Грешки, които довели до световна война

Възможно ли е трета световна война да избухне по погрешка? Възможно ли е държавници и техните военни съветници да преценят неправилно рисковете и да причинят смъртта на милиони хора?

НЕ ЗНАЕМ дали подобно нещо ще се случи в бъдеще, но знаем, че се е случвало в миналото. Без да предполагат какви ужасни събития щели да последват, преди около един век европейски държавници въвлекли страните си в Голямата война, по–късно наречена Първата световна война. Дейвид Лойд Джордж, министър–председател на Англия от 1916–1922 г., признал: „Впуснахме се във война необмислено.“ Нека да разгледаме някои от основните събития, които довели до тези ужасяващи кръвопролития.

Историкът Алан Тейлър пише: „Никой от държавниците не искаше война в такъв мащаб, но всеки искаше да заплашва и да побеждава.“ Руският цар смятал, че трябва да се направи всичко възможно, за да бъде запазен мирът. Той не искал да бъде отговорен за едно чудовищно клане. Но ето че с два злополучни изстрела, проехтели на 28 юни 1914 г., в 11 часа и 15 минути сутринта, събитията излезли извън контрол.

Два изстрела, които преобърнали света

През 1914 г. дългогодишната вражда между европейските сили вече била създала напрегната ситуация в много страни, която довела до образуването на два противнически съюза — Тройният съюз, включващ Австро–Унгария, Италия и Германия, и Тройната Антанта (Съглашението), съставена от Англия, Франция и Русия. Освен това тези страни имали политически и икономически отношения с редица други страни, включително и с тези на Балканите.

По онова време политическата обстановка на Балканите била много нестабилна, тъй като народите там се дразнели от господството на по–големите сили и в този регион имало много тайни общества, борещи се за независимост. Една малка група младежи направила заговор да убие австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд по време на посещението му в Сараево (столицата на Босна a). Избраната дата била 28 юни. В града имало много малко полицаи, което щяло да улесни осъществяването на плана. Заговорниците обаче не били добре подготвени. Един от тях хвърлил малка бомба по автомобила, в който пътувал ерцхерцогът, но пропуснал целта, а останалите не се намесили навреме. Младежът, който успял да изпълни  плана, се казвал Гаврило Принцип и направил това по чиста случайност.

Когато видял, че бомбата не улучила ерцхерцога, Гаврило Принцип се опитал да се качи в автомобила, но не успял. Той се отчаял и отишъл в едно кафене на отсрещната страна на улицата. Междувременно Франц Фердинанд се ядосал поради опита за атентат и решил да промени маршрута си. Без обаче да знае за тази промяна, шофьорът му бил насочил автомобила в погрешна посока и трябвало да се върне. В този момент Гаврило Принцип излизал от кафенето и ерцхерцогът се оказал точно на три метра от него в открития автомобил. Младежът се приближил и изстрелял два куршума, с които убил него и съпругата му. b Наивният младеж, който бил сръбски националист, вероятно нямал представа до каква поредица от събития щяла да доведе неговата постъпка. Но той не бил единственият виновник за ужаса, който последвал.

Светът е готов за война

Преди 1914 г. повечето европейци имали романтична представа за войната. Въпреки че се наричали християни, те я смятали за нещо полезно, благородно и възвишено. Някои държавници дори били убедени, че войната ще допринесе за единството на народа и ще вдъхнови гражданите! Освен това някои генерали уверявали държавните глави на своите страни, че една война може да бъде спечелена бързо с решителни действия. Един германски генерал се хвалел: „За две седмици ще победим Франция.“ Никой не предполагал, че милиони мъже щели да гният в окопите години наред.

В книгата „Сътрудничество по време на анархия“ се казва, че в годините преди войната „огромна вълна на краен национализъм заляла Европа ... Училищата, университетите, пресата и политиците насърчавали този краен национализъм и възхваляването на собствената нация“.

Религиозните водачи не направили нищо, за да спрат тази опасна нагласа. Историкът Пол Джонсън пише: „От едната страна били протестантска Германия, католическа Австрия, православна България и мюсюлманска Турция, а от другата страна били протестантска Англия, католическите Франция и Италия и православна Русия.“ Той добавя, че повечето духовници „приравнили християнството с патриотизма. Християнски войници от всички вероизповедания били призовани да се убиват един другиго в името на своя Спасител“. Дори свещеници и монахини били мобилизирани и хиляди от свещениците по–късно били убити в боевете.

 Европейските съюзи, които били създадени с цел да предотвратят евентуална голяма война, може би всъщност допринесли за започването ѝ. Ето какво се казва по този въпрос в книгата „Сътрудничество по време на анархия“: „Сигурността на всяка от европейските сили била тясно свързана със сигурността на другите — всяка от тях смятала, че сигурността ѝ зависи от тази на нейните съюзници и затова се чувствала задължена да им се притече на помощ, дори ако те били предизвикали нападението.“

Друг основен фактор бил германският план „Шлифен“ на името на бившия ръководител на германския Генерален щаб Алфред фон Шлифен. Планът, който включвал светкавична първа атака, бил съставен въз основа на предположението, че щяло да се наложи Германия да воюва срещу Франция и Русия. Целта била бърза победа над Франция, докато Русия бавно се мобилизира, а след това атака и срещу Русия. В „Световна енциклопедия“ се казва: „След като планът [„Шлифен“] бил задействан, съществуващата система от военни съюзи почти гарантирала всеобща европейска война.“

Събитията се развиват бързо

Макар че при официалното разследване не били открити доказателства срещу сръбското правителство за убийството на ерцхерцога, Австрия била твърдо решена окончателно да сложи край на славянската агитация в империята. Тя искала „да даде заслужен урок на Сърбия“, както пише историкът Джон Робъртс.

В стремежа си да намали напрежението Николас Хартуиг, руският посланик в сръбската столица, се опитал да постигне компромис с Австрия. Той обаче получил инфаркт и починал при една среща с австрийски представители. В крайна сметка на 23 юли Австрия изпратила на Сърбия списък с изисквания, равняващ се на ултиматум. Тъй като Сърбия не успяла да отговори на всички тези изисквания, Австрия веднага прекратила дипломатическите си отношения с нея. Всякакви преговори били прекратени.

Все пак били направени още няколко опита да бъде предотвратено избухването на една война. Например Обединеното кралство предложило свикването на международна конференция, а германският кайзер увещавал руския цар да не мобилизира войската. Нещата обаче излезли извън контрол. В книгата „Военно дело“ се казва: „Държавници, генерали и цели страни не били подготвени за изключително сериозните събития, които последвали.“

Австрийският император имал подкрепата на Германия и на 28 юли обявил война на Сърбия. Русия застанала на страната на Сърбия и се опитала да спре Австрия, като съобщила за мобилизацията на около един милион руски войници по протежението на австрийската граница. Тъй като това означавало, че границата на Русия с Германия щяла да бъде уязвима, руският цар бил принуден да обяви пълна мобилизация.

Царят се опитал да увери кайзера, че няма намерение да напада Германия. Но Германия откликнала бързо на руската мобилизация и на 31 юли започнала да прилага военния план „Шлифен“, като на 1 август обявила война на Русия, а два дни по–късно на Франция. Военните планове на Германия включвали поход през Белгия, поради което Англия предупредила Германия, че ще ѝ обяви война, ако наруши неутралитета на Белгия. Немските войници нахлули в Белгия на 4 август. Вече нищо не можело да спре войната.

„Най–голямата дипломатическа катастрофа на нашето съвремие“

Историкът Норман Дейвис пише: „След като Англия обявила война, окончателно било поставено началото на най–голямата дипломатическа катастрофа.“ Едмънд Тейлър, друг историк, пише, че след като на 28 юли Австрия обявила война на Сърбия, „огромната бъркотия допринасяла все повече за [световната война]. Прекалено много неща се случвали прекалено бързо и на прекалено много места. ... И най–бързите и подредени умове вече не можели да осмислят информацията, която получавали“.

В крайна сметка над тринайсет милиона войници и цивилни граждани платили с живота си за тази унищожителна „бъркотия“. Оптимизмът относно бъдещето и човещината също бил сразен, след като „цивилизовани“ хора, въоръжени с мощни нови оръжия, произведени масово, се убивали един друг в невиждана степен. Светът никога нямало да бъде същият. (Виж блока „Световните войни — белег за последните дни“.)

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 20]

СВЕТОВНИТЕ ВОЙНИ — БЕЛЕГ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

В Библията е предсказано, че войните ще бъдат част от знака, бележещ последните дни на настоящия зъл свят. (Матей 24:3, 7; Откровение 6:4) Днес виждаме изпълнението на този знак, което показва, че съвсем скоро ще дойде времето, когато Божието Царство ще поеме пълна власт над земята. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10)

Освен това Божието Царство ще премахне невидимите сили, оказващи влияние върху световните дела — злите духове, предвождани от Сатана Дявола. В 1 Йоан 5:19 четем: „Целият свят лежи във властта на злия.“ Подмолното влияние на Сатана е допринесло за много от бедствията, застигнали човечеството, които без съмнение включват катастрофалните събития, довели до Първата световна война. c (Откровение 12:9–12)

[Бележка под линия]

[Източник]

U.S. National Archives photo

[Снимка на страница 19]

Убийството на ерцхерцога Франц Фердинанд

[Източник]

© Mary Evans Picture Library