Примери за успех — първа част

Както показа досега това специално издание на „Пробудете се!“, успешните семейства също изпитват проблеми. Това не е изненадващо, тъй като Библията казва, че живеем в „особено тежки времена“. (2 Тимотей 3:1) Несъмнено всяко семейство се сблъсква с един или друг вид проблеми.

Не забравяй обаче, че за да постигнеш успех, не е необходимо да имаш съвършени обстоятелства. Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3) Семействата, които удовлетворяват духовните си нужди, като следват библейските принципи, са открили тайната на успеха въпреки трудните си обстоятелства. Нека да разгледаме няколко примера.

Грижи за дете с увреждания. Библията казва, че е много важно да се грижим за членовете на семейството си, включително и за тези, които имат специални нужди. В нея е записано: „Ако някой не осигурява нужното за онези, за които трябва да се грижи, и особено за онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от човек без вяра.“ (1 Тимотей 5:8)

На 15 страница един баща от ЮАР, на име Виктор, разказва как двамата с жена му вече над четирийсет години се грижат за сина си, който има увреждания.

Да израснеш като осиновено дете. Библейските принципи могат да помогнат на човек да развие необходимото самоуважение дори ако е изоставен от собствените си родители. Библията казва, че Йехова Бог е „помощник“ на сирачетата. (Псалм 10:14)

На 16 страница Кениата, една млада жена от САЩ, описва как се е научила да се бори с емоционалните последствия от факта, че не познава биологичните си родители.

Справяне със смъртта на родител. Загубата на родител може да причини емоционална травма, която е трудно да се преодолее. Но Библията може да помогне, тъй като нейният Автор, Йехова, е „Богът на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3)

На 17 страница Анджела, една млада жена от Австралия, обяснява как нейните взаимоотношения с Бога ѝ помагат да се справя с болезнената загуба.

Всички семейства се сблъскват с някакви предизвикателства. Но както показват разказите на следващите страници, онези, които прилагат библейските принципи, са открили полезен начин да се справят успешно с трудностите.

 [Блок/Снимки на страница 15]

Грижи за дете с увреждания

Разказано от Виктор Мейнс от ЮАР

„Още от раждането си Андрю е зависим от нас да го обличаме, да го къпем и понякога дори да го храним. Сега той е на 44 години.“

ЗАПОЧНАХМЕ да подозираме, че нещо не е наред, когато Андрю навърши една година, а още не можеше да ходи. Горе–долу по това време той получи първия си пристъп. Веднага го закарахме в болницата, където научихме, че Андрю има епилепсия. Но това не беше всичко. Допълнителните изследвания потвърдиха, че той има мозъчни увреждания.

След като изпробвахме различни видове лечение, успяхме да овладеем пристъпите му. Известно време той трябваше да взема четири различни лекарства по три пъти на ден. Разбира се, лекарствата не могат да подобрят умственото му състояние. Макар че е вече на 44 години, Андрю има умствения капацитет на пет–шест годишно дете.

Лекарите ни съветваха да настаним сина си в дом, в който да получава специални грижи, но ние решихме да не го правим. Можехме сами да се грижим за нуждите му и затова го оставихме с нас въпреки трудностите, които несъмнено щяха да се появят.

Така цялото ни семейство се съсредоточи върху грижите за Андрю. Другите ни деца — имаме две дъщери и един син, които тогава живееха с нас — ни помагаха много, за което съм им изключително благодарен! Освен това като Свидетели на Йехова, се радвахме на чудесната подкрепа от страна на братята ни в сбора. Понякога те ни осигуряваха храна и дори се грижеха за Андрю, докато ние бяхме на служба или се занимавахме с други дейности извън дома.

Никога не забравяме думите от Исаия 33:24, съдържащи обещанието на Бога, че ще дойде ден, когато „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. Ние сме напълно уверени, че Бог ще осъществи намерението си да установи един нов свят и да премахне всички болести. (2 Петър 3:13) С нетърпение очакваме деня, когато Андрю ще бъде здрав. Докато това стане, вярваме в думите на Исус, че ако поставяме интересите на Божието Царство на първо място в живота си, всичко останало ще ни бъде осигурено. (Матей 6:33) Винаги сме виждали, че Бог се грижи за нуждите ни, и никога не ни е липсвало нищо.

Не всички обаче имат възможност да се грижат вкъщи за болен член на семейството. На онези, които правят това, бих препоръчал няколко неща. Първо, молете се усърдно и редовно. (1 Петър 5:6, 7) Второ, обграждайте с много любов детето си и никога не подценявайте неговата способност да се научи да обича Йехова Бог. (Ефесяни 6:4) Трето, позволявайте на всички в семейството да помагат в грижите за болния. Четвърто, помнете, че домът ви е мястото, където детето ви ще се чувства най–обичано. Разбира се, обстоятелствата на всяко семейство може да се различават. Ние лично никога не сме съжалявали, че се грижим за Андрю у дома. За мене той е най–прекрасното дете, най–прекрасният човек, когото познавам.

 [Блок/Снимки на страница 16]

Да израснеш като осиновено дете

Разказано от Кениата Йънг от САЩ

„Ако си заварено или доведено дете, имаш биологична връзка поне с единия от родителите. Но тъй като съм осиновена, аз нямам такава връзка. Не знам дори на кого приличам.“

НЯМАМ представа кой е баща ми и не познавам родната си майка. Когато била бременна с мене, тя злоупотребявала с алкохол и наркотици. След като съм се родила, съм била дадена за приемна грижа и съм живяла в няколко приемни семейства, преди да бъда осиновена на почти две годишна възраст.

Приемният ми баща казва, че още щом социалната работничка му показала моя снимка, той решил да ме осинови. Аз веднага съм харесала новата си майка. Нарекла съм я „мамо“ и съм ѝ казала, че искам да ме заведе вкъщи.

Спомням си обаче, че като дете се страхувах да не направя нещо лошо, заради което да ме изпратят в друго семейство. Мислех си, че за разлика от останалите деца, винаги трябва да съм весела и да не се разболявам. Внимавах дори да не настина! Родителите ми не преставаха да ме уверяват, че ме обичат и че няма да ме изоставят.

Дори днес понякога се боря с чувството, че не съм толкова ценена, колкото онези, които са отгледани от биологичните си родители. Точно когато преодолея това чувство, се намира някой, който да ми каже: „Трябва да си много благодарна, че имаш такива чудесни родители, които са били готови да те осиновят!“ Аз съм благодарна, но подобни изказвания ме карат да мисля, че с мене има някакъв проблем и че за да ме обикне някой, е трябвало да положи невероятни усилия.

Трудно ми е да приема факта, че може би никога няма да разбера кой е биологичният ми баща. Понякога ми е мъчно, че родната ми майка не е променила живота си, за да ме задържи при себе си, сякаш не съм заслужавала тези усилия. Друг път ми е жал за нея. Често си мисля, че ако някога я срещна, ще искам да ѝ кажа, че съм успяла в живота и че тя не бива да се чувства зле, заради това че ме е оставила.

Приемните ми родители са Свидетели на Йехова и един от най–хубавите подаръци, които съм получавала от тях, е библейското познание. Винаги намирам утеха в думите, записани в Псалм 27:10: „Дори ако баща ми и майка ми ме изоставят, Йехова ще ме приеме.“ Това несъмнено е така в моя случай. Но има и някои положителни страни на това да си осиновен. Например много ми е приятно да общувам с хора, да слушам за техния произход и за живота им — може би защото самата аз не знам нищо за биологичното си семейство. Обичам хората, а това наистина е много важно в християнската служба. Да бъда Свидетелка на Йехова и да говоря за Библията придава достойнство и смисъл на живота ми. Когато се чувствам потисната, отивам да помагам на другите. Като уча хората за Библията, мога наистина да се сближа с тях. Всеки човек има какво да разкаже за себе си.

 [Блок/Снимка на страница 17]

Справяне със смъртта на родител

„Когато баща ми почина, се чувствах много беззащитна. Човекът, който знаеше всичко и можеше да оправи всичко в живота ми, вече го нямаше.“

Разказано от Анджела Рътгърс от Австралия

БАЩА ми почина преди десет години, когато бях на юношеска възраст. Шест месеца преди да почине, той имаше операция и още докато беше в реанимацията, докторът ни каза, че нищо повече не може да се направи. Майка ми отчаяно искаше да знае повече за състоянието му, брат ми припадна, а аз бях обзета от най–различни чувства, с които не можех да се справя. Шест месеца по–късно баща ми почина.

Известно време бях много объркана. Исках приятелите ми да знаят какво преживявам, но в същото време не исках да ме съжаляват. Затова се стараех да не показвам чувствата си. От друга страна, си мислех, че като продължавам да общувам с тях, това ще означава, че всичко е наред в живота ми, което всъщност не беше вярно. Като си спомням как съм се държала по онова време, си мисля колко търпеливи са били приятелите ми с мене!

Дали изпитвам някакво чувство на вина след смъртта на баща си? Да, иска ми се по–често да му бях казвала, че го обичам. Иска ми се да го бях прегръщала повече и да бях прекарвала повече време с него. Макар много пъти да си казвам, че той не би искал да мисля така, все още ме измъчват такива чувства.

Като Свидетелка на Йехова, намирам голяма утеха в основаната на Библията надежда за възкресение. (Йоан 5:28, 29) Представям си, че баща ми е заминал много далече и един ден ще се върне, само не знам точно кога. Странно е, но когато в началото хората ми казваха, че баща ми ще възкръсне, това не ме насърчаваше. Аз исках да видя баща си още тогава. Все пак обаче примерът с далечното пътуване ми помагаше. Той ми напомняше, че в бъдеще ще има възкресение, и в същото време ми даваше сили да понасям загубата сега.

Християнските ми братя ме подкрепяха много. Спомням си особено един брат, който ми каза, че се притеснява да говори за смъртта на баща ми, но постоянно мисли за мене и за семейството ми. Не преставах да размишлявам върху думите му. Те ми помагаха в дните, когато другите не ми казваха нищо, защото знаех, че дори да мълчат, мислят за мене и за семейството ми. Това много ме насърчаваше!

Четири месеца след смъртта на баща ми, майка ми започна да участва повече в проповедната служба и аз виждах, че това ѝ носеше голяма радост. Затова се присъединих към нея. Невероятно е как, като помагаш на другите, помагаш и на себе си. Това укрепи вярата ми в Словото на Йехова и в неговите обещания, и ми помага дори днес да не се съсредоточавам върху скръбта си.