Въпроси на младите хора

Как да преодолея скръбта?

„Когато мама почина, се почувствах напълно изгубена и усещах огромна празнота. Тя беше тази, която сплотяваше семейството ни.“ (Карън a)

ЕДВА ли има много неща в живота, които могат да засегнат един младеж така, както смъртта на някой от родителите му. Това е вярно не само поради огромната болка от загубата, но и поради факта, че целият живот на младежа се променя и вероятно бъдещето му няма да е такова, каквото е очаквал.

Може би си се надявал скъпите ти майка и татко да споделят радостта ти, когато завършиш училище, когато получиш шофьорската си книжка или когато се ожениш. Но ето, че сега, след загубата на твоята майка или на твоя татко, всичките ти мечти са разбити и изпитваш тъга, разочарование или дори гняв. Как можеш да се справиш, когато те заливат такива чувства?

Нормално ли е да изпитвам подобни чувства?

Когато разбереш за смъртта на твоята майка или на твоя татко, си принуден да се бориш с най–различни чувства, каквито не си изпитвал дотогава. Брайън, който бил само на тринайсет години, когато баща му починал от инфаркт, казва: „В нощта, когато разбрахме за това, нямахме сили за нищо друго, освен да плачем и да се утешаваме с прегръдки.“ Натали била на десет години, когато баща ѝ починал от рак. Тя си спомня: „Не знаех какво да чувствам, затова и не чувствах нищо.“

Всички ние реагираме различно при смъртта на близък човек. В Библията се казва, че всеки има ‘своята рана и своята болка’. (2 Летописи 6:29) Имайки това предвид, помисли как смъртта на твоята майка или на твоя татко е засегнала лично тебе. На редовете по–долу опиши (1) как се почувства, когато разбра тъжната новина и (2) как се чувстваш сега. b

(1) ․․․․․

(2) ․․․․․

 Може би отговорите ти разкриват, че чувствата ти са отслабнали. Това е нормално. То не означава, че си забравил своята майка или своя татко. А може би усещаш, че чувствата ти не са се променили или дори са се засилили. Възможно е тъгата ти да е на приливи и отливи и да е като вълни, които се разбиват в брега, когато най–малко го очакваш. Това също е нормално, дори ако се случва години след загубата. Въпросът е как да се справиш с тъгата, независимо по какъв начин се проявява тя.

Как да преодолееш скръбта

Дай воля на сълзите си! Това облекчава болката. Но може би се чувстваш като Алиша, която била на деветнайсет години, когато майка ѝ починала. Тя си спомня: „Смятах, че ако показвам емоциите си, другите ще решат, че ми липсва вяра.“ Но помисли: Исус Христос бил съвършен мъж, който имал силна вяра в Бога. Въпреки това, когато разбрал за смъртта на своя приятел Лазар, ‘сълзи потекли от очите му’. (Йоан 11:35) Така че не се страхувай да плачеш. Това не означава, че ти липсва вяра! Алиша казва: „След време започнах да плача. Плачех много, и то всеки ден.“ c

Не се обвинявай. „Всяка вечер се качвах горе да целуна мама за лека нощ — разказва Карън, която била на тринайсет години, когато майка ѝ починала. — Но един път не го направих и точно на следващата сутрин мама почина. Знам, че звучи нелепо, но се чувствам виновна, че не отидох да я видя последната вечер. Чувствам се виновна също за събитията, които се случиха на следващата сутрин. Татко ми беше в командировка и помоли мене и сестра ми да наглеждаме мама. Ние обаче се успахме и когато отидох в спалнята, мама вече не дишаше. Чувствах се ужасно, защото когато татко замина, тя беше добре!“

Дали и ти като Карън чувстваш известна вина за неща, които не си направил? Може би си мислиш, че нещата щяха да се развият иначе, ако беше постъпил по по–различен начин. „Да бях накарал татко да извика лекар...“ „Само ако се бях погрижил за мама по–рано...“ Ако такива мисли те измъчват, помни: Нормално е да съжаляваш за неща, които си искал да направиш по по–различен начин. Със сигурност щеше да постъпиш така, ако знаеше какво ще се случи. Но тъй като не си знаел, няма за какво да се обвиняваш. Ти не си виновен за смъртта на твоята майка или на твоя татко! d

 Говори за чувствата си. В Притчи 12:25 се казва: „Благата дума ... развеселява.“ Ако потискаш чувствата си, ще ти бъде трудно до преодолееш скръбта си. От друга страна, ако ги споделяш с някого, на когото имаш доверие, ще можеш да чуеш ‘благи думи’ на насърчение, от които толкова се нуждаеш. Опитай някои от следните предложения:

Говори с другия си родител. Макар че това е труден период за него, той несъмнено ще иска да ти помогне. Затова говори с него за чувствата си. Подобни разговори ще ви сближат и ще намалят скръбта ти.

За да започнеш разговор, опитай следното: Запиши си две или три неща, които би искал да знаеш за починалия си родител и след това помоли другия си родител да ги обсъдите. e

․․․․․

Говори с близките си приятели. В Библията се казва, че истинските приятели ‘са родени за във време на нужда’. (Притчи 17:17) Алиша казва: „Може да получиш помощ от човека, от когото най–малко очакваш това. Така че не се страхувай да говориш.“ Разбира се, с твоя приятел може да се чувствате малко неудобно да водите подобни разговори и да ви е трудно да намерите подходящите думи. В крайна сметка обаче да говориш за скръбта си ще се окаже полезно за самия тебе. Дейвид, който бил само на девет години, когато баща му починал от инфаркт, си спомня: „Потисках чувствата си. Щеше да бъде по–добре за моето емоционално и физическо здраве да ги споделя. Така щях да преодолея скръбта си по–лесно.“

Говори с Бога. Вероятно ще се чувстваш много по–добре, ако ‘изливаш сърцето си’ в  молитва към Йехова Бог. (Псалм 62:8) Молитвата не е просто емоционален отдушник. В нея се обръщаш към „Бога на всяка утеха, който ни утешава във всички трудности“. (2 Коринтяни 1:3, 4)

Един от начините, по които Бог дава утеха, е чрез светия дух. Той може да ти вдъхне сила, „надхвърляща нормалното“, за да се справиш със скръбта. (2 Коринтяни 4:7) Освен това Бог дава ‘утеха от Писанието’. (Римляни 15:4) Така че моли Бога да ти дава от своя дух и отделяй време да черпиш насърчение от неговото Слово, Библията. (2 Солунци 2:16, 17) Защо не си направиш списък с особено утешителни за тебе библейски стихове, който да държиш на лесно място? f

Дали болката някога ще отмине?

Скръбта няма да отмине за един ден. Бриан, която на шестнайсет години изгубила майка си, споделя: „Това не е нещо, което ‘просто минава’. Има вечери, в които си лягам и не мога да спра да плача. Друг път се опитвам да не се съсредоточавам върху загубата, а върху обещанията на Йехова, на чието изпълнение ще се радвам с мама в рая.“

В Библията намираме уверението, че в рая, за който Бриан говори, „вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. (Откровение 21:3, 4) Вероятно и ти ще установиш, че размисълът върху подобни обещания ти помага да се справиш със загубата на твоята майка или на твоя татко.

[Бележки под линия]

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ Кои от предложенията в тази статия смяташ да приложиш? ․․․․․

◼ Напиши няколко стиха, които могат да те утешат, когато тъгата изглежда непоносима. ․․․․․

[Блок на страница 11]

ТЕ СЪЩО ПЛАКАЛИ

Авраам (Битие 23:2)

Йосиф (Битие 50:1)

Давид (2 Царе 1:11, 12; 18:33)

Мария, сестрата на Лазар (Йоан 11:32, 33)

Исус (Йоан 11:35)

Мария Магдалина (Йоан 20:11)

[Блок/Снимка на страница 12]

ВОДИ СИ ДНЕВНИК

Записвай си какви мисли възникват в ума ти във връзка с този родител, когото си загубил в смъртта. Това ще е от голяма помощ, за да се справиш с мъката. Има много неща, които би могъл да напишеш. Ето няколко предложения:

◼ Запиши някои приятни спомени, които имаш за татко си или майка си.

◼ Напиши какво ти се иска да си казал на татко си или майка си, докато е бил(а) жив(а).

◼ Представи си, че имаш по⁠–​малък брат или по⁠–​малка сестра и той или тя изпитва вина за смъртта на майка ви или татко ви. Напиши какво би казал, за да го (я) утешиш. Това може да ти помогне да погледнеш ситуацията обективно и да се справиш със своето чувство за вина.

[Блок на страница 13]

КЪМ РОДИТЕЛЯ

Загубата на брачния партньор е особено болезнено преживяване. От друга страна, точно сега твоето подрастващо дете се нуждае от помощта ти. Как можеш да му помогнеш да се справи със скръбта си, без да пренебрегваш собствените си чувства?

Недей да криеш чувствата си. Детето ти е научило много от най–ценните уроци в живота, наблюдавайки тебе. Това трябва да важи и за справянето със скръбта. Така че няма защо да се правиш на герой пред детето си, като криеш скръбта си от него. По този начин само ще го научиш да прави същото. За разлика от това, когато изразяваш болката си, детето ще разбере, че често е по–добре да изразява чувствата си, отколкото да ги потиска, и че е нормално да изпитва тъга, разочарование и дори гняв.

Насърчавай детето си да говори. Без да караш детето си да се чувства под натиск, го насърчавай да споделя чувствата си. Ако му е трудно да го прави, защо не обсъдите тази статия заедно? Освен това говори за скъпите спомени, които имаш за своя партньор, когото си загубил в смъртта. Сподели, че ще ти бъде трудно да живееш без него. Ако те чува да изразяваш чувствата си, детето ти по–лесно ще се научи да прави същото.

Осъзнавай ограниченията си. Разбираемо е, че ще искаш да подкрепяш детето си през целия този труден период. Но не забравяй, че си претърпял тежка загуба, поради което за известно време имаш по–малко сили в емоционално, умствено и физическо отношение. (Притчи 24:10) Затова може да бъде необходимо да потърсиш помощта на други членове на семейството или на зрели приятели. Признак на зрялост е да потърсиш помощ. В Притчи 11:2 се казва: „Мъдростта е със смирените.“

Най–голямата подкрепа, на която можеш да разчиташ, идва от самия Йехова Бог, който обещава на своите служители: „Аз, Господ твоят Бог, съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.“ (Исаия 41:13)

[Снимка на страница 11]

Скръбта може да е като вълни, които се разбиват в брега в неочакван момент