Моята малка розова книжка

РАЗКАЗАНО ОТ СИНТИЯ НЮЪЛ

КОГАТО бях на седем години, едно момиче в училищния автобус в град Шривпорт (щата Луизиана, САЩ), ми предложи една малка розова книжка, озаглавена „Да слушаме великия учител“. Тя ми каза, че ще ми я даде срещу петдесет цента. Заедно отидохме вкъщи и преброихме петдесет монети по един цент.

Тази розова книжка много ми харесваше. Скоро след като я получих, се разболях и ме приеха в болницата. Членовете на моето семейство ми четяха от любимата ми книга, за да ме разсеят. Като пораснах обаче, все по–рядко четях тази розова книжка, защото тя е написана най–вече за деца. От нея научих важни уроци, но се нуждаех от по–дълбоко разбиране на нещата. Затова реших всяка седмица да ходя на различна църква, за да намеря библейските отговори на моите въпроси. Но така и не намерих задоволителни отговори.

Когато започнах да уча в гимназията, вече не се интересувах толкова от религия, макар че все още копнеех да получа познание от Библията и редовно я четях. Един ден забелязах, че една от моите съученички не полага клетвата за вярност към държавата. Когато я попитах защо, тя ми каза: „Вече съм обещала да бъда вярна на Йехова, така че как мога едновременно да бъда вярна на Бога и на знамето?“ Това ми звучеше много логично, но в ума ми възникна въпросът кой е Йехова.

На всеки въпрос, който задавах, моята съученичка отговаряше от Библията. Питах се: „Как е успяла да научи всичко това? Та ние сме на една възраст, а тя знае всичко за Библията!“ Тя обясни, че учи различни неща от Библията в Залата на Царството. Приех с радост поканата ѝ да присъствам на събранието в неделя. Бях посетила всички църкви в града, но не знам защо бях пропуснала Залата на Царството на Свидетелите на Йехова. Тази неделя разбрах, че съм намерила мястото, където мога да науча истината от Библията.

След събранието отидох на щанда за литературата и на най–горния рафт видях моята розова книжка! Бяха изминали десет години, откакто онова момиче ми я беше дало в автобуса, така че вече бях забравила откъде я имам. Но ето, че сега си спомних — беше ми я дала Нанси, същото момиче, което ме покани на това събрание!

След това започнах да изучавам Библията всяка седмица и напредвах бързо. Бях научила толкова много неща от розовата книжка, че веднага разбирах онова, което обсъждахме от Библията по време на изучаването със Свидетелите. Не след дълго отдадох живота си на Йехова и се покръстих през 1985 г., когато бях на осемнайсет години. Междувременно Нанси се  премести в щата Флорида и загубихме връзка.

След няколко години се омъжих. Със съпруга ми Дрю станахме пионери, или целодневни проповедници, в едно малко градче в източната част на щата Тексас. Но какво беше станало с Нанси? Нямах представа. И ето че една вечер, докато четях броя на „Стражева кула“ от 1 декември 1992 г., извиках: „Ето я Нанси! Ето я Нанси!“ Видях я на снимката на завършването на последния клас на училището Гилеад. С нейния съпруг Ник Симонели бяха назначени в Еквадор (Южна Америка).

През 2006 г. със съпруга ми подадохме молба за международни служители, за да помагаме на различни строителни обекти на Свидетелите на Йехова. Бяхме много развълнувани, когато разбрахме, че първото ни назначение е Еквадор, където щяхме да помагаме при разширяването на сградите на клона! Още на първия ми ден в клона в Еквадор видях Нанси! Тя беше случайно там със съпруга си този ден. Прегърнахме се и много се зарадвахме, че се виждаме отново — трийсет и две години след като бях получила малката розова книжка! Само колко съм благодарна на Йехова за тази книжка и за малкото момиче, което ми я даде!

[Блок/Снимки на страница 23]

ТЕ СА ПОМОГНАЛИ НА МИЛИОНИ ХОРА

След като книгата „Да слушаме великия учител“ беше издавана в продължение на трийсет и две години, през 2003 г. беше издадено друго, ревизирано издание на тази книга, озаглавено „Учи се от великия учител“. Досега от тези две книги, разглеждащи ученията на Исус, са били отпечатани общо над 65 милиона екземпляра на над сто езика. Можеш да получиш екземпляр от книгата „Учи се от великия учител“, ако се обърнеш към някой от Свидетелите на Йехова там, където живееш.

[Снимки на страница 23]

На малките снимки: Когато се познавахме като деца

Синтия

Нанси

Фон: Пред клона в Еквадор години по–късно