Въпроси на младите хора

Как да разговарям с родителите си?

„Опитах се да обясня на родителите си как се чувствам, но нищо не излезе — те просто ме прекъснаха. Струваше ми много усилия да събера смелост да говоря с тях, но се провалих!“ (Роза a)

КОГАТО си бил по–малък, вероятно родителите ти са били първите, при които си отивал за съвет. Казвал си им всичко, било то важно, или не. Свободно си изразявал своите мисли и чувства и си имал доверие на техните съвети.

Но сега може би си мислиш, че родителите ти не те разбират. „Веднъж на вечеря се разплаках и започнах да обяснявам как се чувствам — казва Ели. — Родителите ми ме слушаха, но сякаш не ме разбираха.“ Какъв бил резултатът от това? Ели обяснява: „Отидох в стаята си и си поплаках!“

От друга страна, може би понякога предпочиташ да не казваш всичко на родителите си. Едно момче на име Христо споделя: „Говоря с родителите си за много неща, но не искам винаги да знаят всичко, което мисля.“

Погрешно ли е да премълчаваш някои неща? Не съвсем, стига да не лъжеш. (Притчи 3:32) Независимо обаче дали родителите ти не те разбират, или ти се въздържаш да говориш с тях, едно нещо е сигурно: трябва да разговаряш с родителите си, а те трябва да знаят какво става с тебе.

Говори!

В някои отношения общуването с родителите е подобно на шофирането. Ако срещнеш препятствие на пътя, не се отказваш, а просто търсиш друг път. Нека да разгледаме няколко примера.

 Препятствие № 1: Ти искаш да говориш, но родителите ти не те слушат „Трудно ми е да общувам с баща си — казва едно момиче на име Лия. — Понякога, като му обяснявам нещо, той изведнъж казва ‘Извинявай, на мене ли говориш?’.“

ВЪПРОС: Да предположим, че Лия трябва да обсъди с баща си някакъв проблем. Тя разполага с поне три варианта.

Вариант А Вариант Б Вариант В

Да се разкрещи на Да спре да говори с Да изчака по–подходящ

баща си. Лия може да баща си. Лия може просто момент и отново да

извика: „Това е важно! да се откаже да споделя повдигне въпроса. Лия

Чуй ме!“ своите проблеми с може да говори с баща

родителите си. си лично или да му

напише писмо относно

своя проблем.

Кой вариант според тебе трябва да избере Лия? ․․․․․

Нека да разгледаме всеки от тези варианти и да видим до какви резултати могат да доведат те. Бащата на Лия е много зает и не забелязва, че тя е притеснена. Затова, ако Лия избере вариант А, баща ѝ може да се чуди защо тя му крещи. Това вероятно няма да му помогне да откликне на думите ѝ, нито ще бъде проява на уважение и почит към нейните родители. (Ефесяни 6:2) Следователно този вариант няма да даде добър резултат.

Вариант Б може да изглежда, че е най–лесният, но всъщност не е най–разумният. Причината за това е, че „където няма доверен разговор, намеренията се осуетяват, а при множеството съветници се осъществяват“. (Притчи 15:22) За да се справи успешно с проблемите си, Лия трябва да говори с родителите си, а за да могат те да ѝ помогнат, трябва да знаят какво става в живота ѝ. Мълчанието не носи никаква полза.

При вариант В обаче Лия не позволява на препятствието да я спре. Вместо това тя се опитва да обсъди проблема по друго време. Ако реши да напише на баща си писмо, Лия може би веднага ще се почувства по–добре. Написването на писмото ще ѝ помогне да формулира по–точно онова, което иска да каже на баща си, когато той е готов да слуша. От друга страна, като чете писмото, бащата на Лия ще научи какво се е опитвала да му каже тя, което може да му помогне да разбере по–добре проблема ѝ. Така вариант В носи полза и на Лия, и на баща ѝ.

С какви други варианти може да разполага Лия? Ако се сещаш за някакви, запиши ги. Напиши също какви ще бъдат резултатите от тях.

․․․․․

 Препятствие № 2: Родителите ти искат да разговаряте, но ти не искаш. „Няма нищо по–лошо от това да те засипят с въпроси след тежък ден в училище — казва едно момиче на име Сара. — Просто искам да забравя за училището, но родителите ми веднага започват да питат ‘Как мина денят ти? Имаше ли някакви проблеми?’.“ Несъмнено родителите на Сара задават тези въпроси с най–добри намерения. Въпреки това тя се оплаква: „Трудно ми е да говоря за училище, когато съм изморена и напрегната.“

ВЪПРОС: Какво може да направи Сара в тази ситуация? Както в предишния пример, и тя разполага с поне три варианта.

Вариант А Вариант Б Вариант В

Да откаже да говори. Да говори. Макар че се Да отложи разговора

Тя може да каже: чувства напрегната, за училището, но

„Оставете ме на мира. Сара може да отговаря все пак да разговаря

Не ми се говори сега!“ на родителите си, на друга тема. Сара

но с нежелание. може да предложи да

говорят за училище по

друго време, когато ще

бъде в по–добро

настроение. След това

искрено може да каже:

„Разкажете ми за вашия

ден. Как беше при вас?“

Кой вариант според тебе трябва да избере Сара? ․․․․․

Нека отново да разгледаме трите варианта и резултатите от тях.

Преди да избере вариант А, Сара се чувства напрегната и не иска да разговаря. След като избира този вариант, тя пак е напрегната, но освен това се чувства и виновна, че е била рязка с родителите си. (Притчи 29:11)

В същото време родителите на Сара може би се чувстват наранени от нейната реакция, както и от последвалото мълчание. Те вероятно подозират, че тя крие нещо от тях. Тогава може още повече да се опитват да я накарат да говори, което, разбира се, допълнително ще я разстрои. В крайна сметка този вариант не дава добър резултат.

Явно вариант Б е по–добър от вариант А. Поне Сара и родителите ѝ ще си говорят. Но тъй като разговорът няма да е откровен, нито Сара, нито родителите ѝ ще постигнат това, което искат, а именно спокоен и открит разговор.

При вариант В обаче Сара ще се чувства по–добре, защото разговорът относно училището ще се отложи. Родителите ѝ ще се радват, че тя изобщо е готова да разговаря. Вероятно този вариант има най–големи изгледи за успех, понеже и двете страни прилагат принципа от Филипяни 2:4, където се казва, че трябва да сме „загрижени не само за себе си, но и за другите“.

[Бележка под линия]

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

◼ Защо подходящото време е важно за доброто общуване? (Притчи 25:11)

◼ Защо разговорите с родителите ти си заслужават усилията? (Йов 12:12)

[Блок/Снимка на страница 18]

НЕЯСНИ ПОСЛАНИЯ

Трудно ли ти е да общуваш с родителите си? Може би те тълкуват думите ти по друг начин.

Когато казваш:

„Не ми се говори за това.“

Родителите ти разбират:

„Бих споделил мислите и чувствата си с приятелите си, но вие не сте толкова важни за мене, че да споделям с вас.“

Когато казваш:

„Няма да ме разберете.“

Родителите ти разбират:

„Вие сте възрастни и старомодни. Дори не се и опитвайте да разберете проблемите ми.“

 [Блок/Снимки на страница 21]

КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ МЛАДЕЖИ

„Разказах на родителите си за един проблем, който имах в училище, и бях изненадана от вниманието, с което ме слушаха. С тяхна помощ проблемът лесно се реши!“ (Натали)

„Общуването с родителите не винаги е лесно, но когато разговаряш открито с тях, сякаш камък ти пада от сърцето.“ (Девъни)

[Блок на страница 21]

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Като грижовен родител, може би се питаш дали на детето ти му е трудно да разговаря с тебе. Виж какво споделиха някои младежи за „Пробудете се!“ относно причините, поради които се въздържат да разговарят с родителите си. След това си задай посочените въпроси и прочети библейските стихове.

„Не смея да говоря с баща си, защото е много зает, както в работата, така и в сбора. Сякаш никога не е удобно да разговарям с него.“ (Андрю)

„Дали несъзнателно създавам впечатлението, че съм твърде зает, за да разговарям с детето си? Ако е така, как мога да стана по–достъпен? Колко време мога да отделям редовно, за да говоря с детето си?“ (Второзаконие 6:7)

„Плачейки, разказах на майка си за един спор, който имах в училище. Очаквах да ме утеши, но вместо това тя ми се скара. Оттогава не ѝ казвам нищо важно.“ (Кенджи)

„Как реагирам, когато детето ми се обърне към мене с проблем? Дори ако трябва да го поправя, мога ли да се науча първо да го изслушвам със съчувствие и след това да му давам съвет?“ (Яков 1:19)

„Всеки път, когато родителите казват, че можем да разговаряме и няма да се ядосват, все пак се ядосват. Тогава младият човек се чувства предаден.“ (Рейчъл)

„Ако моето дете ми каже нещо, което ме ядосва, как мога да контролирам реакциите си?“ (Притчи 10:19)

„Много пъти, когато споделях с майка си лични неща, тя ги казваше на своите приятели. Дълго време ѝ нямах доверие.“ (Шантал)

„Дали се съобразявам с чувствата на детето си, като не разпространявам личните неща, които то ми споделя?“ (Притчи 25:9)

„Има много неща, за които искам да разговарям с родителите си. Просто ми трябва малко помощ от тяхна страна, за да започнем разговора.“ (Кортни)

„Мога ли да поема инициативата да разговарям с детето си? Кога е най–добре да разговаряме?“ (Еклисиаст 3:7)

[Снимка на страница 19]

Пречките в общуването не бива да те спират — можеш да намериш начин да разговаряш с родителите си!