Един от бащите на картографията

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БЕЛГИЯ

В началото на 1544 г. Герард Меркатор се намирал в студена и мрачна затворническа килия. Той смятал, че го очаква сигурна смърт. Но защо най–великият картограф на XVI век се намирал в това положение? За да разберем това, нека да научим повече за него и за времената, в които живял.

ГЕРАРД МЕРКАТОР бил роден през 1512 г. в Рупелмонде, малко пристанищно градче недалече от град Антверпен (Белгия). Образованието си получил в Лувенския университет. След завършването си той изучавал ученията на Аристотел, но не след дълго го озадачил фактът, че възгледите на Аристотел не съвпадали с ученията на Библията. Меркатор писал: „Когато разбрах, че описанието на Моисей за сътворението на света в много отношения не съответства на възгледите на Аристотел и на останалите философи, аз се усъмних в ученията на всички философи и започнах да изследвам тайните на природата.“

Меркатор нямал желание да става философ и затова не продължил да учи в университет. Но жаждата му за доказателства в подкрепа на библейския разказ за сътворението го съпътствала през целия му живот.

В света на географията

През 1534 г. Меркатор започнал да учи математика, астрономия и география под ръководството на математика Гема Фриз. Възможно е да е изучил гравьорския занаят при Гаспар Ван дер Хейден, който бил гравьор и правел глобуси. В началото на XVI век картографите използвали готически шрифт, при който буквите били дебели и не позволявали върху картата да се събере много информация в писмен вид. Герард Меркатор обаче възприел нов курсивен стил на писане от Италия и това допринесло изключително много за подобряването на глобусите.

През 1536 г. Меркатор работил заедно с Гема Фриз и Гаспар Ван дер Хейден като гравьор за направата на един глобус. Благодарение на красивото курсивно писмо, което владеел Меркатор, резултатът бил впечатляващ. Писателят Никълъс Крейн, който неотдавна съставил биография на Меркатор, разказва, че друг картограф „бил успял да побере петдесет географски названия в [Северна, Централна и Южна] Америка на стенна карта, широка колкото човешки ръст, [но] Меркатор успял да побере шейсет названия върху една сфера с диаметър колкото дължината на две длани“!

Самостоятелна дейност

През 1537 г. Меркатор завършил първия си самостоятелен проект — карта на Светите  земи, която създал, за да допринесе за „по–доброто разбиране на двата завета“. Съществуващите през XVI век карти на Светите земи били изключително неточни, като върху някои от тях имало по–малко от трийсет названия, много от които на неправилното място. Върху картата на Меркатор обаче били отбелязани четиристотин географски места! Освен това върху нея бил изобразен маршрутът на израилтяните през пустинята, след като напуснали Египет. Съвременниците на Меркатор останали възхитени от тази карта поради нейната точност.

Вдъхновен от успеха си, през 1538 г. Меркатор издал карта на света. Преди това картографите не знаели почти нищо за Северна Америка и я наричали Непознатата далечна страна. Макар че „Америка“ вече съществувала като географско название, Меркатор бил първият, който отнесъл това има както към Северна, така и към Южна Америка.

Времето, в което живял Меркатор, било време на пътешествия, на изследване на океани и на откриване на нови земи. Мореплавателите обаче се връщали с противоречиви сведения и това правело задачата на картографите почти невъзможна, защото трябвало сами да запълват неясните места. Въпреки това през 1541 г. Меркатор постигнал целта си да създаде ‘глобус, по–подробен от съществуващите дотогава’.

Обвинен като еретик

В град Лувен, където живеел Меркатор, имало много лютерани. Според сведенията през 1536 г. той бил съгласен с много от ученията им и дори изглежда, че жена му по–късно станала лютеранка. През февруари 1544 г. Меркатор и още четирийсет и двама жители на Лувен били арестувани за писане на „подозрителни писма“. Възможно е обаче и издаването на картата на Светите  земи да е събудило подозрения у Руард Тапер и Якоб Латом, теолози от Лувенския университет, които били председатели на делото срещу преводача на Библията Уилям Тиндъл, екзекутиран през 1536 г. в Белгия. Може би Тапер и Латом се опасявали, че подобно на превода на Библията на Тиндъл, картата на Светите земи на Меркатор щяла да насърчава хората да четат Библията. Каквито и да са били причините за ареста, в крайна сметка Меркатор бил затворен в замъка в родния си град Рупелмонде.

Антоанет Ван Рюсмолс, която също била сред обвинените, свидетелствала пред съда, че Меркатор никога не бил посещавал частни събирания на протестанти за четене на Библията. Но поради факта, че самата тя е посещавала такива събирания, Антоанет била осъдена на бавна смърт чрез задушаване и била погребана жива. Меркатор бил освободен след седем месеца в затвора, но му били иззети всички притежания. През 1552 г. той се преместил в град Дуйсбург (Германия), където религиозният климат бил по–толерантен.

Първият атлас

Меркатор продължавал да защитава библейския разказ за сътворението. Той посветил почти целия си живот на създаването на писмен преглед на цялото сътворение „на небесата и земята, от началото, до днешни времена“, както се изразил самият той. Трудът му включвал както хронологически, така и географски данни.

През 1569 г. Меркатор публикувал първата част на своя преглед в книга, озаглавена „Хронология“. В нея били изброени най–важните исторически събития от сътворението нататък. Целта му била да помогне на читателите да разберат къде се намират в потока на времето. Но тъй като в нея бил  включен протестът на Лутер срещу индулгенциите от 1517 г., книгата „Хронология“ била поставена в списъка на забранените книги, съставен от католическата църква.

През следващите години Меркатор прекарал много време в рисуване и гравиране на печатарски плочи за нови географски карти. През 1590 г. обаче той получил мозъчен удар, вследствие на което загубил говора си и лявата му страна била парализирана. Затова му било трудно да продължи делото си. Меркатор обаче бил решен да завърши проекта на живота си и продължил да работи по него до смъртта си през 1594 г., когато бил на 82 години. Синът му Румолд завършил петте недовършени карти. Пълната сбирка на картите, съставени от Меркатор, била издадена през 1595 г. Това е първата колекция от карти, наречена атлас.

„Атласът“ на Меркатор съдържал и статия върху първата глава от Битие, в която той защитавал Божието Слово от нападките на философите. Меркатор нарекъл тази статия „целта на целия ми труд“.

„Най–великият географ на нашето време“

През 1606 г. Йодок Хондий отпечатал изданието „Атлас“ с увеличени карти. То се появило на много езици и станало много търсено. Абрахам Ортелий, картограф от XVI век, обявил Меркатор за „най–великия географ на нашето време“. А съвременният писател Никълъс Крейн описва Меркатор като „човека, който картографирал планетата“.

Завещанието, което оставил Меркатор, продължава да заема важна част от живота ни. Всеки път, когато правим справка в някой атлас или се ръководим от глобалната система за позициониране, ние се възползваме от труда на Меркатор, един забележителен човек, който през целия си живот искал да разбере какво е неговото място в потока на времето и в Божието творение.

[Блок на страница 21]

СТАРАТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БИБЛИЯТА

Меркатор вярвал, че един ден на земята отново ще царят праведност, мир и благоденствие. Той написал коментар (който не бил публикуван) върху Римляни, 1–11 глава, в който опровергал калвинистката идея за предопределението. Интересно е също, че той не бил съгласен с Мартин Лутер и заявил, че освен вяра, за спасението са необходими и дела. В едно свое писмо Меркатор писал, че грехът „не е породен нито от планетите [в астрологията], нито от някаква природна склонност, създадена от Бога, а единствено от свободната воля на човека“. В своите писма той отрича католическото учение за транссубстанциацията, като заявява, че думите на Исус „това е моето тяло“ не бива да се тълкуват буквално.

[Блок/Снимка на страница 22]

МЕРКАТОРОВАТА ПРОЕКЦИЯ

Опитвал ли си се някога да разгънеш кората на един портокал? Невъзможно е това да се направи, без кората да се деформира. Този пример показва предизвикателството, пред което са изправени картографите — да изобразят кълбо (земята) върху плоска карта. Меркатор разрешил проблема, като въвел една система, позната днес като меркаторова проекция. При този метод той изобразил меридианите (линиите, обозначаващи географската дължина) успоредни и на равно разстояние един от друг, вместо да ги изкривява при полюсите. За да компенсира по–голямото разстояние, получаващо се по този начин между линиите, обозначаващи географската дължина при полюсите, той увеличил пропорционално разстоянието между линиите, обозначаващи географската ширина от екватора към полюсите. Макар че при този метод разстоянията между обектите, както и техните размери, се изопачават (особено на север и на юг), това било огромна стъпка напред в картографията. Картата на света, създадена от Меркатор през 1569 г., била истински шедьовър и допринесла за това той да стане известен като картограф. Меркаторовата проекция продължава да се използва в океанските карти и в глобалната система за позициониране.

[Снимка]

Меркаторовата проекция може да бъде сравнена с разгънат цилиндър, върху който е направено плоско изображение на света

[Снимка на страница 20]

Върху картата на Светите земи, публикувана от Меркатор през 1537 г., били посочени над четиристотин места

[Снимка на страници 20, 21]

Картата на света, създадена от Меркатор, 1538 г.

Забележи думата „AMERI CAE“ както върху Северна, така и върху Южна Америка

[Информация за източника на снимката на страница 19]

Antwerpen Stedelijk Prentenkabinet

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Двете карти: From the American Geographical Society Library University of Wisconsin-Milwaukee Libraries