Избягах от смъртта и намерих живот

РАЗКАЗАНО ОТ САМ ТАН

Заедно с още около две хиляди бежанци от родната ни Камбоджа със семейството ми най–сетне успяхме да се доберем до реката на границата с Тайланд. Натъпкахме се в една от малките лодки, които щяха да ни отведат на безопасно място. В момента, в който последната лодка потегли, войници от червените кхмери се появиха и откриха огън по нас.

ЗА НАШЕ голямо облекчение успяхме да стигнем невредими в Тайланд. Всички други бяха много щастливи, но ние бяхме тъжни, защото баща ми и чичо ми не бяха с нас — бяха отвлечени няколко месеца преди това. Майка ми седна и започна да плаче. Преди да продължа разказа си обаче, нека първо да спомена нещо за събитията, предшестващи нашето бягство.

Ранните ми години и будизмът

Роден съм в Камбоджа през 1960 г., в семейство с три деца. Когато бях на девет години, с родителите ми решихме, че трябва да стана послушник в будистки храм, което не е необичайно за момчетата в страната. Денят на послушниците започва в около шест часа̀ сутринта, когато те излизат от храма, за да събират подаяния от къща на къща. На мене ми беше трудно да моля хората за храна, защото се виждаше, че са много бедни. След това приготвяхме храната и я поднасяхме на монасите, а самите ние ядяхме след тях.

В шест часа̀ вечерта монасите се събираха за молитва, при която използваха изключително неразбираеми думи. Две години по–късно станах младши монах и се ползвах с някои привилегии, с които се ползваха и старшите монаси. Беше ми разрешено също да изричам молитви заедно с тях. През цялото време си мислех, че будизмът е единствената религия в света.

Бягство

Животът в храма не ми носеше истинско удовлетворение, поради което на четиринайсетгодишна възраст се върнах у дома. Скоро след това на власт дойде политическият водач Пол Пот, който беше начело на движението на червените кхмери. Тяхното управление продължи от 1975 до 1979 г. и принуди всички да се преместят от градовете в различни части на страната с цел Камбоджа да бъде превърната в комунистическа държава. И нашето семейство беше принудено да се премести. След време войници на Пол Пот отвлякоха баща ми и чичо ми и повече не ги видяхме. При управлението на червените кхмери близо 1 700 000 камбоджанци бяха убити в масови кланета или загубиха живота си вследствие на изтощение, болести или глад.

Тези ужасни условия бяха причината поради която двете хиляди души, споменати в началото, сред които бяхме и ние, решиха да се впуснат в опасното тридневно пътешествие през планините до границата с Тайланд. Всички пристигнахме там живи и здрави, включително и едно момченце, което се роди по пътя. Повечето от нас носеха пари, но в крайна сметка ги изхвърлиха, защото камбоджанската валута на практика нямаше стойност в Тайланд по онова време.

В Тайланд

Установихме се при свои роднини в Тайланд, където си намерих работа като рибар.  Лодката ни често навлизаше в камбоджански води, защото там имаше повече риба. Но там бяха и лодките на червените кхмери. Ако ни хванеха, щяхме да загубим както лодката, така и живота си. Два пъти бяхме на косъм да ни хванат. Други обаче, като например моя съсед, не успяха да избягат. Той беше хванат и обезглавен. Смъртта му ме потресе, но продължих да ходя за риба на територията на Камбоджа, защото от това зависеше оцеляването на семейството ми.

Тъй като исках да се грижа по–добре за семейството си, реших да се преместя в бежански лагер в Тайланд, да подам молба за емиграция в друга страна и от там да изпращам пари на майка ми и на останалите. Когато споделих плановете си с тях, те бяха твърдо против това. Но аз вече бях решил да го направя.

В бежанския лагер се запознах с някои посетители, които говореха английски и наричаха себе си християни. Бях много учуден да разбера, че будизмът не е единствената религия. С новия ми приятел Тен Хан започнахме да общуваме с тези хора, които ни показаха Библията и ни даваха храна. Живях в лагера една година и подадох молба за емиграция в Нова Зеландия.

В Нова Зеландия

Молбата ми беше приета през май 1979 г. и скоро след това пристигнах в бежански лагер в град Окланд. С помощта на един благодетел успях да се преместя в град Уелингтън и да започна работа в един завод там. Трудех се усилно и успявах да изпращам пари на семейството си, както бях обещал.

Тъй като изпитвах силно желание да науча повече за християнската вяра, започнах да посещавам две протестантски църкви. В тях обаче не се говореше много за Библията. Исках да се моля по правилен начин и затова един приятел ме научи да казвам молитвата, известна като „Отче наш“. (Матей 6:9–13) Никой обаче не ми обясни какво точно означава тази молитва. Затова постъпвах както с будистките молитви — просто повтарях думите, без да разбирам нищо.

Проблемен брак

През 1981 г. се ожених. Около година след това с жена ми се покръстихме, като пасторът попръска главите ни с вода. Вече работех на две места, имахме хубав дом и удобен живот, неща, за които в Камбоджа не можех и да мечтая. Но не бях щастлив. Имахме проблеми в брака си и това, че ходехме на църква, изобщо не ни помагаше. Самият аз не допринасях с нищо за подобряването на нашите отношения, защото играех на хазартни игри, пушех, пиех и излизах с други жени. Съвестта ми обаче започна да ме измъчва и изпитвах съмнения, че ще бъда годен за живот в небето, за който бях чувал, че очаква всички добри хора след смъртта им.

През 1987 г. платих на майка си и сестра си пътя до Нова Зеландия и те живяха при нас за известно време. След това тримата се преместихме в Окланд.

Най–после научавам истината от Библията

Веднъж, когато си тръгвах от един приятел, срещнах двама мъже, които ходеха от къща на къща. Единият от тях, който се казваше Бил, ме попита къде се надявам да отида след смъртта си. Отговорих му, че се надявам да отида на небето. Бил ми показа в Библията, че само 144 000 души отиват на небето, откъдето ще управляват като царе над земята. Той ми каза също, че земята ще бъде населена от милиони боящи се от Бога хора и че ще бъде превърната в рай. (Откровение 5:9, 10; 14:1, 4; 21:3, 4) Отначало се ядосах, защото тези думи противоречаха на онова, което бях чувал дотогава. Дълбоко в себе си обаче бях очарован от това колко добре двамата мъже познаваха Библията и колко бяха спокойни. Дори после съжалих, че не ги попитах от коя религия са.

Няколко седмици по–късно отидох да видя свой приятел, чиито деца изучаваха Библията с едно семейство, Дик и Стефани. Помагалото, което използваха, беше една брошура, озаглавена „Да живееш завинаги на земята!“. Започнах да я чета и записаното в нея ми се стори доста логично. Разбрах, че Дик и Стефани са Свидетели на Йехова. Тогава се сетих, че и двамата мъже, с които бях разговарял преди, трябва да са били Свидетели на Йехова, защото онова, което ми казаха те, съответстваше на записаното в брошурата.

Тъй като исках да науча повече, поканих Дик и Стефани у дома и ги затрупах  с въпроси върху Библията. По–късно Стефани ме попита дали знам как се казва Бог. Тя ми показа стиха в Псалм 83:18, където пише: „За да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя.“ Тези думи докоснаха сърцето ми и започнах да изучавам Библията редовно. На изучаването присъстваше и Ла, едно момиче от Лаос, с което живеех. Междувременно успях да помогна и на брат си и снаха си да се преместят в Нова Зеландия. Те също започнаха да изучават Библията със Свидетелите на Йехова.

Не след дълго с Ла се преместихме да работим в Австралия и така прекъснахме изучаването. Макар че целта ни беше да печелим повече пари, започна да ни липсва времето, в което изучавахме Библията. Затова една вечер отправихме гореща молба към Йехова да ни помогне да се свържем отново с неговите служители.

Отговор на нашата молитва

След няколко дни, когато се прибирах от пазар, видях две Свидетелки на Йехова пред нашата врата. Помолих се наум и благодарих на Йехова за тяхното посещение, а двамата с Ла започнахме да изучаваме отново. След това започнахме да посещаваме християнските събрания в местната Зала на Царството. Скоро обаче осъзнах, че ако искам да бъда угоден на Бога, трябва да направя някои промени в живота си. Ето защо прекратих порочните си навици и отрязах дългата си коса. Старите ми познати ми се подиграваха, но аз успявах да не им отвръщам. Трябваше да направя нещо и във връзка със семейното си положение, защото с Ла не бяхме сключили брак, а със съпругата ми не бяхме разведени. Затова през 1990 г. с Ла се върнахме в Нова Зеландия.

Веднага се обадихме по телефона на Дик и Стефани. Тя възкликна: „Сам, мислехме, че сме те загубили!“ Отново започнахме да изучаваме Библията с тях, а след като получих официален развод, с Ла сключихме брак. Съвестта ни пред Бога вече беше чиста. Останахме в Нова Зеландия и се покръстихме в символ на своето отдаване на Бога. Изпитвах голямо желание да споделям с другите онова, което бях научил от Библията, и имах радостта да изучавам Божието Слово с много камбоджанци и тайландци, които живееха в Окланд или близо до него.

Отново в Австралия

През май 1996 г. с Ла се върнахме в Австралия и се установихме в град Кеърнс (северната част на щата Куинсланд). Сега имам привилегията да се грижа за проповедната дейност сред камбоджанците, лаосците и тайландците, живеещи в този район.

Никога няма да спра да благодаря на Йехова за всичко, което ми е дал, включително и за моята прекрасна съпруга и трите ни момчета Даниъл, Майкъл и Бенджамин. Освен това съм му много благодарен, защото майка ми, сестра ми, брат ми, тъща ми и Тен Хан, моят приятел от бежанския лагер в Тайланд, също приеха истината от Библията. Все още тъжим за загубата на баща ми и чичо ми, но не изпадаме в прекомерна скръб, защото знаем, че при възкресението Бог ще възстанови окончателно всички щети от несправедливостите в миналото и подобни неща „няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“. (Исаия 65:17; Деяния 24:15)

Преди няколко години на един конгрес на Свидетелите на Йехова видях едно познато лице. Беше Бил, който преди много години ме заговори за Библията. Попитах го дали ме помни.

„Да! — отговори той. — Срещнахме се в Нова Зеландия и ти казах, че само 144 000 души ще отидат на небето.“ Бил ме помнеше след толкова години! Прегърнахме се и се отдадохме на приятни спомени, вече като братя.

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Фон: AFP/Getty Images