От военна служба към свята служба

Разказано от Андрю Хог

Един ден командирът на нашата подводница каза: „Ако някога се наложи да изстреляме ядрените бойни глави, с които разполагаме, значи не сме изпълнили задачата си.“ Това изказване породи оживено обсъждане дали е правилно от морална гледна точка да се води ядрена война. Как обаче аз се озовах на тази подводница?

РОДЕН съм през 1944 г. във Филаделфия (Пенсилвания, САЩ). През детските си години бях повлиян от примера на своя баща, дядо и чичо. Всички те бяха служили във въоръжените сили и смятаха това за най–възвишения човешки дълг. Като момче обичах да ходя в близката военноморска корабостроителница, където за първи път видях подводница. Оттогава нататък единствената ми цел беше да служа на подводница. Когато бях в последния клас на гимназията, бях приет в Американската военноморска академия, която завърших четири години по–късно, през юни 1966 г.

Записах се в Програмата за задвижване на подводници с ядрена енергия, която осигуряваше обучение по ядрено инженерство и работа на подводница. След това през април 1967 г. се ожених за Мери Лий Картър, която е моя скъпа съпруга и до днес. Накрая, през март 1968 г., детската ми мечта се сбъдна и бях назначен на първия си кораб, американската подводница „Джак“. Около година по–късно Мери Лий роди първото от двете ни деца, дъщеря ни Алисън.

През 1971 г. бях повишен в длъжност морски офицер механик и служех на американската подводница „Андрю Джаксън“, чийто капитан каза думите, споменати в началото. Докато плавахме с тази подводница, носеща ракети „Поларис“, претърпяхме авария, която всява ужас сред всички подводничари — избухна пожар. Малко след полунощ, докато си почивахме заедно с още някои офицери, усетихме удар. После чухме силния звук на централната аларма и думите: „Пожар в машинното отделение!“

Тъй като отговарях за почти цялата механика и за електрическата инсталация на подводницата, аз се втурнах към кърмата, за да проуча щетите. Пожарът беше започнал от искра в един от генераторите, които ни осигуряваха кислород. Четирима от нас бързо сложиха кислородни маски и прочистиха помещението от запалими газове. За щастие нямаше ранени. Въпреки злополуката успяхме да останем на назначения си патрул, което беше доказателство за доброто обучение на екипажа.

Избирам да чета за един миротворец

За да се справим със стреса в работата, бяхме насърчени да отделяме по няколко часа всяка седмица и да се занимаваме с нещо, което би обогатило личността ни. Аз обикновено четях биографиите на хора, които са постигнали забележителни военни успехи. Този път обаче реших да чета за някого, който е известен като миротворец — Исус Христос. Тъй като носех със себе си Библията, която бях получил при завършването на военноморската академия, започнах да чета евангелията.  Но докато четях, вместо да получа отговор на въпросите си, се появиха повече въпроси. Имах нужда от помощ.

Към края на нашата патрулна обиколка командирът на подводницата свика всички офицери в каюткомпанията и съобщи: „Господа, нашият офицер механик получи най–доброто назначение в американския флот. Той ще служи като офицер механик на първата подводница от най–новия клас ударни подводници.“ Бях смаян!

Поради новото назначение семейството ми се премести в Нюпорт (Вирджиния), където се строеше американската подводница „Лос Анджелис“. Работата ми изискваше да изпробвам инженерните системи на подводницата и да създам инструкции за експлоатация и програми за обучение. Назначението беше много трудно, но ми носеше удовлетворение. По това време Мери Лий роди сина ни Дрю. Вече бях баща на две деца и отново започнах да се замислям за Бога. Питах се: „Дали той одобрява войната? Какво става при смъртта? Съществува ли ад?“

Най–после намирам отговори на въпросите си!

Междувременно две Свидетелки на Йехова започнаха да посещават съпругата ми. Веднъж, когато се обадих вкъщи, тя ми каза:

— Тук са две жени, които говорят за Библията.

— От коя църква са? — попитах аз.

— От Свидетелите на Йехова — отговори тя.

Нямах представа кои са Свидетелите на Йехова, но исках да науча повече за Библията. Казах ѝ да ги покани отново някоя вечер. Скоро след това едната от тях дойде с мъжа си и ние с моята съпруга започнахме да изучаваме Библията.

Най–накрая получавах отговори на въпросите, които ме измъчваха години наред. Например научих, че „мъртвите не съзнават нищо“ и че Исус сравнил състоянието им с дълбок сън. (Еклисиаст 9:5; Йоан 11:11–14) Следователно те не се намират в някакъв рай, нито биват измъчвани в ад, а просто спят в смъртта, очаквайки да бъдат възкресени.

С Мери Лий започнахме да посещаваме християнските събрания в местната Зала на Царството. Там се запознахме със Свидетели с различен произход и образование, които служат на Бога в мир и единство. Със съпругата ми стигнахме до заключението, че Библията наистина може да подобри живота на хората. (Псалм 19:7–10)

Изправени сме пред важно решение

През 1973 г. избухна Арабско–израелската война и подводниците от атлантическия флот  на САЩ бяха поставени в пълна бойна готовност. Положението бързо можеше да се влоши и аз започнах да осъзнавам, че само Божието Царство, а не политическите организации, ще донесе истински и траен мир. Често се бях молел „Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля“, без да осъзнавам значението на тези думи. (Матей 6:9, 10) Но вече разбирах, че Божието Царство е небесно правителство, което скоро ще управлява над цялата земя, като я изчисти от покварата и от злите хора. (Даниил 2:44; 7:13, 14)

Един откъс от Библията, който особено ме безпокоеше, беше 2 Коринтяни 10:3, 4. Там се казва, че истинските християни ‘не водят война според склонностите на плътта. Защото оръжията, с които воюват, не са плътски, но благодарение на Бога имат сила’. Разбрах, че „оръжията“ са духовни и едно от тях е „мечът на духа“, Светата Библия. (Ефесяни 6:17)

Бях раздвоен. Трябваше да реша дали да продължа военната си кариера, която не беше лесна, но ми харесваше, или да приведа живота си в съгласие с библейската истина. След като се молих на Бога за това, стигнах до заключението, че ако наистина искам да бъда миротворец, трябва да постъпя по начин, който Бог одобрява.

Моят нов „Върховен главнокомандващ“

С Мери Лий се молехме за ръководство относно нашето бъдеще и решихме, че ще служим на истинския „Върховен главнокомандващ“, Йехова Бог. Всеки от нас взе решение да отдаде живота си на Йехова и аз подадох оставката си от флота. Бях преместен в Норфолк (Вирджиния), където чаках да бъда освободен от длъжността си. Повечето от колегите ми офицери се озадачиха от решението ми, а някои бяха дори враждебно настроени. Други обаче искрено се заинтересуваха от моята позиция на страната на библейската истина и проявиха уважение към мене.

През 1974 г. бях освободен от длъжността си и през същата година заедно със съпругата ми символизирахме своето отдаване на Бога, като се покръстихме на областния конгрес на Свидетелите на Йехова, с темата „Божието намерение“, който беше проведен в Хамптън (Вирджиния). (Матей 28:19, 20) Така започна новият ни живот.

Сблъскваме се с нови предизвикателства

С Мери Лий имахме две малки деца, нямахме работа, а парите ни щяха да стигнат само за около два месеца. Изпратих автобиографията си на много работодатели и оставих нещата в ръцете на Йехова. Не след дълго от една компания в сферата на обществените услуги ми предложиха работа. Заплатата ми беше наполовина по–ниска от заплатата във военния флот, но тази работа позволяваше на семейството ни да остане, където беше.

Със съпругата ми напредвахме духовно и искахме да правим повече в службата на Йехова. Едно семейство Свидетели, които познавахме, се бяха преместили в централната част на Вирджиния, за да служат там, където имаше нужда от повече хора, които да учат другите на Библията. Те ни поканиха да ги посетим и веднага след това посещение започнахме да планираме преместването си там. В компанията подадох молба за прехвърляне и за моя радост тя беше приета. Дори получих повишение! Освен това от работата ми се съгласиха да покрият разходите по нашето преместване. Разбрахме, че Бог наистина се грижи за онези, които се стремят да вършат волята му. (Матей 6:33)

Тъй като семейството ни водеше сравнително прост живот, двамата с Мери Лий можехме да участваме целодневно в проповедната служба. Това ни даваше възможност да прекарваме повече време с двете ни прекрасни деца, докато те растяха. Наистина, резултатите ни донесоха голяма радост, тъй като и Алисън, и Дрю продължават да „живеят според истината“. (3 Йоан 4; Притчи 23:24)

Честно казано има моменти, когато средствата, жилището, здравето и напредването на възрастта ни създават притеснения. Но Йехова винаги ни подкрепя. Дали съжалявам, че напуснах военната служба? В никакъв случай! Когато с Мери Лий размишляваме върху живота си, можем категорично да кажем, че службата на Йехова, несъмнено е най–възвишеният човешки дълг. (Еклисиаст 12:13)

[Текст в блока на страница 14]

Ние решихме да служим на „Върховния главнокомандващ“

[Снимка на страници 12, 13]

Американската подводница „Лос Анджелис“

[Източник]

U.S. Navy photo

[Снимка на страница 13]

С Мери Лий днес