Замисъл или случайност?

През 1802 г. английският духовник и богослов Уилям Пейли обяснил защо вярва, че има Създател. Той казал, че ако върви през полето и намери камък, навярно ще си помисли, че камъкът е там в резултат на естествени процеси. Но ако вместо това намери часовник, едва ли ще стигне до същото заключение. Защо? Защото всичко в часовника показва, че е бил замислен и има някакво предназначение.

ВЪЗГЛЕДИТЕ на Пейли силно повлияли на английския естествоизпитател Чарлс Дарвин. Но противно на разсъжденията на Пейли по–късно Дарвин изказал предположението, че устройството на живите организми може да се обясни чрез процес, наречен от него „естествен отбор“. За мнозина учението на Дарвин за еволюцията било ясно опровержение на аргументите за наличието на замисъл.

От времето на Пейли и Дарвин е писано много по този въпрос. Доводите в подкрепа на замисъла от една страна и на естествения отбор от друга често са били преработвани, доразвивани и осъвременявани. Тези два възгледа влияят значително на мнението на хората за това дали има смисъл в съществуването на Вселената. От твоето становище по въпроса може да зависи доколко виждаш смисъл  в живота си. Защо можем да кажем това?

Логичното следствие от дарвинизма

Тъй като приемат Дарвиновата теория, много искрени хора смятат, че животът им е лишен от смисъл. Ако Вселената и всичко в нея са се появили поради случайно съединение на химични елементи след Големия взрив, животът не би имал истински смисъл. Покойният биолог Жак Моно, който е носител на Нобелова награда, казал: „Най–после човекът знае, че е сам в огромната безчувствена вселена, от която се е появил случайно. Никъде не е посочено каква е неговата съдба или какъв е неговият дълг.“

Оксфордският професор по химия Питър Уилям Аткинс изказва подобно мнение: „Смятам, че тази необикновена вселена притежава забележителна и внушителна величественост. Тя си стои в цялото си величие напълно и изцяло безполезна.“

Не всички учени обаче са съгласни с този възглед. И с основание.

Дали фината настройка доказва наличието на замисъл?

Когато изследват природните закони, много учени отхвърлят идеята, че във Вселената няма замисъл. Те са удивени например от основните физични взаимодействия в нея. Изглежда, че законите в основата на тези взаимодействия са фино настроени, така че във Вселената да има живот. Космологът Пол Дейвис казва: „Ако променим съществуващите закони дори съвсем малко, това може да има фатални последствия.“ Например, ако протоните бяха малко по–тежки от неутроните, а не обратното, всички протони щяха да се превърнат в неутрони. Какъв щеше да е резултатът? „Без протоните и техния важен електричен заряд — обяснява Дейвис — нямаше да има атоми.“

Благодарение на електромагнитното взаимодействие протоните привличат електрони и така се образуват молекули. Ако това взаимодействие беше значително по–слабо, електроните нямаше да могат да се задържат в орбита около ядрото на атома и нямаше да се образуват молекули. От друга страна, ако то беше много по–силно, електроните щяха да бъдат прилепени до атомното ядро и химичните реакции и животът нямаше да бъдат възможни.

Дори малка промяна в електромагнитното взаимодействие би се отразила на Слънцето и на слънчевата енергия, която  достига до Земята. Това би могло да затрудни или да възпрепятства фотосинтезата при растенията. Следователно животът на Земята зависи от точната сила на електромагнитното взаимодействие. a

В книгата „Науката и християнството — четири възгледа“ прецизното равновесие между взаимодействията и химичните елементи във Вселената е илюстрирано по интересен начин. Читателите са подканени да си представят един изследовател, който се намира в „контролната зала на цялата Вселена“. Там той вижда редици от ска̀ли и регулатори и разбира, че те трябва да показват определени стойности, за да е възможен животът. От един регулатор зависи големината на гравитационната сила, от друг — силата на електромагнитното привличане, от трети — съотношението между масата на протоните и неутроните и т.н. Докато разглежда многобройните ска̀ли и регулатори, изследователят вижда, че е можело да бъдат настроени по различен начин. След старателни изчисления той разбира също, че дори малка промяна в някоя от настройките би променила Вселената дотолкова, че животът в нея би изчезнал. Въпреки това всички регулатори са настроени на точно определените стойности, за да може да съществува Вселената и в нея да има живот. Как се е стигнало до тези настройки? Какво би си помислил изследователят?

Астрономът Джордж Грийнстейн казва: „Докато преглеждаме всички доказателства, непрекъснато изниква мисълта, че  трябва да има нещо свръхестествено или по–скоро Някой свръхестествен. Възможно ли е ненадейно, без да искаме, да сме се натъкнали на научни доказателства за съществуването на Висш разум?“

Какво мислиш ти? На какво се дължи фината настройка, която се наблюдава във Вселената — на замисъл или на някаква случайност?

„Просто сме тук и толкова“

Атеистите, разбира се, имат своите доводи. Някои отхвърлят очевидната фина настройка в природата, като казват: „Ясно е, че видимата Вселена може да поддържа човешкия живот. Ако не беше така, нямаше да сме тук и да мислим за това. Така че няма какво да се обяснява. Просто сме тук и толкова.“ Дали това обяснение за нашето съществуване те удовлетворява?

Според други един ден ще бъде доказано, че в уравненията, изразяващи основните закони в природата, може да има само едни числени стойности. Това означава, че гореспоменатите регулатори е трябвало да бъдат настроени по точно определен начин, за да може Вселената да съществува. Те казват: „Така е, защото е трябвало да бъде така.“ Дори и ако тези разсъждения бяха верни, пак не бихме стигнали до окончателно обяснение за нашето съществуване. Накратко казано, дали съществуването на Вселената и на живота в нея е чиста случайност?

В стремежа си да обяснят устройството и фината настройка на Вселената единствено чрез природните процеси трети приемат, че има много вселени. Те казват, че вероятно живеем в една от безброй вселени, във всяка от които има различни условия, но не и замисъл. Според тези разсъждения и теорията на вероятностите, ако съществуват много  вселени, поне в една от тях би имало подходящи условия за живот. Но всъщност няма научни доказателства, които да подкрепят тази хипотеза. Тя е само предположение.

След като казал, че не подкрепя хипотезата за многото вселени, биохимикът и носител на Нобелова награда Кристиан дьо Дюв заявил: „По мое мнение животът и разумът са толкова необикновени проявления на материята, че не могат да бъдат безсмислени, колкото и други лишени от тях вселени да съществуват или да са възможни. Нареждането на нашата вселена сред милиарди други по никакъв начин не намалява значимостта на уникалните ѝ характеристики, които според мене са показателни за „Абсолютната реалност“ зад тях.“

Човешкото съзнание

Нашата способност да формулираме теории за съществуването на космоса е наистина забележителна. Във Вселена без замисъл тази способност би била просто случайност. Дали това ти се струва логично?

Човешкият мозък бива описван като „най–удивителното и загадъчно нещо във Вселената“. Цялото познание в областта на физиката и химията не може да даде задоволително обяснение за човешката способност за абстрактно мислене и за търсенето ни на смисъл в живота.

Човешкият ум, който постоянно се стреми да намери отговор на въпросите си, или е бил създаден от Висш разум, или се е появил случайно. Коя от двете възможности ти се струва по–логична?

Има ли друго обяснение?

Наистина науката разкрива много за космоса, Земята и живите организми. Някои хора мислят, че колкото повече разкрива тя, „толкова по–невероятно изглежда нашето съществуване“. Ако сме тук просто вследствие на еволюция, съществуването ни наистина е невероятно. Но както казва авторът на научна литература Джон Хоргън, „всичко около нас изглежда твърде добре устроено и в някои отношения прекалено съвършено, за да се е появило случайно“. Физикът Фрийман Дайсън изразява подобно мнение: „Колкото повече изследвам вселената и изучавам подробно нейната структура, толкова повече доказателства намирам, че в известен смисъл тя е знаела, че ще се появим.“

Предвид доказателствата като сложността на природата, фината настройка, очевидния замисъл и човешкото съзнание, защо поне да не допуснем, че е възможно да съществува Създател? Ако има Създател, той би могъл да ни каже как се е появил животът и дали има някакъв смисъл — въпроси, на които науката не може да отговори.

Тези неща са обсъдени в Библията, или Свещеното писание, чиито писатели твърдят, че са били вдъхновени от Създателя. Защо не разгледаш какво разкрива Библията?

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 8]

Дали човешкият мозък е плод на случайността?

[Блок/Снимка на страница 6]

Защо съществува науката?

Научните изследвания са възможни, защото има ред в материалния свят и защото поведението на материята и на енергията е предвидимо. Този ред може да бъде изразен чрез основните закони на математиката, физиката, химията и т.н. Без него нямаше да съществуват науката, техниката и дори животът.

Ето защо възникват въпросите: Откъде са произлезли физичните закони? Защо действат точно по този начин? Много хора смятат, че най–разумният отговор е съществуването на Висш разум. Какво мислиш ти?

[Блок/Снимки на страница 7]

Дали тя се е появила от нищото?

Молекулите на ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) във всяка жива клетка съдържат сложни и подробни указания, които са необходими за правилното развитие на организмите. Въпреки че е много по–сложна, ДНК може да бъде сравнена с цифровата информация върху едно DVD. Когато кодираните върху него данни се обработят, човек може да гледа филм или да слуша музика. Подобно на това молекулите на ДНК, които имат формата на усукана въжена стълба, съдържат закодирана информация, стояща в основата на всички форми на живот и създаваща разнообразието в природата. Благодарение на тях бананите се различават от боба, зебрите — от мравките и хората — от китовете.

Едва ли някой ще си помисли, че цифровата информация върху едно DVD е резултат от случайни процеси. Нима тогава е възможно изключително сложната информация в ДНК да се е появила от нищото?

[Информация за източника на снимката на страница 6]

Галактика Сомбреро: NASA and The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)