Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Букурещ — град с две лица

Букурещ — град с две лица

Букурещ — град с две лица

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В РУМЪНИЯ

КОГАТО някой погледне Букурещ отдалече, на хоризонта се откроява една–единствена сграда — Дворецът на парламента (1), известен през комунизма като Дом на народа. Тази огромна еднообразна сграда е една от най–големите в света и е основна туристическа забележителност в града.

В някои отношения дворецът представя съвременното лице на Букурещ. Но тази масивна сграда предизвиква у местните жители смесени чувства. Те се надяват, че посетителите ще обърнат внимание и на другото лице на града — изящната архитектура от миналото.

Столица с красиво начало

През 1862 г. Букурещ бил обявен за столица на Румъния. През втората половина на XIX век градът се разраснал много бързо. По булевардите, изпълнени със стройни дървета от двете страни, една след друга изниквали внушителни и същевременно елегантни сгради, проектирани от френски архитекти. Изобилието от паркове, градини и площади станало причина градът да бъде наречен „град на градините“. Освен това Букурещ бил един от първите градове в света, в който за уличното осветление били използвани газени лампи. През 1935 г. на красивия булевард Киселев била изградена Триумфалната арка (2), чийто известен образец се намира на булевард Шан–з–Елизе в Париж. Живописният изглед на града можел да накара един французин да се почувства като у дома си. Букурещ дори бил наречен „Малкият Париж на Изтока“.

С началото на комунистическото управление след Втората световна война градът претърпял голяма промяна. Около една трета от централната му част, включваща много исторически архитектурни забележителности, била разрушена, за да бъдат построени жилищни блокове. Само в рамките на две години (1960–1961 г.) били построени около 23 000 апартамента. През 1980 г. започнали подготовките за построяването на Дома на народа. В него били поставени стотици полилеи и той бил снабден с бомбоубежище на 90 метра под земята. Със своята площ от над 360 000 квадратни метра, 12 етажа и 1100 стаи, той е три пъти по–голям от Версайския дворец. За построяването на двореца и на водещия до предната му част внушителен булевард, по–широк от Шан–з–Елизе, били разчистени огромни площи от стария град. За хората, които били виждали града преди това, той станал неузнаваем.

На много от местните жители дворецът навява неприятни спомени, свързани с неговия строител, диктаторът Николае Чаушеску. Подтикнат от желанието си да изгради свой паметник, той възложил на повече от 700 архитекти и на десетки хиляди работници да построят този дворец. Те се трудели денонощно, работейки на смени от по осем часа. Когато през 1989 г. режимът на Чаушеску паднал, сградата все още не била довършена, макар че в нея дотогава били вложени повече от един милиард долара.

Другото лице на града

Там, където са останали части от стария град, се разкрива другото лице на града. На тези места все още можеш да се наслаждаваш на изящната архитектура на стария Букурещ. А в Музея на румънското село (3), един от многобройните музеи в града, посетителят може да усети атмосферата в различни румънски села. В спокоен парк с красиво езеро са пренесени част по част над петдесет селски къщи и други постройки от цяла Румъния. Всяка къща от тази забележителна сбирка е като един музей, в който са изложени инструменти и изделия, свързани с бита и занаятите на селяните, пренасящи посетителите в обстановка много по–различна от тази в съвременния Букурещ.

В Букурещ трудно може да се разграничи къде започват и къде свършват старите и новите квартали. Не е нещо необичайно да се видят една до друга сгради от напълно различни епохи (4). Затова в Букурещ могат да се видят двете лица на града, обхващащи както миналото, така и настоящето.

[Снимки на страница 10]

1 Дворецът на парламента

2 Триумфалната арка

3 Музея на румънското село

4 една до друга сгради от напълно различни епохи

[Източник]

© Sari Gustafsson/hehkuva/age fotostock