Въпроси на младите хора

Защо винаги спорим?

В ситуацията, описана по⁠–​долу, Рейчъл допринася за възникването на спор по три начина. Можеш ли да ги откриеш? Напиши отговорите си под описанието на случката и след това ги сравни с блока „Отговори“ в края на статията.

Сряда вечер е. Рейчъл, която е на седемнайсет години, е изпълнила домакинските си задължения и сега най⁠–​накрая има възможност да си почине малко. Включва телевизора и се отпуска, като сяда на любимия си фотьойл.

В този момент влиза майка ѝ и не изглежда щастлива. „Рейчъл, защо си губиш времето да гледаш телевизия, вместо да помогнеш на сестра си да си подготви домашните? Никога не правиш това, което ти се казва!“

„Ето, пак се започва“ — тихо промърморва Рейчъл, но достатъчно силно, за да бъде чута.

Майка ѝ се навежда леко напред. „Какво каза, млада госпожице?“

„Нищо, мамо“ — отвръща Рейчъл с въздишка и извърта очи.

Сега майка ѝ наистина е ядосана. „Не ми отговаряй с такъв тон!“

„Ами тонът, с който ти ми говориш?“ — възразява Рейчъл.

Почивката свърши . . . Поредният спор започна.

1. ․․․․․

2. ․․․․․

3. ․․․․․

ПОЗНАТА ли ти е тази ситуация? Дали ти и твоите родители непрекъснато спорите помежду си? Ако е така, отдели време и помисли. Кои неща най–често стават причина за конфликт? Отбележи това, което има връзка с твоята ситуация, или посочи друга причина.

◯ Нагласата

◯ Домакинските задължения

◯ Облеклото

◯ Развлеченията

◯ Вечерният час

◯ Противоположният пол

◯ Приятелите

◯ Друго ․․․․․

 Независимо от причината споровете създават единствено напрежение между тебе и твоите родители. Разбира се, може да си мълчиш и да се правиш, че си съгласен с всичко, което родителите ти казват. Дали обаче Бог очаква това от тебе? Не. Вярно е, че Библията ти казва ‘да почиташ баща си и майка си’. (Ефесяни 6:2, 3) Но тя те насърчава също да развиваш своите „мисловни способности“. (Притчи 1:1–4; Римляни 12:1) Дори когато постъпваш така, несъмнено ще възникват ситуации, в които твоето мнение по даден въпрос ще се различава от това на родителите ти. Но в семействата, в които се прилагат библейските принципи, родителите и децата умеят да общуват по мирен начин — дори когато не са на едно мнение по всеки въпрос. (Колосяни 3:13)

Можеш ли да се изразяваш спокойно, така че обикновеният разговор да не се превръща в словесна битка? Лесно е да кажеш: „Проблемът е в родителите ми. В крайна сметка нали те са тези, които все искат нещо от мене!“ Помисли обаче: До каква степен можеш да контролираш останалите, включително и родителите си? В действителност единственият човек, когото можеш да промениш, е себе си. И добрата новина е, че ако правиш каквото се изисква от тебе, за да намалиш напрежението, е по–вероятно родителите ти да останат спокойни и да те изслушат.

Нека разгледаме какво можеш да направиш ти, за да потушаваш споровете. Приложи следните препоръки и твоите новопридобити умения за общуване може да направят много силно впечатление на родителите ти, а и на тебе самия.

(Предложение: Отбележи върху кои препоръки трябва да работиш.)

◯ Мисли, преди да отговаряш. В Библията се казва: „Сърцето на праведния обмисля какво ще отговори.“ (Притчи 15:28) Не изстрелвай първото нещо, което ти идва наум, когато се почувстваш атакуван. Например, представи си, че майка ти те попита: „Защо не си измил чиниите? Никога не правиш това, което ти се казва!“ Един импулсивен отговор би бил: „Защо непрекъснато се заяждаш с мене?“ Вместо да отговаряш по този начин, използвай мисловните си способности. Опитай се да разбереш какви чувства стоят зад думите на майка ти. Обикновено думи като „винаги“ и „никога“ не бива да се приемат буквално. С тях обаче се изразяват определени чувства. Какви може да са те?

Може би майка ти е ядосана, защото смята, че освен със своите домакински задължения сега трябва да се натовари и с твоите. Вероятно тя просто има нужда да я увериш, че може да разчита на твоята подкрепа. Или, ако трябва да си честен, възможно е да си си изградил репутация, че не изпълняваш възложените ти задачи. Независимо от причината изказване от рода на „Защо непрекъснато  се заяждаш с мене?“ няма да доведе до нищо добро освен може би до поредния спор! Вместо това защо не успокоиш майка си? Например би могъл да кажеш: „Виждам, че си разстроена, мамо. Веднага ще измия чиниите.“ Важно е обаче да имаш предвид, че не бива да казваш тези думи със сарказъм. Ако в отговора ти се усети съчувствие, е по–вероятно напрежението между вас да намалее.

По–долу напиши изказване, с което баща ти или майка ти биха могли да те подразнят, ако допуснеш това.

․․․․․

Помисли какво би могъл да кажеш, така че да проявиш разбиране и да вземеш предвид чувствата, стоящи зад конкретното изказване.

․․․․․

◯ Говори с уважение. Мишел е разбрала от опит колко е важно да внимава как говори с майка си. Тя казва: „Независимо за какво става въпрос, винаги се стига дотам, че мама не харесва тона на гласа ми.“ Ако и при тебе често става така, се научи да говориш тихо и бавно и избягвай да извърташ очи или да показваш по друг начин раздразнението си. (Притчи 30:17) Ако усетиш, че скоро ще изгубиш контрол, се помоли накратко на Йехова. (Неемия 2:4) Разбира се, целта ти, когато се молиш, не е да получиш помощ от него, за да накараш родителите си да те оставят на мира, а по–скоро да запазиш самоконтрол, за да не наливаш масло в огъня. (Яков 1:26)

По–долу напиши някои думи и действия, които ще е добре да избягваш.

Определени изказвания:

․․․․․

Други начини, показващи как се чувстваш (изражението на лицето ти и езикът на тялото ти):

․․․․․

◯ Слушай. Библията казва: „Ще кажеш нещо погрешно, ако говориш прекалено много.“ (Притчи 10:19, „Превод на съвременен английски“) Давай на баща си и майка си възможност да говорят и им обръщай необходимото внимание. Спирай музиката, оставяй настрана книгата или списанието, което четеш, и поддържай зрителен контакт. Не ги прекъсвай, за да оправдаваш действията си. Просто слушай. По–късно, когато вече са казали каквото имат, ще разполагаш с достатъчно възможности да задаваш въпроси или да обясняваш своята гледна точка. От друга страна, ако се инатиш или се опитваш да изкажеш мнението си в същия момент, когато те говорят, може само да влошиш ситуацията. Дори ако имаш да кажеш повече неща, най–вероятно сега е „време за мълчание“. (Еклисиаст 3:7)

◯ Бъди готов да се извиниш. Винаги е уместно да кажеш „съжалявам“ за това, че си допринесъл за даден конфликт. (Римляни 14:19) Може дори да кажеш, че съжаляваш, че изобщо се е стигнало до спор. Ако ти е  трудно да направиш това лице в лице, се опитай да изразиш чувствата си в кратка бележка или картичка. После бъди готов да изминеш ‘още една миля’, като промениш поведението си, което е допринесло за разногласията. (Матей 5:41) Например, ако това, че си пренебрегнал някое свое домакинско задължение, е довело до спор, защо не изненадаш родителите си, като го изпълниш? Дори задачата да не ти харесва, нима няма да бъде по–добре да я изпълниш, отколкото да понесеш последствията, до които би могло да се стигне, ако родителите ти видят, че все още не си направил онова, което се очаква от тебе? (Матей 21:28–31)

В крайна сметка, ако полагаш усилия да разрешаваш и да избягваш конфликтите, животът ти ще бъде по–приятен. Всъщност Библията казва, че „милостивият човек прави добро на душата си“. (Притчи 11:17) Помисли си само какво ще спечелиш, като правиш онова, което можеш, за да намалиш напрежението между тебе и твоите родители.

Успешните семейства имат разногласия, но знаят как да ги разрешават по мирен начин. Прилагай съветите, описани в тази статия, и ще видиш, че е възможно да обсъждаш дори и трудни въпроси със своите родители, без да се стига до спор!

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

● Защо някои от твоите връстници смятат, че умението да спорят с родителите си, е нещо полезно?

● Защо за Йехова хората, които имат склонност да спорят, са глупави? (Притчи 20:3)

[Блок/Снимки на страница 27]

КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ МЛАДЕЖИ

„Трябваше да осъзная, че независимо от това, че работя и се издържам сам, все още живея в къщата на майка си и трябва да я слушам. Тя се грижи за мене вече много години, затова когато ме проверява, например по отношение на вечерния час, — проявявам пълно разбиране.“

„Ако с родителите ми сме на различно мнение относно даден въпрос, ние се молим за това, търсим подходяща информация и после я обсъждаме заедно. По този начин винаги стигаме до единодушно решение. Когато търсим ръководството на Йехова, в крайна сметка нещата винаги се развиват по най–добрия начин.“

[Снимки]

Даниел

Камерън

[Блок на страница 29]

ОТГОВОРИ

1. Използването на сарказъм („Ето, пак се започва“) само наливаше масло в огъня и майка ѝ се ядосваше още повече.

2. Изражението на лицето на Рейчъл (извъртайки очи) несъмнено поражда напрежение.

3. Предизвикателният отговор („Ами тонът, с който ти ми говориш?“) почти винаги води единствено до влошаване на ситуацията.

[Блок на страница 29]

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

Помисли за ситуацията, спомената в началото на статията. Намираш ли някои неща, с които майката на Рейчъл допринесе за спора? Как можеш да избегнеш споровете със своето дете, което е на юношеска възраст? Ето някои мисли, които може да имаш предвид:

Избягвай обобщаващи изрази от рода на „Ти винаги...“ или „Ти никога...“. Такива реплики предизвикват единствено отбранителна реакция. В крайна сметка това са преувеличения и детето ти го знае. То може да знае също, че подобни изказвания са породени най–вече от гнева, който изпитваш, а не толкова от неговата безотговорност.

Вместо да използваш резки изрази, започващи с обръщението „ти“, се опитай да обясниш на детето си как ти се отразява неговото поведение. Може да кажеш например: „Когато ти..., аз се чувствам...“ Може да не ти се вярва, но твоите чувства са важни за детето ти. Като споделяш с него как се чувстваш, е по–вероятно то да ти сътрудничи.

Колкото и да е трудно, проявявай самоконтрол и не говори, докато не се успокоиш. (Притчи 10:19) Ако причината за проблема е някакво домакинско задължение, обсъди го с детето си. Напиши конкретно какво се изисква от него и в случай че е необходимо, посочи ясно какви ще са последствията, ако очакванията ти не бъдат изпълнени. Търпеливо изслушвай мнението на детето си дори да смяташ, че гледната му точка е погрешна. Повечето юноши откликват по–добре, ако човекът отсреща ги изслушва, вместо да им изнася лекция.

Преди прибързано да си направиш извода, че детето ти се влияе от бунтовния дух на света, трябва да имаш предвид, че до голяма степен това, което наблюдаваш, е част от нормалното развитие на детето ти. То може да спори просто за да докаже, че вече не е малко. Избягвай споровете. Помни, че начинът, по който реагираш в напрегнати ситуации, учи детето ти на важен урок. Проявявай дълготърпение и ще оставиш хубав пример, на който детето ти да подражава. (Галатяни 5:22, 23)

[Снимка на страница 28]

Да спориш с родителите си е като да бягаш на едно място — изразходваш много сили, но не стигаш до никъде