Намерихме това, което търсехме

РАЗКАЗАНО ОТ БЪРТ ТОЛМАН

Имам много приятни спомени от детството си в резервата Блъд, който е част от индианската конфедерация Блакфут в Албърта (Канада). Живеехме недалече от канадските Скалисти планини и от красивото езеро Луиз.

РОДЕН съм в семейство със седем момчета и две момичета. С моите братя и сестри често ходехме на гости на баба ни. Тя се трудеше усилно и ни учеше на традиционния за много поколения индианци блакфут живот. Учехме се как да събираме горски плодове, да приготвяме традиционни ястия и да обработваме градина. Дядо ми и баща ми ме вземаха със себе си, когато отиваха на лов или за риба. Преследвахме елени и лосове заради месото и кожата им. Родителите ни бяха много трудолюбиви и правеха всичко възможно да ни осигурят хубави условия. Животът в резервата беше чудесен.

Нещата коренно се промениха обаче, когато през 1963 г. баба ми почина. Бях само на пет години и това много ме обърка. Нищо не можеше да ми донесе истинска утеха. Още на тази ранна възраст се питах: „Ако има Създател, къде е той? Защо хората умират?“ Понякога стенех от мъка. Когато моите родители ме питаха какво има, им казвах само, че нещо ме боли.

Срещи с белите хора

Преди баба ми да умре, рядко общувахме с белите хора. Когато ги виждахме, чувах изказвания от рода на: „Той е просто поредният зъл, алчен бял човек, лишен от всякакви чувства. Това не са хора.“ Предупреждаваха ме, че много малко бели хора са искрени и че на тях не може да им се има доверие. Въпреки че изпитвах известно любопитство и желание да се срещна с тях, бях предпазлив, защото белите хора в нашата област често ни се подиграваха и отправяха презрителни забележки по наш адрес.

Скоро след като баба ми почина, родителите ми започнаха да злоупотребяват с алкохола и това превърна следващите години в най–тъжните от моя живот. Когато бях на осем години, двама мормони започнаха да посещават дома ни. Те изглеждаха добри хора. Родителите ми приеха тяхното предложение да бъда включен в една програма, чиято цел, доколкото разбирах, беше да се помогне на индианските деца да станат по–добри, като бъдат изпратени да живеят с бели хора. Очевидно с оглед на обстоятелствата в нашето семейство, родителите ми смятаха, че за мене ще е най–добре да живея с друго семейство. Това много ме смути и ме разочарова, защото бях чувал родителите ми да казват, че на белите хора не може да им се има доверие. Изобщо не ми се тръгваше и се опитвах да намеря изход от ситуацията. Накрая обаче, когато родителите ми ме увериха, че и батко ми ще дойде с мене, се съгласих да замина.

Но когато пристигнахме във Ванкувър (Британска Колумбия), с брат ми ни разделиха и аз бях отведен на място, което беше още сто километра по–далече! Бях съсипан. Макар  че семейството, при което живеех, беше много мило, за мене това беше травмиращо преживяване и бях много изплашен. След десет месеца се върнах у дома.

Отново у дома при моите родители

Макар че положението у дома не се беше променило особено, бях щастлив, че съм се прибрал. Когато бях на около дванайсет години, родителите ми престанаха да употребяват алкохол. Това до известна степен беше облекчение за мене, но вече самият аз бях започнал да водя лош живот, тъй като понякога пиех и вземах наркотици. Моите родители ме насърчаваха да се занимавам с други неща, като например да участвам в състезания, наречени родео. Това много ми харесваше, но не беше за хора със слаби сърца. Научих се да се задържам върху гърба на разярени диви бикове за поне осем секунди, като се държах само с една ръка, хваната за въже, което минава около корема на бика.

Когато бях юноша, старейшините на племето започнаха да ме посвещават в местната религия. Беше ми много интересно, защото не изпитвах голямо уважение към т.нар. религии на белите хора. Смятах, че обичаите на индианците блакфут насърчават към любезност и справедливост, неща, които липсват в много от „християнските“ религии. Чувствах се добре сред местните и ми беше приятен техният хумор, както и сплотеността в семействата и близките взаимоотношения между приятелите.

По това време разбрах и за несправедливото отношение, което местните са понасяли векове наред. Казаха ми, че белите хора са донесли сред нас различни болести и са унищожили основното ни средство за живот — бизонът. Дори за един полковник от американската армия на име Ричард Додж се казва, че заявил: „Убивайте всеки бизон, който видите. Всеки мъртъв бизон означава един индианец по–малко.“ Разбрах, че това отношение към местните съсипало тяхното самочувствие и те изпаднали в безизходица.

Освен това някои правителствени водачи, заедно със свои религиозни съюзници, предприели решителни действия, за да интегрират и преобразят местните, които смятали за диваци. Според тях всичко, свързано с местните, трябвало да се промени и да бъде приспособено към живота и мисленето на белите хора. Това се отнасяло и за културата, вярванията, поведението и езика на местните. В Канада някои от техните деца били малтретирани в религиозни интернати. Други започнали да вземат наркотици, да злоупотребяват с алкохола и да упражняват насилие върху другите, а някои дори се самоубили. Тези проблеми продължават да съществуват в някои индиански резервати и днес.

За да избегнат това, някои от местните решили да се откажат от културата на индианците блакфут и се опитали да възприемат културата на белите хора. Те предпочитали да говорят на децата си на английски, вместо на родния си език. Но вместо да бъдат приети от другите, мнозина станали обект на подигравки и то не само от белите хора, а и от други местни, които ги наричали „ябълкови индианци“ — червени отвън, но бели отвътре.

Измъчвах се, когато виждах как местните понасят толкова страдания. Копнеех да дойде време, когато хората в нашия резерват и в други резервати из Канада и САЩ ще могат да се радват на по–добър живот.

Търся отговор на въпросите си

Като младеж си мислех, че никога няма да бъда приет от останалите и чувството ми за малоценност често преминаваше в неприязън. Дори започнах да мразя белите хора. Но моите родители и леля ми ме предупреждаваха относно таенето на отрицателни чувства като омраза и желание за отмъщение. Те ме насърчаваха вместо това да проявявам любов, да прощавам и да не обръщам внимание на онези, които са предубедени към мене. По–късно научих, че тези съвети са в съгласие с библейските принципи. Освен това продължавах да копнея да намеря отговорите на въпросите, които ме терзаеха като малък. Започнах да се питам също защо сме на тази земя и защо несправедливостта продължава да съществува. Не ми се струваше  логично хората да живеят само за малко и после да умрат. Бях объркан.

Всеки път, когато Свидетелите на Йехова посещаваха дома ни, изпращаха мене да им отворя. Уважавах ги, защото усещах, че не са предубедени. Макар че ми беше трудно да съставям въпросите си, с тях винаги водехме интересни разговори. Спомням си как веднъж ме посетиха Джон Брустър и Хари Калиху, който беше от индианците блакфут. Говорихме дълго, вървейки из високата трева на прерията. Получих една книга и прочетох половината от нея, но после тя изчезна.

Ставам родео ездач

Когато имах нужда от съвет, се обръщах към по–възрастните жители в резервата. Макар че ценях добре обмислените им съвети, така и не получих удовлетворяващи отговори на въпросите, които имах във връзка с живота. Когато бях на шестнайсет години, напуснах дома и се потопих в света на родеото. След състезанията обикновено ходех на различни веселби, в които основно място заемаха алкохолът и наркотиците. Съвестта ми ме измъчваше, защото знаех, че подобно поведение е погрешно и чувствах, че Бог не одобрява начина ми на живот. Често се молех на Създателя да ми помогне да постъпвам правилно и да намеря отговорите на въпросите, които продължаваха да ме терзаят.

През 1978 г., докато бях в Калгъри, се запознах с едно младо момиче на име Роуз. Тя беше половин блакфут и половин крии. Имахме общи интереси и с нея можех да говоря спокойно и открито. Влюбихме се и през 1979 г. се оженихме. По–късно се родиха дъщеря ни Карма и синът ни Джаред. Роуз винаги ме подкрепяше като лоялна съпруга и беше примерна майка. Един ден, когато бяхме на гости при по–големия ми брат, намерих една книга, озаглавена „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a. Онова, което прочетох, ми звучеше много логично и силно ме заинтригува. Но точно когато вече имах чувството че започвам да разбирам посланието на Библията, установих, че някои страници в книгата са откъснати. С Роуз положихме големи усилия да намерим липсващите страници, но без успех. Въпреки това продължавах да се моля на Бога за помощ.

При свещеника

През пролетта на 1984 г. Роуз роди едно красиво момиченце, което нарекохме Кейла. Това беше третото ни дете. За нещастие само след два месеца Кейла почина от вроден порок на сърцето. Бяхме съсипани и аз не знаех как да утеша Роуз. Тя ме убеди да отидем при католическия свещеник в нашия резерват, за да получим утеха и да намерим отговорите на своите въпроси.

Попитахме го защо малкото ни момиченце трябваше да умре и къде се намира то. Той ни каза, че Бог е взел Кейла при себе си, защото му е трябвало още едно ангелче. Аз обаче се питах защо му е на Бога дъщеря ни за ангелче, след като той е всемогъщият Създател. Какво би могло да направи за него едно безпомощно бебе? През цялото време докато говореше, свещеникът не отвори Библията нито веднъж. Когато си тръгнахме, чувствахме огромна празнота.

Молитвата ни крепи

Спомням си как един понеделник в края на ноември 1984 г. се молих дълго на Бога, като отчаяно го умолявах да ми помогне да бъда по–добър човек, да разбера защо се случи тази трагедия и да ми покаже какъв е смисълът на живота. Още на същата сутрин Даяна Белъми и Карън Скот, две Свидетелки на Йехова, почукаха на нашата врата. Те бяха много искрени и любезни и говориха с въодушевление. Изслушах ги, приех една Библия и една книга, озаглавена „Да преживееш за една нова земя“ b, и се съгласих Даяна да ни посети със съпруга си Даръл през друг ден от седмицата.

Едва когато си тръгнаха, осъзнах, че това трябва да е бил отговорът на моята молитва. Бях толкова развълнуван, че крачех напред–назад из къщата, докато чаках Роуз да се върне от работа и да ѝ разкажа какво се беше случило. За моя изненада Роуз сподели, че и тя се била молила предната вечер Бог да ѝ помогне да намери истинската религия. Същата седмица в петък започнахме да изучаваме  Библията. По–късно разбрахме, че в деня, в който ни посетиха за първи път, Карън и Даяна не успели да открият къщите, където искали да проповядват. Но като видели нашата къща, решили да дойдат при нас.

Най–после получавам отговор на въпросите си!

Отначало нашите роднини и приятели се учудиха, че сме започнали да изучаваме Библията и започнаха да се държат студено с нас. Оказваха ни натиск да спрем да изучаваме, като казваха, че пропиляваме живота си, защото не използваме докрай своите дарби и способности. Ние обаче бяхме решени да не се отказваме от нашия нов Приятел, Създателят Йехова Бог. Все пак бяхме намерили нещо наистина скъпоценно — прекрасните истини и свещените тайни от Божието Слово, Библията. (Матей 13:52) Двамата с Роуз се покръстихме като Свидетели на Йехова през декември 1985 г. Днес роднините ни много уважават Свидетелите на Йехова, защото видяха какви положителни промени направихме в живота си, след като се покръстихме.

Да, аз намерих това, което търсех! В Библията се съдържат логичните и прости отговори на важни въпроси. Радвах се да науча каква е целта на живота и защо умираме, както и да разбера за обещанието на Бога, че отново ще имаме възможност да бъдем заедно с дъщеря си Кейла и ще можем да я отгледаме в съвършени условия. (Йоан 5:28, 29; Откровение 21:4) След време разбрах също, че не бива да злоупотребяваме с телата си, да проявяваме неуважение към живота или да развиваме съревнователен дух. (Галатяни 5:26) Макар че това не беше лесно, реших да се откажа от обяздването на бикове и от родеото, за да бъда угоден на Бога.

Точното познание, което получихме от Библията, ни освободи от суеверията, в чийто плен се намират много от местните, като например вярването, че посещението на кукумявка или виенето на куче може да означава, че някой в семейството ще умре. Вече не се страхуваме, че невидими духове в лицето на живи същества или неживи предмети ще ни навредят. (Псалм 56:4; Йоан 8:32) Сега уважаваме и ценим прекрасните творения на Йехова. Имам приятели от много националности, които наричам свои братя и сестри, и те ни смятат за равни и за свои събратя в службата за Бога. (Деяния 10:34, 35) Много от тях полагат усилия да научат езика блакфут и да разберат повече за културата и вярата на местните, за да могат да споделят с тях библейското послание по привлекателен начин.

Нашето семейство живее в резервата Блъд в южната част на Албърта, където имаме малко ранчо. Ние харесваме местната култура, включително традиционните ястия, музика и танци. Не участваме активно в организираните в резервата танци, наричани паууау, но когато е подходящо, ги гледаме. Опитвам се да уча децата ни за тяхното наследство, както и на езика на индианците блакфут. Много от местните имат прекрасни качества, като доброта, смирение и любеща загриженост за семейството и приятелите си. Те са известни със своето гостоприемство и с това, че уважават другите, включително хората, чийто произход е различен от техния. Това са неща, които ценя и на които винаги се възхищавам.

Най–голяма радост изпитваме от това, че можем да използваме времето, силите и средствата си, за да помагаме на другите да учат за Йехова и да го обикнат. Синът ни Джаред служи като доброволец в клона на Свидетелите на Йехова близо до Торонто. Аз имам възможността да служа като старейшина в местния ни сбор Маклауд и заедно с Роуз и Карма сме редовни пионери, или целодневни проповедници. За мене е истинско удоволствие да проповядвам на родния си език. Стоплящо сърцето е да се види как хората откликват на истината за Създателя и неговите цели.

В Библията се казва за Йехова: „Ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе.“ (1 Летописи 28:9) Искрено съм му признателен, че изпълни това свое обещание, като помогна на мене и на моето семейство да открием това, което търсехме.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 13]

„Ако има Създател, къде е той? Защо хората умират?“

[Текст в блока на страница 16]

„Много от местните имат прекрасни качества, като доброта [и] смирение“

[Снимка на страница 12]

Моята баба, от която научих повече за културата на индианците блакфут

 [Снимка на страница 15]

Бях се потопил напълно в света на родеото

[Снимка на страница 15]

Специалният трактат „Можеш да се довериш на Създателя“ е на разположение на езика блакфут и на други езици

[Снимка на страница 15]

Радвам се, че мога да споделям библейската истина с другите

[Снимка на страница 15]

Със семейството си днес