Борбата за поверителност — как те засяга тя?

Решавал ли си някога анаграма? Купувал ли си нещо по Интернет? Дали си използвал компютъра, за да провериш банковата си сметка? Ако е така, тогава си навлизал в света на кодовете, шифрите, закодирането и разкодирането.

ДО НЕОТДАВНА тайни кодове обикновено бяха използвани единствено от правителства, посланици, шпиони и военни служители. Но днес вече не е така. С навлизането на компютрите и Интернет в ежедневието на хората, ценната информация често бива защитавана с помощта на различни средства, като например пароли, които потребителят потвърждава всеки път, когато иска да получи достъп до данните си. Днес, както никога досега, поверителността играе изключително важна роля в ежедневието на хората.

С право можем да се запитаме колко добре са защитени личните ни данни. Какво може да направи всеки един от нас във връзка с това? Преди да разгледаме тези въпроси, нека да вникнем в дългата история на битката между създателите на кодове и тези, които ги разбиват — битка, която е почти толкова стара, колкото самата писменост.

Тайни послания

Един от методите за създаване на тайни послания, който има дълга история, е стеганографията. Тази дума означава „скрито писане“. Стеганографията има за цел да скрие съществуването на дадено послание. Древният историк Херодот разказва, че един грък в изгнание видял как персийците се приготвят да нападнат родината му. За да предупреди сънародниците си, той написал посланието си на дъсчици, които покрил с восък, за да скрие текста. Тази хитрина била използвана и от древните римляни.  Според Херодот това просто изобретение попречило на персийския цар Ксеркс да изненада враговете си и войската му била победена.

Съвременната стеганография включва микроточката, водния знак и изображенията за защита на авторското право. Микроточката, използвана по време на Втората световна война, всъщност представлявала снимка, намалена до размера на една точка. Получателят просто увеличавал тази точка, за да види посланието. Днес хората, които продават нелегално порнографски материали, използват подобен метод. С помощта на компютърни програми те скриват снимките в безобидни дигитални изображения, текст или аудиофайлове.

Тъй като при нея се пази в тайна самото съществуване на посланието, стеганографията не привлича вниманието нито към подателя, нито към получателя. От друга страна, ако бъде открито, посланието може да бъде прочетено, освен ако е било закодирано.

Скриване на значението на посланието

Криптологията (буквално „скрити думи“) е умението да се запазват посланията поверителни, като се скрива не самото им съществуване, а значението им. При този процес информацията се разбърква и после се подрежда според предварително определени правила. Така само хората, които притежават необходимия ключ, могат да разчетат посланието.

Древните спартанци кодирали посланията си с помощта на прост уред, наречен скитала. Подателят увивал стегнато и спираловидно кожена или пергаментова лента около една пръчка, след което написвал посланието си върху лентата по дължината на пръчката. Когато лентата не била върху пръчката, по нея се виждали само несвързани букви. Но ако я увиел около друга пръчка със същия диаметър, получателят можел да прочете съобщението. Понякога човекът, който предавал посланието, прилагал методи на стеганографията, като увивал лентата около кръста си подобно на колан, така че надписът да остане от вътрешната страна.

За Юлий Цезар се казва, че използвал шифър със заместване на букви, за да ръководи военните действия на войската си. При този метод дадена буква била замествана с друга, която е през две букви в азбуката. Така например буквата „а“ била изписвана като „г“, а „б“ като „д“ и т.н.

В Европа по време на Ренесанса се появили нови възможности за развитие на криптографията. Един от тези, които допринесли за това, бил Блез дьо Вижнер, френски дипломат, роден през 1523 г. Той предложил използването на изобретен по–рано шифър, при чието разшифроване се използват различни пренареждания на азбуката. Смятало се, че при този метод е невъзможно посланието да бъде разгадано от неупълномощени лица, поради което методът бил наречен „неразгадаемият шифър“. Но напредъкът в създаването на кодове довел и до напредък в разбиването им. a

Например, когато анализирали арабския текст на Корана, някои учени установили, че определени букви се повтарят по–често от останалите, нещо, което се забелязвало и в текстове на други езици. Това прозрение довело до разработването на важно средство за разгадаване на криптографски послания, наречено честотен анализ. При него може да бъде разкрито тайното значение на определени букви или групи от букви в шифрован текст, като се определи колко често се появяват в него отделните букви.

През XV век криптографията вече била използвана често от дипломатите в Европа. Този метод обаче не винаги им помагал да защитят информацията. Например французинът Франсоа Виет успял да разбие кодовете, използвани в испанския кралски двор. Той се справил толкова добре, че обезсърченият крал Филип II твърдял, че Виет е съюзник на Дявола и настоявал той да бъде изправен пред католическия съд!

 Техниката се включва в борбата

През XX век криптографията направила огромен скок, особено по време на двете световни войни. Били създадени сложни машини, като например немската „Енигма“, която много наподобявала пишеща машина. Когато някой запишел на нея прав текст, поредица от ротори, задвижвани с електричество, кодирали посланието. Шифрованият текст бил изпращан посредством морзовата азбука, а получателят го разшифровал с помощта на друга такава машина. Но грешките и небрежността на преуморените работници дали възможност на онези, които разбивали кодове, да тръгнат по важни следи и в крайна сметка да разшифроват посланието.

В днешния дигитален свят банковите дела, паричните преводи и плащания, както и информацията, свързана с медицински, корпоративни и правителствени документи, биват защитавани с помощта на сложни кодове. Шифрованият текст се чете от онези, които разполагат с необходимия ключ за преобразуване на данните в първоначалния им вид.

Металният ключ обикновено има индивидуални жлебове, а дигиталният представлява поредица от нули и единици в различни комбинации, или пермутации. При по–дългите ключове има възможности за повече комбинации, поради което е трудно да бъдат разкодирани. Например 8–битовият ключ съдържа 256 възможни комбинации, докато 56–битовият ключ съдържа над 72 билиарда комбинации. Понастоящем стандартът за осъществяване на криптирана връзка в Интернет е 128–битов ключ. Той съдържа 4,7 трилиарда пъти повече комбинации от 56–битовия ключ! b

Понякога обаче бива извършван пробив в сигурността. Например през 2008 г. прокуратурата на САЩ повдигна обвинение срещу единайсет мъже за кражба на самоличност, като това се смята за най–голямото подобно дело в историята. Според обвинението тези мъже използвали преносими компютри, безжична техника и специални програми, за да засичат номерата на кредитни и дебитни карти, използвани при плащане.

Дали личните ти данни са защитени?

Ясно е, че криптирането, което се използва за защита на банковите ти сметки и паричните ти преводи, извършвани по Интернет, е изключително трудно за разбиване. Но твоята сигурност до голяма степен зависи от тебе самия. В Библията се казва: „Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред — и страдат.“ (Притчи 22:3) Така че бъди благоразумен и се ‘укривай’, образно казано, от измами и кражби, вземайки предпазни мерки. Най–малкото, което можеш да направиш, е да предприемеш следните стъпки:

◼ Инсталирай антивирусна програма на своя компютър.

◼ Използвай програма, предназначена да открива шпионските програми (антиспайуер).

◼ Използвай система, която блокира достъпа до твоя компютър през Интернет (защитна стена).

◼ Непрекъснато обновявай гореспоменатите програми и инсталирай последните обновления, свързани със сигурността на програмите, които използваш, и на операционната система.

◼ Бъди нащрек относно линкове и прикачени файлове в електронната поща и мигновените съобщения, особено ако пощата е нежелана и в нея се иска да предоставиш лична информация или да потвърдиш дадена парола.

◼ Когато предоставяш поверителна информация, като например данните от кредитната си карта, използвай уебсайтове, които осъществяват криптирана връзка, и излизай от тях веднага щом приключиш. c

◼ Избирай пароли, които трудно могат да бъдат отгатнати, и ги пази.

◼ Не копирай, нито използвай програми от несигурни източници.

◼ Редовно прави резервни копия на файловете си и ги съхранявай на сигурно място.

Ако следваш тези основни стъпки и други подобни, които може да са от полза както в момента, така и в бъдеще, ще увеличиш шансовете си да спечелиш своята борба за поверителност.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 26]

Древна спартанска скитала

[Снимка на страница 26]

Една от немските машини „Енигма“ от миналия век

[Снимка на страница 26]

Днес личните данни биват защитавани с помощта на сложни кодове