Албарасин — едно по–различно „орлово гнездо“

„Посетете един от най–красивите градове в Испания, посетете Албарасин.“ (Хосе Мартинес Руис, испански писател, известен също като Асорин, 1873–1967 г.)

АЛБАРАСИН е уникален град. Преди всичко това се дължи на неговото географско разположение, след това на неговата история и накрая на прекрасната природа в околността. Не е учудващо, че през 1961 г. испанското правителство обяви този малък град в провинция Теруел за национален паметник. А през 2005 г. специалисти в областта на туризма определиха Албарасин като „най–красивия град в Испания“.

Сгушен в планината, носеща неговото име, Албарасин е древен град с около хиляда жители, разположен в централната част на Испания. Той е заобиколен от зелени поляни, напоявани от няколко реки.

Изобилие от храна и вода

В миналото районът около Албарасин привличал заселници с многото дивеч в него. Откритите там пещерни рисунки показват, че ранните жители в областта били добри художници и познавали добре природата. Намерени са много рисунки на едри бикове и други животни, оцветени с бяла боя, която се среща само в този район. Учените смятат, че тези пещери, в които има рисунки от бита на хората, били използвани като места за срещи от религиозно и социално естество.

Дори и днес в близкия резерват „Монтес Универсалес“ се срещат множество елени, глигани и по–малки животни. А река Турия, или Гуадалавиар (на арабски „бяла река“), е една от най–богатите на пъстърва в Испания.

През 133 г. пр.н.е. римляните покорили местните келто–иберийски племена и основали няколко селища в района на Албарасин. През I век римски инженери построили акведукт (1), дълъг осемнайсет километра, който пренасял вода от планина Албарасин до село Сея. Той се смята за един от най–сложните римски обществени строежи в Испания. В района също могат да бъдат видени следи от религията на римляните. От една римска надгробна плоча, намерена в град Албарасин,  става ясно, че и там хората се покланяли на императора.

Разцвет по време на управлението на маврите

През IX век в района се заселили маврите и се смята, че названието Албарасин идва от името на тези мюсюлмански заселници, берберският клан Бану Разин. През Средновековието маври, евреи и т.нар. християни живеели там в мир и разбирателство. Това бил най–светлият период в историята на Албарасин.

Различни майстори от Албарасин създавали красиви предмети, а явно в района имало и развита медицина. При разкопки бил намерен комплект хирургически инструменти, от което става ясно, че местни хирурзи оперирали дори катаракта, или очно перде. Градът останал под господството на маврите до края на XII век, след което преминал под католическо владичество. Заслужава си да се отбележи, че това явно е единственият случай в историята на Испания, когато подобна промяна е настъпила по мирен начин.

Но как изглежда Албарасин днес? Посетителите все още могат да разгледат средновековното градче, което се е запазило непроменено.

Изящен силует

Испанският философ Хосе Ортега и Гасет (1883–1955 г.) описва Албарасин като „град, чийто изящен силует се очертава във висините“. Това описание е особено уместно, тъй като градът сякаш е кацнал на една скала, извисяваща се на 1200 метра над морското равнище. Той е заобиколен от отвесно ждрело, което служи и като защитен ров. Тази естествена крепост е защитавала града през вековете и именно заради нея Албарасин бива наричан „орлово гнездо“.

Разхождайки се по тесните калдъръмени улички на града, посетителят може да разгледа забележителната архитектура на една отминала епоха. Особено интересни са Балконът на ъгъла, Синята къща (2) и Къщата на Хулианета (3). Последната сякаш балансира между две улици.

Къщите от този период са от дърво и хоросан — материали, които тежат много по–малко от камъните. Това е особено важно, когато се строи на върха на един хълм. Техните малки прозорци с дантелени пердета и решетки от ковано желязо (4) също привличат окото. Издадените напред стрехи, резбованите дървени балкони и необичайните чукчета за врата, често с формата на някое животно, допринасят за колорита на града.

Но всеки, който страда от световъртеж, трябва да внимава да не поглежда надолу, когато влиза в някоя от висящите къщи. Тъй като градът е построен върху скала и мястото е било ограничено, някои от жителите му са построили къщите си точно на ръба на скалата.

На самия връх, там където се е зародил градът, се извисява мавърски дворец. Кулата Андадор е част от градската стена, построена от арабите през X век. Други забележителности, построени по–късно, са готическата катедрала от XVI век и кметството във формата на подкова, със сводеста колонада.

Природни богатства в района

За любителите на природата Албарасин предлага и още нещо. В планината, заобикаляща града, има голямо разнообразие от екосистеми с многобройни представители на растителния и животинския свят. Извори и водопади красят покритата с гори планина. Хората, които нощуват на открито, имат възможност да се наслаждават на невероятни гледки под обсипаното със звезди небе.

В района живеят и няколко семейства, чиито членове са Свидетели на Йехова. Красотата на природата около тях им напомня за обещанието, записано в Библията, че под управлението на Божието Царство послушните хора ще живеят в рай, който ще се разпростира по цялата земя. Те се радват да споделят тази добра новина със своите ближни. (Псалм 98:7–9; Матей 24:14)

Всяка година хиляди туристи се разхождат по тесните улички на Албарасин. Ако пътуваш до Испания, защо не посетиш това уникално „орлово гнездо“, сгушено в планината?

 [Блок/Снимки на страница 18]

ЦЕННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, ОТКРИТИ В АЛБАРАСИН

Сребърен съд за помади. Мавърският цар Абделмелик поръчал този съд да бъде направен за съпругата му Зар, чието име на арабски означава „цвете“. На този съд със злато е гравиран надпис, който отчасти гласи: „Вечни благословии ... Божията помощ и ръководство към доброта и справедливост.“ Този съд е смятан за едно от най–забележителните съкровища от испано–арабското изкуство.

Риба от планински кристал. Рибата има люспи, устата ѝ е сребърна, а перките ѝ са златни. Украсена е още с перли и рубини. Това произведение е толкова сложно, че според специалистите не би могло да бъде завършено по време на живота на един–единствен майстор.

[Източници]

Съд: Museo de Teruel. Foto Jorge Escudero; риба: Sta. Ma de Albarracín Foundation

 [Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ПОРТУГАЛИЯ

ИСПАНИЯ

МАДРИД

Албарасин

[Снимка на страница 17]

1 акведукт

[Снимки на страница 18]

2 Синята къща

3 Къщата на Хулианета

4 решетки от ковано желязо

[Информация за източника на снимката на страница 17]

© Ioseba Egibar/age fotostock