките слънчеви лъчи.

Солта се използва и като пари

Жените в селото правят пити от влажната необработена сол и ги сушат на силното слънце. Солта не се обработва допълнително и затова и питите са в кафеникав цвят. Направи ни впечатление, че солните пити са три вида — овални, кръгли и триъгълни. Една от жените обясни, че овалните и кръглите пити са за продан, а триъгълните късове се пазят за подарък.

Кой купува солта? Номадите и търговците на сол, които минават през Тегида–н–Тесум заменят храна и други стоки за сол. По–голямата част от тази сол бива продавана на пазара в по–големите градове в покрайнините на пустинята. А необработената сол в селото вероятно няма да се използва от хората. Вместо това ще послужи за добавка към храната на домашните животни.

Когато се връщахме към автомобила, видяхме как един мъж събира остатъчната глина от едно празно езеро за събиране на вода. Той изсипа товара на мястото за изхвърляне на тези остатъци, с което даде своя дял за нарастването на едно от глинените възвишения. Когато напускахме селото, се замислихме за това как тези хълмове свидетелстват за усилията на много поколения пустинни жители, които са живели, работили и накрая са умрели в Тегида–н–Тесум. (Изпратено)

[Текст в блока на страница 22]

„Основният източник на сол не е водата, а земята, и именно затова добиването на сол тук е нещо необичайно“

[Карта на страница 21]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

САХАРА

НИГЕР

Агадез

Тегида–н–Тесум

[Източник]

Based on NASA/Visible Earth imagery

 [Снимка на страница 23]

Добиване на скъпоценната сол от сахарската глина

[Източник]

© Victor Englebert

[Снимка на страница 23]

Езерцата за изпарение са с много различни цветове

[Източник]

© Ioseba Egibar/age fotostock

[Снимка на страница 23]

Солните пити се сушат на жаркото слънце