„Изгубеният свят“ на Боливия

ПРЕЗ 1906 г. председателят на Британското кралско географско дружество разговарял с полковник Пърси Харисън Фосет за големия икономически потенциал на Южна Америка. Той сложил една карта пред Фосет и казал: „Виж тази област! Пълна е с празни места, защото не се знае много за нея.“ След това предложил на полковника да изследва областта и той се съгласил.

В своите дневници Фосет описал покритите с гъсти гори склонове на днешното плато Уанчака в Боливия. Той нарекъл тази област „изгубения свят“. * Някои смятат, че именно дневниците и снимките на Фосет са вдъхновили известния британски писател сър Артър Конан Дойл да напише романа „Изгубеният свят“, в който се говори за митичен свят на питекантропи и свирепи динозаври, за които се предполага, че са оцелели до наше време. Днес тази сравнително непокътната част на Амазония обхваща прекрасния национален парк „Ноел Кемпф Меркадо“, който през 2000 г. беше включен в Списъка на световното наследство. *

Разположен в североизточната част на Боливия, близо до границата с Бразилия, паркът представлява почти непокътната местност, заемаща площ от над 15 000 квадратни километра. Той включва пет екосистеми: планински вечнозелени гори, широколистни гори, планинска суха савана, влажна савана и дъждовни гори. Самото плато Уанчака е пясъчно възвишение с площ от 5180 квадратни километра, което се издига на 550 метра над заобикалящата го равнина, дълго е 150 километра и е разположено успоредно на източната граница на парка. Многобройните реки, които минават през платото и заобикалящата го равнина, захранват около двайсет водопада, някои от които са Салто Сузана, Арко Ирис, Федерико Алфелд, Хемелас и Ел Енканто.

Приключението ни започва

Тъй като до известна степен е защитен поради своето отдалечено място, паркът привлича много екотуристи, някои от които стигат до него със самолет от Санта Крус — град, намиращ се в централната част на Боливия. Ние решихме да изминем разстоянието от 700 километра дотам с кола, което ни даде възможност да разгледаме по–отблизо природата на Боливия. На едно място видяхме пред нас нещо като облак от разноцветни листа, носещи се над пътя. „Листата“ обаче се оказаха пеперуди, а ние не бяхме единствените им наблюдатели. Един отряд гладни гущери бързо улавяше безпомощната си плячка и добре си похапваше.

Когато пристигнахме в националния парк, се срещнахме със своя водач Гидо в село Ла Флорида, разположено на брега на река Парагуа. Гидо ни качи заедно с нашата кола на един понтонен, или плаващ, мост и ни помогна да стигнем до отсрещния бряг на реката, откъдето продължихме с колата към близкия лагер Лос Фиерос. По пътя видяхме една лисица и един остроопашат козодой — красива птица, която прелетя пред нас.

На следващата сутрин се събудихме от пронизителен звук на птици — четири красиви синьо–жълти папагала макао бяха  кацнали високо на едно дърво пред бунгалото ни и сякаш ни казваха: „Добре дошли в нашия дом!“ Чудесното начало на първия ни ден в парка ни уверяваше, че престоят ни там ще бъде приятен.

Място, кипящо от живот

В националния парк „Ноел Кемпф Меркадо“ се срещат над 600 вида птици, 139 различни бозайника (повече, отколкото в цяла Северна Америка), 74 вида влечуги и вероятно около 3000 вида пеперуди, да не говорим за безбройните други насекоми. Птиците включват над 20 вида папагали, както и харпия, хоацин и качулат манакин. Местният орнитолог и природозащитник Ник Ачесън ни каза, че „редки видове, като например червено–кафявият тиран и черно–жълтата овесарка, привличат любители на птици от цял свят“.

Сред многото бозайници, които се срещат, са големи мравояди, гривести вълци, ягуари, диви свине, тапири и пампасни елени. Многобройните реки, които минават през парка, също са пълни с живот. В тях се срещат 62 вида земноводни и 254 вида риба, както и каймани, гигантски видри, капибари и красиви розови делфини. Паркът наистина е рай за любителите на природата!

Заради големите котки в Амазония много посетители се тревожат за безопасността си — същото беше и с нас. Управителят на лагера Лос Фиерос ни разказа за първата си нощ в парка: „Събудих се посред нощ със странното чувство, че някой ме наблюдава. Погледнах през прозореца на бунгалото си и видях един ягуар, който беше вперил очи в мене и от който ме разделяше само мрежата против насекоми. Бях ужасен и се заключих в банята до сутринта.“ Този разказ още повече ни притесни!

Но управителят продължи: „Скоро научих, че тази любопитна котка обича да идва на гости през нощта и не е опасна. Всъщност в горещите дни ягуарите често влизат в лагера и лягат на хладните плочки пред бунгалата. Сигурно можете да си представите колко стряскаща гледка е това за новодошлите! Преди винаги носехме със себе си пушка, особено когато правехме нощни обиколки, но вече не носим. Животните не са се променили, промени се нашата нагласа към тях.“ Въпреки това той ни предупреди да се отнасяме внимателно към всички диви животни.

Разходка в джунглата до водопада Ел Енканто

Многобройните водопади в парка са голяма атракция за туристите. Ние тръгнахме рано за разходката с водача ни Гидо до водопада Ел Енканто, който се спуска от височина 80 метра от платото Уанчака. Докато вървяхме 6 километра през тропическата гора, от клоните над нас ни поздравяваха паякообразни маймуни и маймуни ревачи. И двата вида имат подходящи имена — паякообразните маймуни имат много дълги ръце и крака, а маймуните ревачи издават силни крясъци, които може да се чуят дори на 3 километра разстояние! Пред нас мина една червеногуша, подобна на пуйка птица, която търсеше нещо за закуска. Гидо насочи вниманието ни към различни следи по брега на близкия поток. Неговият опитен поглед разпозна  стъпките на два вида елени, на тапир, на ягуар и на пума. Усещахме как множество очи ни наблюдават от най–различни места и разбирахме, че ден и нощ това място кипи от живот.

Всички тези създания разполагат с буйна растителност, зад която да се скрият, тъй като местностите в парка осигуряват изобилие от всякакви видове растения. В действителност в този район се срещат около 4000 вида растения, сред които са над 100 вида орхидеи, както и голямо разнообразие от дървета, папрати, бромелии и лиани. Ние се наслаждавахме на цветовете и ароматите на вкусните плодове, които опитвахме по пътя. Някои от тях бяха мангаба, която расте на дърво, и страстен плод, който расте на лиана.

Накрая, докато преминавахме един поток, започнахме да чуваме далечния шум от падаща вода, който с всяка крачка ставаше все по–силен. Изведнъж влязохме в едно сечище и пред нас се откри величественият водопад Ел Енканто, чиято долна част беше забулена в мъгла. Папрати и бромелии украсяваха каменните стени около басейна с кристално чиста вода. Гидо каза, че в горещите дни маймуните слизат при водата да се разхладят. Ние последвахме техния пример и също се разхладихме, докато се наслаждавахме на спокойствието на това прекрасно място и на приятния шум от падащата вода.

Опазването на околната среда — завещанието на Ноел Кемпф Меркадо

През 1986 г. природозащитникът Ноел Кемпф Меркадо починал. Въпреки това дейността, която бил започнал, по опазването на тази част на Боливия, продължава. През 1996 г. правителствата на Боливия и САЩ сключиха споразумение да запазят 880 000 хектара тропически гори и да съдействат за устойчивото развитие с цел в другите части на света да се намалят газовите изпарения, допринасящи за глобалното затопляне. През следващата година правителството на Боливия и три енергийни компании започнаха да осъществяват проекта за стабилизиране на климата, наречен „Ноел Кемпф“, в резултат на който, освен другите неща, беше прекратено правото на дърводобив върху 880 000 хектара гори. Тази площ беше добавена към парка, което удвои размерите му.

Посещението ни на това прекрасно място увеличи нашата признателност към Създателя за красотата и разнообразието на живота, който той е създал на нашата планета. В Псалм 104:24 се казва: „Колко са многобройни твоите дела, Йехова! Направил си всички тях с мъдрост, земята е пълна с твоите творения.“ Наистина, докато се разхождахме по следите на този непокътнат „изгубен свят“, изпитахме почти инстинктивно желание да стъпваме внимателно, да не изпуснем нито една красива гледка и да занесем вкъщи само снимките от своите камери и спомените в сърцата си.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 16]

Пурпурни орхидеи

[Снимка на страници 16, 17]

Водопадът Алфелд, който се намира в националния парк

[Снимка на страница 17]

Папагали макао

[Снимка на страница 17]

Водопадът Ел Енканто

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Самолетна снимка: ® 2004 Hermes Justiniano/BoliviaNature.com

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Орхидея, водопадът Алфелд и папагали макао: ® 2004 Hermes Justiniano/BoliviaNature.com