Примери за успех — втора част

Както беше показано в първата част на „Примери за успех“, библейските принципи могат да помогнат на семействата да бъдат стабилни във време на трудности. a На хората, които живеят според неговите стандарти, Йехова Бог обещава: „Ще ти дам прозрение и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам и окото ми ще бди над тебе.“ (Псалм 32:8)

Справяне с финансови затруднения. Проблемите, свързани с парите, често са причина за разгорещени семейни спорове. Но библейските принципи могат да помогнат на семействата да гледат по–уравновесено на финансовите въпроси. Исус казал: „Престанете да се безпокоите за живота си — какво ще ядете или какво ще пиете, или за телата си — какво ще облечете. ... Вашият небесен Баща ... знае, че се нуждаете от всичко това.“ (Матей 6:25, 32)

На 23 страница Исахар, един мъж от САЩ, разказва как семейството му се справило с финансовите затруднения, след като домът им бил разрушен от урагана Катрина.

Когато някой в семейството е сполетян от болест. Всички хора се разболяват. Често състоянието е временно и човек оздравява бързо. Но какво става, когато някой в семейството развие хронична болест? Библията казва, че Йехова ще подкрепя онзи, който лежи болен на леглото си. (Псалм 41:1–3) Как Йехова може да осигури такава подкрепа посредством семейството?

На 24 страница Хаджиме, един съпруг от Япония, разказва как той и дъщерите му си сътрудничат, за да се грижат за съпругата му, Норико, след като ѝ била поставена тежка диагноза.

Когато в семейството почине дете. Смъртта на дете е една от най–големите трагедии, които може да сполетят семейството. Йехова обещава да изтрие сълзите, причинени от тази ужасна загуба. (Откровение 21:1–4) Той дава утеха на опечалените още днес. (Псалм 147:3)

На 25 страница Фернандо и Дилма, едно семейство от САЩ, разказват как Библията им дала сили да понесат смъртта на новородената си дъщеричка.

Библията осигурява надеждно ръководство за семействата, които се сблъскват с проблеми, както показват разказите на следващите страници.

[Бележка под линия]

 [Блок/Снимки на страница 23]

Справяне с финансови затруднения

Разказано от Исахар Никълс от САЩ

„Ураганът Катрина унищожи дома ни, от който останаха само основите. Училището, в което работех, стоеше наводнено месец и половина.“

ПРЕЗ лятото на 2005 г. двамата със съпругата ми Мишел и двегодишната ни дъщеря Сидни живеехме в Сейнт Луис (щата Мисисипи). Като Свидетели на Йехова, двамата с Мишел имахме за цел да участваме колкото е възможно по–пълно в християнската служба. Аз бях учител в професионално училище, което се намираше в близкия град Ню Орлиънс (щата Луизиана). Програмата, която имах, ми позволяваше да работя три дни в седмицата и да използвам голяма част от свободното си време, за да уча другите за Библията. Бяхме свикнали със своята рутина. Изведнъж дойде новината, че има опасност да връхлети ураганът Катрина. Веднага решихме да се евакуираме.

След бурята къщата ни в Сейнт Луис беше разрушена, както и училището, в което преподавах в Ню Орлиънс. Благодарение на застраховката и помощите от правителството успяхме да си намерим квартира, но ми беше трудно да намеря стабилен източник на доходи. Освен това жена ми получи вирусна инфекция от замърсена вода. Имунната ѝ система отслабна и след ухапване от комар се зарази с вируса „Западен Нил“. В същото време разходите за осигуровките и ежедневните нужди се увеличиха.

Предвид новите ни обстоятелства ние се научихме да бъдем по–пестеливи дори за необходимите неща. Трябваше да бъда по–малко взискателен относно работата, която ми предлагаха.

Честно казано, не ни беше лесно да понесем загубата на имуществото си. Но се радвахме, че сме живи. И цялото преживяване потвърди факта, че материалните неща имат ограничена стойност. Това ни напомни за думите на Исус: „Дори и когато човек има голямо богатство, животът му не произтича от нещата, които притежава.“ (Лука 12:15)

Разбирахме, че независимо колко зле се чувствахме заради онова, което бяхме загубили, мнозина бяха загубили повече — някои дори живота си. Това беше една от причините, поради които веднага след бедствието се включих в оказването на помощ на пострадалите, като утешавах другите за загубата им.

По време на това изпитание думите от Псалм 102:17 бяха особено утешителни за нас. Там се казва, че Йехова Бог „ще се обърне към молитвата на онези, които са оставени без нищо, няма да презре тяхната молитва“. Като семейство, ние усетихме неговата подкрепа.

След като ураганите Катрина и Рита връхлетяха южното крайбрежие на Съединените щати през 2005 г., Свидетелите на Йехова установиха тринайсет центъра за оказване на помощ, девет склада за продукти и четири склада за гориво. Почти 17 000 Свидетели от САЩ и тринайсет други страни се предоставиха на разположение за оказването на спешна помощ. Те възстановиха стотици домове.

 [Блок/Снимки на страница 24]

Когато някой в семейството е сполетян от болест

Разказано от Хаджиме Ито от Япония

„Едно от любимите ни занимания беше да готвим заедно, докато Норико не се разболя. Сега тя не може да яде и да пие през устата си, не може дори да говори, на инвалидна количка е и диша с помощта на респиратор.“

ПРЕЗ май 2006 г. съпругата ми Норико започна да изпитва затруднения с говора. През това лято се появиха проблеми и с приемането на храна и течности. През септември ѝ беше поставена диагнозата латерална амиотрофична склероза (ЛАС) — прогресивно заболяване, което засяга нервните клетки в мозъка и гръбначния стълб. Само за четири месеца животът ни се промени напълно, а проблемите на Норико тепърва започваха.

След време езикът на Норико се парализира, както и дясната ѝ ръка. Беше ѝ направена гастростомия, което даваше възможност да бъде хранена чрез една тръбичка. После ѝ направиха трахеостомия — хирургически отвор в гърлото, който подпомага дишането, — вследствие на което тя загуби способността си да говори. Не мога да си представя колко мъчително трябва да е било това за Норико, тъй като винаги е била толкова активна. Ние сме Свидетели на Йехова и жена ми и дъщерите ни бяха посветили изцяло времето си на християнската служба. Сега Норико диша с помощта на респиратор и почти през цялото време е на легло.

Но дори всичко това не я спира! Например тя посещава християнските събрания в инвалидна количка с прикрепен към нея респиратор. Тъй като слухът ѝ се влоши, дъщеря ни води подробни записки по време на събранието, така че Норико да извлича полза от програмата. Макар че трябваше да прекрати целодневната си служба, тя продължава да пише писма на хората, за да споделя с тях библейската надежда, като използва специално оборудване, инсталирано на нашия компютър. (2 Петър 3:13; Откровение 21:1–4)

За да се грижим за Норико, ние си сътрудничим като семейство. И двете ни дъщери смениха работата си, за да могат да помагат повече у дома. Така тримата вършим множеството ежедневни домакински задължения, които преди вършеше Норико.

Понякога сутрин, когато я погледна, тя изглежда уморена. Тогава си мисля да ѝ кажа да си почива днес. Норико обаче иска да споделя библейското послание с другите. Само като започна да подготвям компютъра за нея, погледът ѝ засиява! Писането подобрява състоянието ѝ. Сега разбирам колко е важно ‘винаги да бъдем много заети в делото на Господаря’. (1 Коринтяни 15:58)

Разказът за болния от ЛАС Джейсън Стюарт, в броя на „Пробудете се!“ от януари 2006 г., помага много на Норико да не се обезсърчава. Когато някои от болничния персонал се чудеха на положителната ѝ нагласа, тя им казваше за тази статия и ние раздадохме по един брой на всекиго от тях. Съпругата ми черпи много сили от възможностите да споделя вярата си с другите.

С Норико сме женени вече трийсет години, но през последните три години започнах да ценя в нея много неща, които преди приемах за даденост. Радвам се, че се ожених за нея!

 [Блок/Снимки на страница 25]

Когато в семейството почине дете

Разказано от Фернандо и Дилма Фрейтас от САЩ

„Травмата от смъртта на дете е нещо, което не може да бъде обяснено. Не съществува по–силна болка.“

НАШАТА дъщеря, която нарекохме Прешъс, почина на 16 април 2006 г. Тя беше само на десет дни. Когато бях бременна в третия месец, лекарите установиха, че нероденото ни дете има сериозен проблем със сърцето. Когато раждането наближи, стана ясно, че дори ако се роди живо, то ще почине скоро след това. Беше ни изключително трудно да приемем тази новина, тъй като имахме три здрави дъщери и не можехме да повярваме, че бебето ни ще умре.

След като Прешъс се роди, един лекар, специалист по хромозомни смущения, ѝ постави диагнозата тризомия 18 — рядко срещано състояние, което засяга само 1 на 5000 бебета. Беше ясно, че тя няма да живее дълго. Чувствахме се напълно безпомощни, защото не можехме да направим почти нищо. Единственото, което можехме да направим, беше да бъдем с нея за краткото време, през което беше жива. Точно така и направихме.

Благодарни сме за десетте дни, през които бяхме заедно с Прешъс. През това време ние и трите ни дъщери се привързахме към нея. Държахме я, говорихме ѝ, прегръщахме я, целувахме я и правехме колкото се може повече снимки. Дори си говорехме на кого от семейството най–много прилича. Лекарят, който постави диагнозата на Прешъс, ни посещаваше в болницата всеки ден. Той плачеше заедно с нас и казваше колко много съжалява. Дори нарисува Прешъс, докато разговаряхме, за да я има за спомен. После ни даде копие от рисунката.

Като Свидетели на Йехова, ние сме убедени, че както казва Библията, Бог ще възстанови райските условия на нашата земя и че той копнее да върне към живот на земята онези, които са умрели, включително новородените деца като Прешъс. (Йов 14:14, 15; Йоан 5:28, 29) С нетърпение очакваме деня, когато ще я прегърнем отново. Всеки път, когато чуем думата „рай“, тази надежда стопля сърцата ни! Докато това стане, се утешаваме от факта, че Прешъс е в паметта на Бога и вече не страда. (Еклисиаст 9:5, 10)