Гледната точка на Библията

Възможно ли е да обичаме враговете си?

Исус Христос казал: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете синове на своя Баща, който е на небесата, понеже той изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните.“ (Матей 5:44, 45)

ДАЛИ според тебе религията допринася за любовта и мира между хората, или обратното — за омразата и насилието? Мнозина днес са на мнение, че второто е вярно, особено ако религията се смесва с политика, етнически разделения или национализъм. Но според думите на Исус истинските ‘синове на Бога’ подражават на Божията любов, като обичат дори враговете си.

Друг служител на Бога казал: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие ... Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ (Римляни 12:20, 21) Възможно ли е обаче да съществува такава любов в този разделен свят? Свидетелите на Йехова категорично отговарят, че това е възможно. Нека да разгледаме примера на Исус и на неговите ранни последователи.

Хора, които обичали враговете си

Исус учел на истината за Бога и мнозина го слушали с удоволствие. Други обаче се отнасяли враждебно към него, като някои постъпвали така от невежество. (Йоан 7:12, 13; Деяния 2:36–38; 3:15, 17) Въпреки това Исус продължавал да споделя своето животоспасяващо послание с всички, дори с враговете си. (Марко 12:13–34) Той знаел, че някои от тях може да се променят, да го приемат като Месията и да започнат да следват духовните истини, намиращи се в Божието Слово. (Йоан 7:1, 37–46; 17:17)

Дори вечерта, когато бил несправедливо арестуван от въоръжени врагове, Исус проявил любов към тях. Той изцелил един от мъжете, които дошли да го заловят, когото апостол Петър ударил с меча си. Тогава Исус дал един важен принцип, който ръководи неговите последователи и до днес. Той казал: „Всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Матей 26:48–52; Йоан 18:10, 11) Около трийсет години по–късно Петър писал: „Христос понесе страдания заради вас, като ви остави пример — да следвате неговите стъпки.  ... Когато страдаше, не заплашваше, но се оставяше в ръцете на [Бога].“ (1 Петър 2:21, 23) Петър разбрал, че любовта, а не отмъщението, е основата за действията на истинските последователи на Христос. (Матей 5:9)

Всички, които ‘следват стъпките’ на Исус, отразяват неговото любещо и мило отношение. Във 2 Тимотей 2:24 се казва: „Робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен към всички, ... да се владее при сблъсък със зло.“ Тези качества щели да бъдат явни в живота на християните, за който са характерни мирът и помирението.

Мирни „посланици, заместващи Христос“

Апостол Павел писал на своите събратя: „[Ние] сме посланици, заместващи Христос ... Като заместници на Христос, ние умоляваме: ‘Помирете се с Бога!’“ (2 Коринтяни 5:20) Посланиците не се месят във вътрешната политика и военните действия на страната, в която служат. Те по–скоро остават неутрални. Тяхната задача е да представят своето правителство и да се грижат за интересите му.

Същото може да се каже за посланиците и пратениците на Христос. Те гледат на Исус като на свой Цар и подкрепят небесното му Царство, като мирно известяват добрата новина. (Матей 24:14; Йоан 18:36) Затова Павел писал на своите християнски братя: „Ние не водим война според склонностите на плътта. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но благодарение на Бога имат сила, с която да побеждават ... всякакви разсъждения и всяко нещо, което високомерно се издига срещу познанието за Бога.“ (2 Коринтяни 10:3–5; Ефесяни 6:13–20)

Когато Павел записал тези думи, християните били преследвани в много страни. Разбира се, те можели да започнат да си отмъщават. Вместо това обаче продължили да обичат враговете си и да споделят помирителното си послание с всички, които били готови да слушат. В „Енциклопедия на религията и войната“ се казва, че „ранните последователи на Исус отказвали да воюват и да изпълняват военна служба“, защото смятали тези неща за „несъвместими с Исусовите принципи за любовта и със заповедта да обичат враговете си“. *

Подобно на първите християни Свидетелите на Йехова приемат Исус за свой Цар. Те го признават също за Цар на Божието Царство — небесното управление, което скоро ще донесе траен мир и сигурност на земята. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10) Като посланици и пратеници, те известяват превъзходствата на това Царство. В същото време се стремят да бъдат примерни граждани на страната, в която живеят, като плащат данъците си и се подчиняват на законите, които не противоречат на Божия закон. (Деяния 5:29; Римляни 13:1, 7)

За съжаление обаче, както било и с първите християни, Свидетелите понякога биват разбирани погрешно, злепоставяни и преследвани. Въпреки това те никога не си отмъщават, а се стремят да бъдат „в мир с всички хора“, като се надяват, че някои от противниците им ‘ще се помирят с Бога’ и ще имат възможността да живеят вечно. * (Римляни 12:18; Йоан 17:3)

[Бележки под линия]

ДАЛИ НЯКОГА СИ СЕ ПИТАЛ...

◼ Как християните трябва да се отнасят към враговете си? (Матей 5:43–45; Римляни 12:20, 21)

◼ Как постъпвал Исус, когато бил преследван? (1 Петър 2:21, 23)

◼ Защо първите християни не участвали във войни? (2 Коринтяни 5:20; 10:3–5)