Когато огромни животни бродели из Европа

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИТАЛИЯ

ПРЕЗ 1932 г. при изкопни работи във връзка с изграждането на един път в близост до Колизея в Рим един от работниците попаднал на твърд предмет. Оказало се, че това са бивни и череп на слон. Находката не била единствена по рода си. През годините около 140 останки на слонове, превърнали се във вкаменелости, били открити в Рим и околностите му, като първият потвърден случай на такова откритие бил през XVII век.

Хората смятали, че костите принадлежали или на слонове, донесени в древен Рим, или на слоновете, дошли в Италия заедно с картагенския генерал Ханибал. Но през XIX век Джовани Батиста Пианчани, свещеник и професор по естествени науки в град Витербо (Италия), оспорил тези предположения. Тъй като повечето кости били открити в алувиални наноси, Пианчани стигнал до заключението, че те са принадлежали на животни, които са умрели  на друго място, а след това останките им са били донесени на новото място от водите на някакъв потоп.

Много от вкаменелостите на слонове, открити в Италия, не са от слоновете, които познаваме днес. Те са от изчезналия вид Елефас Антикуус (Elephas antiquus), или древен слон. (Виж 15 страница.) Този слон имал почти прави бивни и височината му достигала пет метра, което е почти два метра повече от височината на слоновете, които познаваме днес.

Колко разпространени били тези огромни животни? Намерените вкаменелости показват, че те бродели из цяла Европа, включително из Англия, точно като своите близки родственици мамутите. Освен това вкаменелостите не винаги се срещат поединично, а в големи фосилни находища, съдържащи и останките на многобройни други видове животни, някои от които дори са били врагове помежду си.

От хиени до хипопотами

Вкаменелости, открити в Лацио (област в централната част на Италия, включваща и Рим) навеждат специалистите на мисълта, че в миналото климатът там е наподобявал този на Африка, тъй като в района са се срещали хипопотами, газели и дори едри представители на семейство Котки. Всъщност вкаменелости на един представител на това семейство, наречен леопардът от Монте Сакро, са били намерени в сърцето на Рим. А в близост до селцето Поледрара край Рим са били открити повече от девет хиляди вкаменелости на най–различни животни: древни слонове, биволи,  елени, макаци, носорози и европейски турове — огромни бикове, изчезнали преди четири века. В тази местност има музей, който предлага на посетителите възможност да вървят по издигнат коридор, от който да разглеждат вкаменелостите на местата, на които са били намерени. (Виж 16 страница.)

Една пещера близо до Палермо (о–в Сицилия) била пълна с тонове останки, включително вкаменени кости на елени, бикове, слонове и хипопотами на различна възраст, дори на един зародиш. Всъщност двайсет тона вкаменелости били предложени за продажба през първите шест месеца след откриването на пещерата!

В южната част на Англия палеонтологът Мансън Валънтайн открил фосилни находища, съдържащи многобройни счупени кости от същите животни, както и кости на хиени и полярни мечки. На какво се дължи съществуването на тези огромни фосилни находища, разположени на толкова различни места?

Някои учени смятат, че животните са загинали при обстоятелства, сходни с тези при природна катастрофа. Но каквато и да е причината за това масово унищожение, резултатът бил почувстван в огромен район, обхващащ континентална Европа, Британските острови, Сибир и Аляска.

Благодарение на откритите вкаменелости можем да си представим свят, който е много по–различен от този, в който живеем днес. Всъщност на един посетител в Италия в по–далечното минало би му било простено, ако си беше помислил, че се намира сред дивата природа в Африка.

[Блок на страница 17]

КАКВО Е ВКАМЕНЕЛОСТ?

На пръв поглед вкаменелостите, или фосилите, приличат на обикновени кости. Но те се получават в резултат на химическо преобразуване, или фосилизация, което се осъществява, преди останките на мъртвите животни да се разложат.

Една често срещана форма на фосилизация е минерализацията. При този процес първоначалният органичен материал бива изцяло или частично заменен от минералите, съдържащи се в седиментните отлагания. Следователно, за да може фосилизацията да се осъществи, са необходими определени условия. Те включват наличието на изобилие от седиментни отлагания, бързото заравяне на останките и устойчивостта им на разлагане. При нормални условия животинските останки, които не са изядени от други животни, биват преработени от бактериите или биват преобразувани от вятъра и водата. Ето защо фосилизацията се осъществява много рядко.

[Блок/Снимка на страница 17]

МАМУТИ В СЕВЕРНОТО ПОЛУКЪЛБО

Открити вкаменелости сочат, че вълнестите мамути са обитавали обширни територии, включващи Азия, Европа и Северна Америка. От страните в Европа изглежда Италия е била най–южната точка, до която са стигали.

Вълнестият мамут бил голям колкото днешните индийски слонове, а дължината на козината му достигала петдесет сантиметра. Мъжките екземпляри имали дълги извити бивни, които достигали пет метра. Огромен брой бивни от мамути били открити в Сибир. Броят им бил толкова голям, че те били изнасяни в Китай и Европа още през Средновековието.

[Източник]

Photo courtesy of the Royal BC Museum

[Снимка на страници 16, 17]

Фосилното находище в Поледрара

[Източник]

Soprintendenza Archeologica di Roma

[Информация за източници на снимките на страница 15]

Горе: Museo di Paleontologia dell’Università degli Studi “La Sapienza” di Roma; долу: © Comune di Roma - Sovraintendenza Beni Culturali (SBCAS; fald. 90 fasc. 4 n. inv. 19249)