Можеш да подобриш паметта си!

„Паметта обогатява живота ни. Без нея щеше да ни липсва чувството за последователност и всяка сутрин от огледалото щеше да ни гледа един непознат. Всеки ден и всяко събитие щяха да съществуват самостоятелно. Нямаше да можем нито да учим от миналото, нито да гледаме напред към бъдещето.“ (КНИГАТА „ЗАГАДКИТЕ НА УМА“)

ЗАЩО някои птици помнят месеци наред къде са скрили семена за зимата, катериците помнят къде са заровили своите ядки, а ние забравяме къде сме оставили ключовете си само преди час? Много хора се оплакват, че имат проблеми с паметта. Но човешкият мозък, макар и несъвършен, има невероятната способност да учи и да запомня много неща. Важното е да използваме тази способност по възможно най–добрия начин.

Огромен потенциал

Човешкият мозък тежи около 1,4 килограма и е голям приблизително колкото един грейпфрут. Въпреки това той съдържа около сто милиарда неврона, или нервни клетки, които образуват невероятно сложна система. Всъщност един–единствен неврон може да бъде свързан със сто хиляди други неврона. Тези връзки дават на мозъка възможност да обработва и да съхранява огромно количество информация. Трудността се крие в това даденият човек да си припомни информацията тогава, когато му е необходима. На някои хора това им се удава повече, като много от тях дори нямат почти никакво образование.

В Западна Африка например живеят гриоти, или племенни разказвачи, които са неграмотни, но могат да изброят имената на хора от много поколения, живели в техните села. Гриотите помогнали на американския писател Алекс Хали, чиято книга „Корени“ спечели наградата „Пулицър“, да проучи родословното си дърво в Гамбия шест поколения назад. Той казва: „Изключително съм задължен на африканските гриоти, за които днес с право се казва, че ако един от тях умре, сякаш е изгоряла цяла библиотека.“

Друг пример за невероятна памет е известният италиански диригент Артуро Тосканини, чийто талант бил открит, когато той бил на деветнайсет години. Наложило се да замести друг диригент и въпреки слабото си зрение, Тосканини могъл да води цялата опера „Аида“ по памет!

Тези постижения може би ни се струват изумителни. Но повечето хора могат да запаметяват много повече информация, отколкото предполагат. Би ли искал да подобриш паметта си?

 Как да подобриш паметта си

Запомнянето включва три етапа: кодиране, съхраняване и възстановяване на информация. Мозъкът кодира информацията, когато я възприеме. След това тази информация може да бъде съхранена за използване в бъдеще. Когато не успяваме да си спомним нещо, това всъщност се дължи на отсъствието на някой от тези етапи.

Специалистите разделят паметта на няколко вида, сред които са сетивната памет, краткосрочната, или кратковременна памет, и дългосрочната, или дълговременна памет. При сетивната памет мозъкът получава информация чрез задействането на някое от нашите сетива, например обонянието, зрението и осезанието. Благодарение на краткосрочната памет, наричана също оперативна памет, запомняме малко количество информация за кратко време. Така можем да изчислим сбора на две или повече числа, да запаметим някой телефонен номер, за да го наберем, или да запомним първата половина на едно изречение, докато четем или слушаме втората половина. Но както всички знаем, краткосрочната памет е ограничена.

Ако искаме да складираме информация за неопределен период от време, тя трябва да отиде в дългосрочната ни памет. Как става това? Ето няколко основни принципа.

◼ Интерес Интересувай се от темата и си припомняй причините, поради които искаш да научиш нещо по въпроса. Както вероятно знаеш от опит, когато участват и чувствата, паметта действа по–добре. Това може да е от голяма полза за хората, които изучават Библията. Ако я четат с цел да се приближат до Бога и да учат другите за него, паметта им може да се подобри значително. (Притчи 7:3; 2 Тимотей 3:16)

◼ Внимание В книгата „Загадките на ума“ се казва: „В повечето случаи, в които паметта ‘ни изневерява’, причината всъщност е, че не сме внимавали достатъчно.“ Какво може да ти помогне да бъдеш по–съсредоточен? Интересувай се от темата и когато е възможно, си записвай някои мисли. Воденето на записки не само помага на ума да се съсредоточи, но и позволява на слушателя по–късно да си преговори материала.

◼ Разбиране В Притчи 4:7, НС, се казва: „Освен всичко друго, което придобиваш, придобивай разбиране.“ Ако не разбираш дадено учение или дадена идея, вероятно няма да ги запомниш. Разбирането ни помага да видим връзката между отделните части и да ги сглобим, за да се получи едно цяло. Например, ако някой учи механика, ще му бъде по–лесно да запомни подробностите, свързани с двигателя, ако разбира как функционира той.

◼ Подредба Подреждай в ума си сходните мисли или идеите, които са свързани помежду си. Например ще ти бъде по–лесно да запомниш всичко от списъка за пазаруване, ако подредиш покупките в групи — месо, зеленчуци, плодове и т.н. Можеш също да разделиш информацията на части, които не включват повече от пет до седем предмета. Обикновено телефонните номера биват разделяни на две или  три части, за да се запомнят по–лесно. И още нещо, което може да бъде от полза, е да си подредиш списъка в определен ред, например по азбучен ред.

◼ Повторение или изговаряне Ако повтаряш на глас онова, което искаш да запомниш (например дума или израз на друг език), връзките между невроните стават по–силни. Първо, изговарянето на думата задържа вниманието ти. Второ, учителят ти може веднага да ти каже дали си изговорил думата правилно. И трето, при слушането (дори говорещият да си самият ти) се задействат други части на мозъка.

◼ Въображение Създай в ума си картина на онова, което искаш да запомниш. Може да е добре да си направиш рисунка или скица на хартия. Онова, което става при изговарянето на думите на глас, става и когато си представяш нещата — задействат се други части на мозъка. Колкото повече сетива са включени, толкова по–дълбоко се запечатва информацията в паметта на човека.

◼ Прави връзки между нещата Когато учиш нещо ново, го свързвай с неща, които вече знаеш. Правенето на връзки между новите мисли и спомените, които вече са складирани в паметта, улесняват кодирането и възстановяването на информация. Например, за да запомниш нечие име, го свържи с някоя необичайна черта от външния вид на този човек или с нещо друго, което ще те подсети за него. Колкото по–весела и абсурдна е връзката, толкова по–лесно ще запомниш името. Накратко казано, трябва да мислим за хората и за нещата, които искаме да запомним.

В книгата „Нуждата от памет“ се казва: „Ако през по–голямата част от времето действаме на автопилот и не осмисляме онова, което става около нас, или своите преживявания, после може да платим скъпо за това, защото в ума ни ще има само бледи спомени за местата, които сме посетили, или за онова, което сме правили.“

◼ Затвърждаване Остави време информацията да бъде обработена и да се затвърди. Един от най–добрите начини за това е да преговориш наученото, като може би го преразкажеш на някого. Ако си имал интересно преживяване или си прочел нещо насърчително в Библията или в някое от помагалата за изучаване на Библията, защо не го споделиш с някой приятел? По този начин и двамата ще имате полза — паметта ти ще се подобри, а приятелят ти ще се насърчи. Не случайно хората казват, че „повторението е майка на знанието“.

Мнемониката може да бъде от голяма полза

В древността ораторите в Гърция и Рим можели да държат дълги речи, без да използват никакви бележки. Как правели това? С помощта на мнемониката. Тя представлява сбор от техники за запаметяване, които помагат на човека да складира информация в дългосрочната си памет и да си я спомни, когато се наложи.

 Една такава техника за запаметяване, която използвали древните оратори в Гърция, е локационният метод. Той е описан за първи път от гръцкия поет Симонид Кеоски през 477 г. пр.н.е. Този метод съчетава принципите на подредба, въображение и правенето на връзки с познати неща, като например някоя забележителност на пътя или определен предмет в стаята или дома на човека. Хората, които използват този метод, правят умствена разходка, като свързват всяка част от информацията, която искат да запомнят, с дадена забележителност или определен предмет. Когато искат да си спомнят информацията, просто отново правят тази умствена разходка. (Виж блока „Направи си една въображаема разходка“.)

Проучвания, направени сред победители на ежегодния Световен шампионат по запаметяване, показват, че тяхната невероятна памет не се дължи на някакъв изключителен ум. Повечето участници били на възраст между четирийсет и петдесет години. На какво се дължал успехът им? Според много от тях тайната се криела в това, че успешно използвали мнемониката.

Дали ти се налага да запаметиш цял списък с думи? Една полезна техника в мнемониката е използването на акроними, тоест съчетанието от началните една или повече букви на няколко свързани думи, с което се образува нова дума. Друг подобен метод за запаметяване е акростихът, който древните евреи използвали често. В много от псалмите например първата дума от всеки стих или група стихове започва с поредната буква от еврейската азбука. Това полезно средство за запаметяване позволявало на певците да наизустяват всичките 176 стиха на Псалм 119!

Да, ти можеш да обучаваш и да подобряваш паметта си. Проучванията разкриват, че нашата памет е като един мускул — колкото повече я използваме, толкова по–силна става тя, дори когато възрастта ни напредва.

[Блок на страница 27]

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИДЕИ

◼ Стимулирай паметта си, като придобиваш нови умения, учиш нов език, или се учиш да свириш на музикален инструмент.

◼ Съсредоточавай вниманието си върху по–важните неща.

◼ Научи различни техники за запаметяване, или различни видове мнемоника.

◼ Пий достатъчно вода. Обезводняването може да обърка мисловния процес.

◼ Спи достатъчно. Докато спим, мозъкът складира спомените.

◼ Отпусни се, докато четеш, или изучаваш. Стресът предизвиква отделянето на кортизол, който може да попречи на нервните връзки.

◼ Не злоупотребявай с алкохола и не пуши. Алкохолът пречи на краткосрочната памет и алкохолизмът може да доведе до недостиг на тиамин, витамин от В–групата, който е изключително необходим за паметта. Пушенето намалява притока на кислород в мозъка. a

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страници 28, 29]

НАПРАВИ СИ ЕДНА ВЪОБРАЖАЕМА РАЗХОДКА

Как да запомниш списък за пазаруване, който включва няколко неща, като например хляб, яйца, мляко, масло? Ако използваш локационния метод, можеш да си представиш всяко от тях, като си направиш една въображаема разходка във всекидневната.

Представи си хляба като възглавничката на стола,

яйцата, затопляни от лампата като в инкубатор,

златната ти рибка да плува в аквариум, пълен с мляко,

маслото размазано по целия екран на телевизора.

Колкото по–смешна и необичайна е тази разходка, толкова по–добре! Когато си в магазина, си направи отново същата разходка.

[Блок на страница 29]

БЪДИ ЩАСТЛИВ, ЧЕ ЗАБРАВЯШ!

Представи си как щеше да изглежда животът ти, ако помнеше всичко, независимо дали е важно, или не. Умът ти щеше да е пълен с много ненужна информация, нали? В списание „Ню Сайънтист“ се говори за една жена, която си спомня почти всичко, което ѝ се е случвало през живота. Тя „описва постоянните си спомени като ‘непрекъснати, неконтролируеми и напълно изтощителни’ и като ‘бреме’“. За щастие повечето от нас нямат този проблем, защото според специалистите умът ни има способността да пресява маловажната или остарялата информация. В списанието се казва, че „подходящото забравяне е основна част от добрата памет. Когато забравяме нещо полезно, ... това просто показва, че нашата система за пресяване работи малко по–добре, отколкото трябва“.