Въпроси на младите хора

Как да опозная по–добре родителите си?

Деси и родителите ѝ вечерят с приятели. Тяхната приятелка казва на майката на Деси:

— Няма да повярваш кого видях преди няколко дена! Румен, момчето, с което излизаше в гимназията, помниш ли го?

Деси зяпва учудено. Досега нищо не е чувала за този Румен!

— Мамо, нима си излизала с някой друг, преди да се запознаете с татко? Не знаех!

ДАЛИ и на тебе ти се е случвало да научиш нещо за родителите си, което те е изненадало? Може би след това си се чудил още колко неща не знаеш за тях!

Защо често се оказва, че младежите имат какво още да научат за родителите си? Каква е ползата от това да опознаеш по–добре майка си и баща си? Как може да стане това?

Неща, които не знаеш

Защо има неща, които не знаеш за своите родители? Причината може да е, че живеете далече един от друг. Джейкъб a, който сега е на 22 години, разказва: „Бях на осем години, когато родителите ми се разведоха. След това виждах татко само няколко пъти в годината. Имаше толкова неща, които исках да разбера за него.“

Дори когато децата пораснат и са живели с родителите си вече много години, вероятно те не са им казали всичко за себе си. Като всички нас, родителите понякога се срамуват от минали грешки. (Римляни 3:23) Освен това може да се притесняват, че ако ти разкажат за грешките си, ще загубят твоето уважение или че това ще те накара да си позволяваш повече волности.

 Но често причината, че не знаеш някои подробности за родителите си, се дължи на това, че просто не е ставало дума за дадената тема. Един младеж на име Камерън споделя: „Невероятно е как може да живееш с родителите си години наред и пак да има какво да научиш за тях!“ Защо не поемеш инициативата да ги опознаеш по–добре? Нека да разгледаме четири причини, поради които това ще е полезно.

Причина № 1: Твоите родители вероятно ще оценят жеста. Без съмнение те ще се зарадват, че се интересуваш от живота им. А и кой знае — може дори да започнат да проявяват повече разбиране към тебе и към твоите чувства! (Матей 7:12)

Причина № 2: Ще разбереш по–добре гледната точка на родителите си. Дали например в миналото са имали по–малко в материално отношение? Това може да ти помогне да разбереш защо са толкова пестеливи дори когато ти се струва, че няма нужда да се прави икономия.

Ще установиш, че е от голяма полза да разбереш повече за гледната точка на своите родители. Ето какво забелязал един младеж на име Коди: „Като знам как мислят моите родители, мога да предвидя как ще ги засегнат думите ми.“ (Притчи 15:23)

Причина № 3: Вероятно ще ти стане по–лесно да говориш за себе си. Бриджет, която е на 18 години, разказва: „Беше ми неудобно да кажа на татко за едно момче, което харесвах. Но когато споделих с него как се чувствам, той ми разказа за първия път, когато се е влюбил и какво невероятно чувство е било това. Каза ми дори за деня, в който са се разделили с неговата приятелка и колко му е било трудно. Това ме подтикна да му разкажа повече за своите чувства.“

Причина № 4: Може би ще научиш нещо полезно. Преживяванията на твоите родители могат да ти помогнат да се справяш със собствените си трудни преживявания и разочарования. Джошуа, който е на 16 години, казва: „Искам да знам как нашите успяват да се грижат за такова голямо семейство, в което всеки има различни физически, емоционални и духовни нужди. Със сигурност има какво да науча от тях.“ В Библията намираме следното заключение: „Мъдростта е у белокосите ... и разумът в дългия живот.“ (Йов 12:12, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

Направи първата стъпка

Какво да направиш, ако искаш да опознаеш по–добре родителите си? Ето няколко предложения:

Избери подходяща обстановка. За да научиш повече за своите родители, не е необходимо да водиш с тях някакъв официален разговор. Напротив, постарай се обстановката да е ведра и отпусната. Може да използваш времето, когато играете мач, вършите някаква задача заедно, разхождате се или пътувате в колата. Коди, споменат по–горе, казва: „Имали сме много приятни разговори с нашите в колата, по време на по–дълги пътувания. Разбира се, много по–лесно е да си слушаш музика със слушалки или да спиш, но разбрах, че си струва да започна разговор с тях!“

Задавай въпроси. Сигурно ще се съгласиш, че и при най–подходящата обстановка майка ти няма просто така да ти разкаже за първата си любов, нито пък баща ти ще спомене как е съсипал семейния автомобил при катастрофа. Но ако ги попиташ, вероятно ще са склонни да ти разкажат подобни случки! (За различни предложения относно въпроси, които можеш да зададеш, виж блока на  12 страница.)

Бъди гъвкав. Често когато родителите ти отговарят на някой твой въпрос, от дума на дума ще се стигне и до други случки или теми. Дори и да се изкушаваш да смениш темата и да се върнеш на въпроса, не го прави! Помни, че целта ти не е само да събираш факти. Напротив, ти искаш да се сближиш с  родителите си, а един от най–добрите начини да стане това, е да говориш с тях за неща, които ги вълнуват. (Филипяни 2:4)

Бъди проницателен. „Мислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но проницателният ще ги извади.“ (Притчи 20:5) Ще трябва да проявиш проницателност, ако искаш да научиш повече за родителите си във връзка с някоя тема, на която им е по–трудно да говорят. Например може да си любопитен какви грешки е допускал баща ти, когато е бил на твоята възраст, и какво щеше да направи, ако можеше да върне времето назад. Преди да започнеш разговор на подобна тема обаче, ще е добре да попиташ родителите си дали имат нещо против да им зададеш някои въпроси.

Бъди тактичен. ‘Бъди бърз да слушаш и бавен да говориш’, когато родителите ти разказват за себе си. (Яков 1:19) В никакъв случай не им се подигравай, нито ги критикувай за нещата, които споделят. Изказвания като „Не мога да повярвам, че си направил такова нещо!“ или „Сега разбирам защо си толкова строг с мене!“ няма да подтикнат майка ти или баща ти да ти разказват повече неща. Още по–лошо ще бъде да разкриваш лични неща на хора, които не са от вашето семейство.

Никога не е късно!

Тези предложения могат да ти помогнат да опознаеш родителите си по–добре, докато още живееш при тях. А ако вече си напуснал дома? В такъв случай същите принципи могат да ти помогнат да се сближиш с родителите си или да опознаеш единия от родителите си, когото не познаваш добре.  Именно това разбрал и Джейкъб, цитиран по–горе. Макар че вече живее самостоятелно, той казва: „Започвам да опознавам татко и това ми доставя голяма радост.“

Така че независимо дали живееш с родителите си, или вече си напуснал дома, никога не е късно да ги опознаеш. Защо не направиш това, като приложиш съветите от тази статия?

[Бележка под линия]

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ Във връзка с кои теми, споменати в статията, би искал да разбереш повече за родителите си?

◼ Как като знаеш повече за своите родители, това ти помага да разбереш себе си по–добре?

[Блок/Снимка на страница 12]

Интервюирай родителите си:

БРАК: „Къде се запознахте с мама (татко)?“ „Какво те привлече към нея (него)?“ „Къде живяхте след като се оженихте?“

ДЕТСТВО: „Къде си израснал?“ „Разбираше ли се със своите братя и сестри?“ „Строги ли бяха баба и дядо?“

ОБРАЗОВАНИЕ: „По кой предмет беше най–добър?“ „А кой ти беше най–трудният?“ „Имаше ли си любим учител или учителка?“ „Защо ти харесваше той (тя)?“

РАБОТА: „Каква беше първата ти работа?“ „Харесваше ли ти?“ „Ако можеше сега да си избереш работа, каква щеше да е тя?“

ЛЮБИМИ ЗАНИМАНИЯ: „Ако можеше да пътуваш по света, къде би отишъл?“ „Какво хоби искаш да имаш или какви нови неща би искал да научиш?“

ДУХОВНИ НЕЩА: „В християнско семейство ли си израснал?“ „Ако не, какво събуди интереса ти към духовните неща?“ „С какво трябваше да се пребориш, за да започнеш да живееш според библейските принципи?“

ЦЕННОСТИ: „Какви според тебе са най–важните неща за истинското приятелство?“ „А за да има човек щастие в живота или успешен брак?“ „Кой е най–добрият съвет, който си получавал?“

Опитай следното: Избери няколко от тези въпроси и се опитай да предвидиш какво ще отговорят твоите родители. След това им задай въпросите и сравни отговорите им с онова, което си предположил.

[Блок на страница 13]

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Представи си, че вечеряте заедно със съпруга ти, дъщеря ти и приятели на семейството. Докато си говорите, вашата приятелка споменава името на човека, с когото си излизала и си се разделила, преди да срещнеш съпруга си. Не си говорила с дъщеря си за това и сега тя иска да знае повече по въпроса. Какво ще направиш?

Обикновено е добре да насърчавате децата си да задават въпроси. В крайна сметка всеки път, когато те ви питат нещо и изслушват отговора ви, вие общувате с тях, а именно това желаят повечето родители, нали?

Но колко подробности за вашето минало трябва да разкривате на децата си? Съвсем естествено е да искате да премълчите някои неудобни преживявания. Когато е уместно обаче, ще бъде от полза да разкриете на децата си някои от грешките си и да им разкажете за различни неща, с които сте се борили. Защо може да е от полза?

Да разгледаме един пример. Апостол Павел веднъж признал: „Когато искам да върша онова, което е правилно, при мене се оказва онова, което е лошо. ... Колко нещастен човек съм аз!“ (Римляни 7:21–24) Йехова Бог вдъхновил Павел да запише тези думи, така че да бъдат запазени в Библията за наша полза. (2 Тимотей 3:16) И наистина, кой от нас не може да си представи онова, което чувствал апостолът?

По подобен начин децата ви ще се чувстват по–близо до вас, когато им разказвате както за правилните решения, които сте вземали, така и за грешките, които сте допускали. Вярно е, че времената са били други, когато вие сте били на тяхната възраст. Но въпреки че времената са се променили, човешката природа не се е изменила. Същото важи и за библейските принципи. (Псалм 119:144) Като обсъждате с подрастващите си деца трудностите, с които сте се сблъсквали, и решенията, които сте намирали на проблемите, това ще им помогне да се справят със собствените си проблеми. Един младеж на име Камерън казва: „Когато установиш, че родителите ти са се сблъсквали с трудности, много подобни на тези, с които се сблъскваш и ти, ставате много по–близки. Следващия път, когато се появи някакъв проблем, се питаш дали и те не са се сблъсквали с нещо подобно.“

Едно предупреждение: не всеки разказ трябва да завършва с наставление. Вярно е, че може да се опасявате детето ви да не стигне до погрешно заключение или да сметне, че има оправдание да прави същите грешки. Но вместо да завършвате с наставление за онова, което искате детето да научи от разговора ви („Ето защо ти никога не бива да...“), споменете накратко какво смятате вие по въпроса („Като погледна назад, ми се иска никога да не съм правил това, защото...“). Така детето ви ще извлече поука от вашия опит, без да има чувството, че му изнасяте лекция. (Ефесяни 6:4)

[Блок на страница 13]

„Веднъж споделих с майка си, че се чувствам по–добре, когато съм със съучениците си, отколкото когато съм с други християни. На следващия ден на бюрото ме чакаше писмо от мама. В него тя пишеше, че е имало такъв период, в който и на нея ѝ било мъчно, че няма приятели сред другите християни. Припомни ми някои разкази от Библията за личности, които служели на Бога дори когато били сами и нямало кой да ги насърчава. Мама също ме похвали за усилията, които полагам да намирам приятели, които ще ми окажат положително влияние. Изненадах се да разбера, че не съм единствената, която се е сблъсквала с този проблем. И майка ми беше минала през нещо подобно и толкова се зарадвах, когато разбрах това, че се разплаках. Думите ѝ много ме насърчиха и ми дадоха сили да постъпвам правилно.“ (Джунко от Япония, на 17 години)

[Снимка на страница 11]

Помоли родителите си да ти покажат снимки или други предмети, свързани с живота им преди години. Често това води до оживени разговори