Гледната точка на Библията

Дали кремацията е приемлива за християните?

Някои хора смятат, че кремацията, или изгарянето на едно мъртво тяло, опозорява тялото и паметта на мъртвия. Според тях този обичай е с езически произход и затова не е приемлив за онези, които твърдят, че се покланят на Бога. Други смятат кремацията за напълно приемлива и гледат на нея като на почтен начин за уреждане на въпроса с тленните останки на един човек. Какво мислиш ти за това?

В БИБЛЕЙСКИ времена било общоприето мъртвите да бъдат погребвани. Например Авраам погребал жена си Сара в една пещера. Тялото на Исус било положено в гробница, изсечена в една скала. (Битие 23:9; Матей 27:60) Дали според Библията е приемливо единствено погребването на тленните останки? Дали в нея се посочва, че древните служители на Бога били против кремацията?

Дали кремацията била показател за Божието неодобрение?

От повърхностното четене на различни библейски откъси някой може да остане с впечатлението, че единствено телата на хора, които не били угодни на Бога, били кремирани, или изгаряни. Например в Моисеевия закон се казвало, че ако дъщерята на някой свещеник на Йехова станела блудница, тя трябвало да бъде убита, а тялото ѝ да бъде ‘изгорено с огън’. (Левит 20:10; 21:9) По подобен начин, когато неподчинението на Ахан и неговото семейство станало причина за поражението на израилтяните при град Гай, виновниците били убити с камъни и след това телата им били ‘изгорени с огън’. (Исус Навиев 7:25) Някои учени предполагат, че това било обичайното отношение към хората, понесли позорна смърт и че изгарянето на тялото лишавало грешника от това, което било смятано за достойно погребение.

Освен това, когато цар Йосия взел мерки да изчисти Юда от идолопоклонството, той извадил  костите на свещениците на Ваал от гробовете им и ги изгорил върху жертвениците на този фалшив бог. (2 Летописи 34:4, 5) Дали тези примери показват, че онези, чиито останки били кремирани, не били угодни на Бога? От друго библейско повествование разбираме, че това не е така.

Когато победили израилския цар Саул в битка, филистимците непочтително повесили мъртвото му тяло, както и телата на тримата му синове, на градската стена във Ветсан. Когато разбрали за това неуважително отношение, жителите на град Явис галаадски свалили телата от стената и ги изгорили, след което погребали костите. (1 Царе 31:2, 8–13) На пръв поглед може да изглежда, че този разказ насърчава отрицателен възглед към кремацията. Някой може да си каже, че в крайна сметка Саул също бил зъл човек. Той воювал срещу Давид, помазаникът на Йехова, и в края на живота си загубил Божието одобрение.

Забележи обаче кой умрял заедно със Саул. Това бил един от синовете му, Йонатан, към чието тяло филистимците се били отнесли така, както с тялото на Саул. Но Йонатан не бил лош човек. Напротив, той бил близък приятел и съюзник на Давид. За него израилтяните казали, че ‘действал с Бога’. (1 Царе 14:45) Когато Давид научил за постъпката на мъжете от Явис галаадски, той ги похвалил и им благодарил за онова, което направили. Давид казал: „Благословени да сте от Господа, загдето показахте тая благост към господаря си, към Саула.“ Явно изгарянето на телата на Саул и Йонатан не смутило Давид. (2 Царе 2:4–6)

Не е пречка за възкресението

В Библията ясно се казва, че Йехова Бог ще върне към живот милиони хора, които сега спят в смъртта. (Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 5:28, 29) Описвайки пророчески времето, когато мъртвите ще бъдат върнати към живот, библейската книга Откровение казва: „Морето даде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и хадес дадоха мъртвите, които бяха в тях.“ (Откровение 20:13) Всемогъщият Бог може да направи това без значение дали тялото на човека е било погребано, изгорено, погълнато от морето, изядено от диви животни или дори се е разпаднало при избухването на атомна бомба.

В Библията не се уточнява какво трябва да се направи с тялото на човека, когато умре. Йехова не осъжда кремацията. Но самото погребение, разбира се, трябва да бъде проведено с уважение и по достоен начин.

Нещо, което може да повлияе на решението на един човек в това отношение, е начинът, по който обществото гледа на обичаите, свързани с погребението. Хората, които се ръководят от библейските принципи, със сигурност не биха искали да направят нещо, което би засегнало ненужно околните. Също не би било подходящо да участваме в действия, които останалите биха свързали с някое фалшиво религиозно учение, като например безсмъртието на душата. Като оставим тези неща настрана, решението, което ще вземе даден човек във връзка с това какво трябва да бъде направено с неговото тяло или с това на някого другиго след смъртта, е въпрос на личен или на семеен избор.

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Тялото на кой верен служител на Бога, споменат в Библията, било кремирано? (1 Царе 31:2, 12)

◼ Как се отнесъл Давид с хората, които се погрижили за тялото на Саул след смъртта му? (2 Царе 2:4–6)

◼ Какво показва, че кремацията не лишава един човек от възможността за възкресение? (Откровение 20:13)

[Текст в блока на страница 11]

В Библията не се уточнява какво трябва да се направи с тялото на човека, когато умре