Разкриването на една голяма загадка

ПУСНИ

Разкриването на една голяма загадка

КОГАТО през 1901 г. водолази разглеждали един потънал кораб близо до гръцкия остров Антикитира, те открили различни съкровища. Оказало се, че това е древен римски търговски кораб и сред нещата, които превозвал, имало мраморни и бронзови статуи и сребърни монети от Пергам. Благодарение на тези монети учените установили, че корабът, който вероятно пътувал за Рим, е потънал в периода 85–60 г. пр.н.е.

Находките от този кораб се съхраняват в Националния археологически музей в Атина. През 2005 г. те отново привлякоха вниманието на учените, но основното, което беше събудило интереса им, не бяха нито статуите, нито монетите, а едно бронзово устройство, което първоначално било съхранявано в дървена кутия, голяма колкото кутия за обувки. Този предмет е познат като „механизма от Антикитира“ и оспорва предположенията на учените относно научните постижения на ранните цивилизации. За него се казва, че е „най–сложният механизъм от древния свят, познат на учените“.

Какво точно представлява той и какво го прави толкова специален?

Загадъчна находка

Когато дървената кутия била извадена от морето, съдържанието ѝ било покрито с ръжда и по него имало различни отлагания. След като било прекарало почти две хиляди години под водата, то било заприличало на позеленял скален къс. Но понеже вниманието на всички било съсредоточено върху статуите, отначало никой не изследвал подробно този загадъчен предмет.

По–късно, през 1902 г., един гръцки археолог решил да изследва тази находка, която се била разпаднала на няколко парчета. Имало зъбни колела с различни размери и с равномерно изрязани триъгълни зъбци. Устройството приличало на часовник, но било малко вероятно да е наистина такъв, защото според учените употребата на часовниковия механизъм станала по–разпространена едва преди около седемстотин години.

В една статия относно механизма от Антикитира се казва, че „историците като цяло не смятат, че [гърците, живели преди две хиляди години] са разполагали с прецизни от научна гледна точка зъбни колела — изрязани от метал и свързани помежду си в цяла верига, в която всяко от зъбните колела задвижва следващото“. Въпреки това се смятало, че устройството е някакъв вид астролабия, инструмент, който в миналото бил широко разпространен и се използвал за определяне на географската ширина според разположението на небесните тела.

Мнозина обаче твърдели, че тези зъбни колела са прекалено сложни, за да може устройството да е на две хиляди години. Затова стигнали до заключението, че те вероятно не са част от останките на потъналия кораб. Друг учен предположил, че е възможно този предмет да представлява легендарната сфера на Архимед. Това устройство било описано от Цицерон през първи век пр.н.е. като вид планетариум — механичен модел, който пресъздава в миниатюрен вид движенията на слънцето, луната и петте планети, които могат да бъдат видени с просто око. Но тъй като нямало никакви ясни доказателства против теорията за астролабията, тя била приета повсеместно.

Поглед още по–отблизо

През 1958 г. Дерик де Сола Прайс, който завършил физика, но след това станал професор по история, изследвал този механизъм. Той установил, че с негова помощ вероятно можели да се изчисляват минали или бъдещи астрономически събития, като например кога ще настъпи следващото пълнолуние. Той забелязал, че надписите на циферблата обозначавали календарни разделения — дни, месеци и зодиакални знаци. Той стигнал до извода, че циферблатът някога е имал въртящи се стрелки, които посочвали разположението на небесните тела по различно време.

Прайс стигнал до извода, че най–голямото зъбно колело било свързано с движението на слънцето и че едно завъртане отговаряло на една слънчева година. Ако друго зъбно колело, свързано с първото, представяло движението на луната, тогава съотношението между броя на зъбците на двете колела вероятно отразявало древногръцките схващания за движението на луната.

През 1971 г. Прайс направил рентгенова снимка на механизма. Резултатите потвърдили теориите му. Устройството представлявало сложна астрономическа изчислителна машина. Прайс направил скица на предполагаемото действие на механизма и публикувал резултатите от проучванията си през 1974 г. Той писал: „Никъде другаде не е запазено подобно устройство. ... Вероятно заради всичко, което знаем за науката и технологията в елинистичната епоха, смятахме, че такова устройство просто не би могло да съществува.“ По онова време никой не обърнал достатъчно внимание на труда на Прайс. Други обаче продължили проучванията, които той започнал.

Нови разкрития

През 2005 г. екипът от специалисти, споменат в началото на статията, изследва механизма с помощта на най–съвременния по онова време компютърен томограф, за да получи триизмерно рентгеново изображение с висока резолюция. Тези проучвания разкриха повече относно действието на механизма. Специалистите установиха, че със завъртането на едно копче поне трийсет взаимно свързани зъбни колела задвижвали три циферблата от предната и от задната страна на кутията. Така можели да бъдат предвиждани астрономически цикли, включително слънчеви и лунни затъмнения, имайки предвид времето на олимпийските игри и други игри, провеждани в древна Гърция на всеки четири години. Тези игри обикновено били смятани за отправна точка при измерването на времето.

Защо била толкова важна тази информация? За хората в древността астрономията била от голямо значение, защото календарите им, според които земеделците определяли кога да засяват семето на нивата, се основавали на движението на слънцето и на луната. Мореплавателите се ориентирали по звездите. В древногръцкото общество много ежедневни дейности били свързани с астрономическите явления. Но има и още една причина, поради която тази информация била от значение.

Мартин Ален, един от учените, участващи в проекта за изследване на механизма от Антикитира, пише: „За древните вавилонци било много важно да могат да предсказват затъмненията, защото тези явления били смятани за лошо предзнаменование. Всъщност е възможно този механизъм да е представлявал политическо средство, благодарение на което властите държали в подчинение своите поданици. Едно от предположенията дори гласи, че познанията ни за подобни механизми са толкова ограничени именно защото те са били пазени в тайна за военни и политически цели.“

Каквито и разкрития да има още във връзка с този уред, едно е ясно — той е доказателство, че астрономията и математиката в древна Гърция, които до голяма степен се основавали на обширното познание на вавилонците, са били далеч по–развити от онова, което си представяме. В списание „Нейчър“ беше направено следното заключение: „Древният механизъм от Антикитира не просто оспорва нашите предположения за развитието на техниката през вековете, но и разкрива нови подробности относно самата история.“

[Блок на страница 26]

КОЙ Е МАЙСТОРЪТ?

Механизмът от Антикитира най–вероятно не е единствен по рода си. Мартин Ален пише: „Няма никакви следи от грешки. Всяка част в механизма има своето предназначение. Няма излишни дупки или парчета метал, които да показват, че създателят на механизма е променял нещо в устройството по време на създаването му. Следователно той трябва вече да е правил подобни механизми преди това.“ Тогава кой е майсторът на този механизъм и какво е станало с останалите му произведения?

При последните проучвания, свързани с този механизъм, върху циферблата за предричане на слънчевите и лунните затъмнения бяха открити имената на месеците, като названията им произхождат от Коринт. Затова специалистите правят заключението, че уредът е бил направен и използван от представители на една определена култура. В научното списание „Нейчър“ се казва: „Най–вероятно хората, които са го използвали, са жителите на коринтските колонии в северозападна Гърция или Сиракуза в Сицилия, като ако са последните, това дори би могло да бъде наследство още от времето на Архимед.“

Защо обаче други подобни предмети не са оцелели до наши дни? Мартин Ален пише: „Бронзът е скъп метал, който може да се преработва. Ето защо находките на бронзови предмети от миналото са изключително редки. Всъщност много от важните исторически бронзови находки са били откривани под водата, там, където са били трудно достижими за търсачите на метал за преработка.“ Друг специалист казва: „Разполагаме само с този [образец], защото той е бил извън досега на онези, които биха преработили метала.“

[Диаграма/Снимки на страница 25]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Модел на вътрешното устройство на механизма от Антикитира

1. На предния циферблат се виждали фазите на луната, разположението на слънцето и луната, и движението на слънцето (и на видимите планети) спрямо зодиакалните съзвездия

2. На задния горен циферблат се виждала връзката между лунните месеци, слънчевите години и времето за провеждането на гръцките игри

3. С помощта на задния долен циферблат можели да бъдат предвиждани слънчевите и лунните затъмнения

[Снимки]

Изглед отпред

Изглед отзад

[Източник]

[Снимка на страница 26]

Едно от предположенията за изгледа на задната плоча на механизма

[Източник]

[Информация за източника на снимката на страница 24]

ПРОБУДЕТЕ СЕ!