Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Забравените роби от Тихия океан

Забравените роби от Тихия океан

Забравените роби от Тихия океан

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ФИДЖИ

НА БРЕГА развълнувана тълпа се била събрала да посрещне два кораба, които плавно навлизали в лагуната на един отдалечен остров в Тихия океан. Години преди това един човек, оцелял при корабокрушение, дал на всяко семейство сред местните жители по няколко страници от своята Библия. Тези смирени хора жадно поглъщали записаното на тези страници и копнеели за това при тях да дойде някой, който да ги учи на християнската вяра.

Ето че тези посетители им обещали да ги заведат на място, където ще могат да научат повече за Бога. Около 250 мъже и жени им се доверили и се качили на корабите, като много от тях здраво стискали в ръцете си своите скъпоценни страници от Библията.

Това обаче се оказало хитро замислена измама. Щом се качили на борда, новите им „приятели“ ги вързали и ги хвърлили в трюма, а корабите потеглили към далечното пристанище Каляо в Южна Америка. Заради нехигиеничните условия много хора умрели по пътя. Мнозина били малтретирани сексуално. Онези, които преживели пътуването, били продадени като роби за работа на плантациите и в мините или като домашни прислужници. Те така и не се завърнали у дома.

Търговията с роби в южната част на Тихия океан започва

През XIX и началото на XX век много от жителите на островите в южната част на Тихия океан били отвлечени по подобен начин. В резултат на това в началото на шейсетте години на XIX век много от тях се озовали в Южна Америка. През следващото десетилетие те били откарвани най–вече на запад, към Австралия. През 1867 г. Рос Люин, бивш служител в британския военноморски флот, предлагал на собствениците на захарни и памучни плантации там „най–добрите и най–работни островитяни за седем [паунда] на глава“.

Усилията на британското Министерство на колониите да спре отвличането на островитяните не се увенчали с успех. Една от причините било това, че британските закони трудно можело да бъдат приложени спрямо поданиците на чужди страни. Друга причина била, че в британските закони нямало подробно определение за робството. Така че търгуващите с роби оставали ненаказани, като твърдели пред съда, че островитяните, макар и измамени и отведени в чужди страни, в действителност не били роби, а наемни работници, които след време щели да се завърнат у дома. Някои търговци на роби дори заявявали, че правят услуга на тези бивши езичници, като им дават възможност да живеят под британските закони и ги учат на труд! Ето защо поне за известно време търговията с роби процъфтявала.

Нещата се променят

Когато някои съвестни граждани се обявили срещу търговията с роби, нещата започнали да се променят. Макар че сред жителите на островите имало и такива, които доброволно се съгласявали да напуснат родните си места, насилственото отвеждане в плен станало недопустимо. Същото се отнасяло и за грубото отношение към тези хора, като например това, че били бичувани, дамгосвани и принуждавани да живеят и работят при ужасни условия.

След един трагичен инцидент станало още по–ясно, че е необходимо да се предприемат строги мерки. Става дума за убийството на англиканския епископ Патесън, който се обявил твърдо против търговията с роби. Той бил убит именно от островитяните, които се опитвал да защитава. Това станало когато търговци на роби си послужили с една често срещана форма на измама и пристигнали на един остров, чиито жители очаквали Патесън, с кораб, който нарочно бил направен така, че да прилича на неговия. Местните жители били поканени на борда под предлог, че там ще се видят с епископа. След това изчезнали безследно. Когато пристигнал истинският Патесън, той бил посрещнат от враждебно настроена тълпа, която го убила като отмъщение. В отговор на този инцидент и на растящите протести на обществеността в Тихия океан били изпратени кораби на британските и френските военноморски сили с нареждане да се сложи край на насилието спрямо жителите на островите.

Властите в австралийските щати Нов Южен Уелс и Куинсланд обединили усилия с британското Министерство на колониите, като създали нови закони, които да спрат нечовешкото отношение и да контролират търговията с наемни работници. На корабите, превозващи работници, пътували инспектори и представители на правителството. Обвинения вече били съставяни за отвличане и убийство, а не въз основа на нарушаване на някой от недостатъчно ясните закони против робството. През последното десетилетие на XIX век ситуацията в Тихия океан коренно се променила. Отвличането на роби било почти прекратено, а до началото на XX век числото на „наемните работници“ намаляло значително.

През 1901 г. новото правителство на Австралия започнало да контролира имиграцията в цялата страна. Политиката на правителството отразявала общественото мнение, което като цяло вече било против чуждата работна ръка, защото мнозина се страхували, че така местните работници биват ощетявани. Независимо дали били наемни работници, или не, островните жители вече не били желани в Австралия. Хиляди от тях били върнати насила по родните си места, което довело до допълнителна болка, защото някои били откъснати от своите близки и от местата, където вече се били установили.

В памет на забравените роби

През септември 2000 г. властите в щата Куинсланд издадоха специален документ, който беше изложен на видно място. В него се признават заслугите на жителите на островите в Тихия океан за икономическото, културното и регионалното развитие на Куинсланд. В него се изразява също и съжаление за грубото отношение, на което са били подложени те в миналото.

През цялата история много хора са се опитвали да се облагодетелстват за сметка на живота и свободата на другите. Библията обещава, че под управлението на Божието Царство никой няма да става жертва на каквато и да било несправедливост. Земните поданици на това небесно правителство „ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши“. (Михей 4:4)

[Диаграма/Карта на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Натоварените с роби кораби се отправяли към Австралия и Южна Америка

ТИХИ ОКЕАН

МИКРОНЕЗИЯ

МАРШАЛСКИ ОСТРОВИ

Нова Гвинея

СОЛОМОНОВИ ОСТРОВИ

ТУВАЛУ

АВСТРАЛИЯ КИРИБАТИ

КУИНСЛАНД ВАНУАТУ

НОВ ЮЖЕН УЕЛС НОВА КАЛЕДОНИЯ ЮЖНА АМЕРИКА

Сидни ← ФИДЖИ → Каляо

САМОА

ТОНГА

ОСТРОВИ КУК

ФРЕНСКА ПОЛИНЕЗИЯ

Великденски остров

[Информация за източника на снимката на страница 24]

National Library of Australia nla.pic-an11279871