Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Кога започва човешкият живот?

Кога започва човешкият живот?

Кога започва човешкият живот?

„БИОЛОГИЧНАТА ми майка била на седемнайсет години и била бременна в средата на осмия месец, когато решила да направи аборт със солева инжекция“ a, разказала Джана. След това добавила: „Аз съм човекът, когото тя абортира. Вместо да умра, оцелях.“

Това изказване било направено от деветнайсетгодишната Джана през 1996 г. на една официална среща на американското правителство, свързана с абортите. След като Джана била в утробата на майка си седем месеца и половина, частите на нейното тяло вече се били оформили ясно. Вероятно ще се съгласиш, че тя била човек, тъй като можела да продължи да живее извън утробата на майка си.

Тогава какво да кажем за времето, когато Джана била петседмичен зародиш с дължина един сантиметър? Вярно е, че тогава частите на тялото ѝ все още не били напълно оформени, но онова, което щяло да бъде нейната нервна система, включително нейният мозък, вече съществувало. Тя вече имала сърце, което биело осемдесет пъти в минута и изпомпвало кръвта в кръвоносните съдове. Ако Джана била човек след седем и половина месеца в утробата на майка си, нима не е логично, че и на пет седмици тя била човек, макар и все още не напълно оформен?

Чудото на зачеването

Развитието на всички части на зародиша започва при зачеването, когато една яйцеклетка на жената бива оплодена от сперматозоид от мъжа. Благодарение на напредъка в света на техниката учените могат да наблюдават невероятните промени, които настъпват в ядрото на оплодената яйцеклетка. Молекулите, съставящи ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) на бащата и на майката се свързват и създават човешки живот, който не е съществувал преди това.

Първоначалната клетка минава през удивителния процес на образуването на един завършен човек. Естеството на този „строителен проект“ се определя от гените, които са част от човешката ДНК. Те определят почти всичко, свързано с нас, като например ръста ни, чертите на лицето ни, цвета на очите и на косата ни, както и хиляди други характеристики.

След като първоначалната клетка започне да се дели, пълната генетична информация бива копирана във всяка нова клетка. Удивително е, че всяка от тях е програмирана така, че може да се превърне в каквато клетка и да е необходимо, включително в клетки на сърдечната тъкан, мозъчни клетки, кости, кожа и дори в прозрачната тъкан на очите. Разбираемо е защо програмирането в първоначалната клетка, благодарение на което се развива един уникален нов човек, често бива наричано чудо.

Известният молекулярен биолог Дейвид Фу–чи Марк казва: „Човешките същества биват напълно програмирани за растеж и развитие през целия си живот още докато представляват една–единствена клетка.“ Той прави следното заключение: „Повече не може да съществува каквото и да било съмнение, че всяко човешко същество е напълно уникално от самото начало на своя живот при оплождането.“

Дали вътре в утробата се намира един човек?

Още от зачеването бебето в утробата на майката не е просто допълнителна тъкан в нейното тяло, а представлява отделна личност. Организмът на майката го смята за чуждо тяло, което бързо би отхвърлил, ако то не се намираше в защитена среда. Този нов човешки живот, отделен от майката чрез стените на един сигурен дом, представлява човек със своя собствена ДНК.

Някои хора твърдят, че след като различни нарушения в тялото на жената могат да предизвикат спонтанен аборт на много оплодени яйцеклетки, не би трябвало да има проблем в това лекарите да прекратят една бременност. Но има огромна разлика между смърт, която не е предизвикана от никого, и умишлено убийство. В една латиноамериканска страна на всеки хиляда деца седемдесет и едно умират, преди да навършат една година. Дали би било редно някой там да убие дете под една година, само защото толкова много деца умират преждевременно? Разбира се, че не!

Интересно е да се отбележи, че според Библията човешкият живот вече съществува в утробата на майката. Псалмистът Давид писал следното за Бога: „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество [зародиша ми — „Синодално издание на Библията“]; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни [всичките му части и дните на тяхното образуване — НС], докато още не съществуваше ни един от тях.“ (Псалм 139:16) Давид не казал просто „един зародиш“, а „зародиша ми“, с което правилно показал, че животът му е започнал много преди да се роди, при самото зачеване. Под Божие вдъхновение той разкрил също, че развитието на частите на неговото тяло след зачеването станало по определен план, според подробни „записани“ напътствия, благодарение на което той се превърнал в човека, който бил!

Обърни внимание и на това, че според Библията жената не зачева просто парче тъкан. В нея четем: „Зачена се човек!“ (Йов 3:3, „Синодално издание“) Това е още едно доказателство, че според Библията детето съществува като човек още от самото зачеване. Да, именно тогава започва човешкият живот.

[Бележка под линия]

a Солевата инжекция, или отравянето със сол, представлява инжектиране на токсичен со̀лен разтвор в утробата на майката, който бива погълнат от бебето и обикновено причинява смъртта му в рамките на два часа. Около двайсет и четири часа след това майката ражда мъртво, или в редки случаи умиращо, бебе.

[Снимки на страници 6, 7]

Петседмичният зародиш на един човек не е просто парче тъкан — в него са наченките на всички органи на възрастния човек

(действителен размер)