Когато слънцето почервеня

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на няколко месеца през лятото на 1783 г. големи части на северното полукълбо били покрити от странна суха мъгла. Слънцето станало кървавочервено на цвят, растителността изсъхнала и голям брой хора умрели. Всъщност според някои изчисления само във Франция и Англия мъглата отнела живота на десетки хиляди души. Много други се разболели — толкова хора, че явно за земеделците било трудно да намерят работници за събирането на реколтата, която не била засегната.

Тази мъгла е известна днес като „едно от най–забележителните метеорологични и геофизични явления на последното хилядолетие“. По онова време обаче единствено хората в Исландия знаели причината за това явление — вулканично изригване с мащаби, които според учените се наблюдават веднъж на няколко столетия. Както може да се предположи, Исландия била засегната най–силно, като изгубила около 20 процента от населението си.

Изригването на вулкана Лаки

На 8 юни 1783 г. хората, населяващи района на град Сита, намиращ се в южната част на Исландия, видели първите заплашителни признаци на онова, което щяло да стане известно като вулканичното изригване на разломната верига Лаки. Благодарение на сведенията на очевидци, живеещи в различни страни, учените са успели да направят карта, описваща ежедневното движение на вулканичния облак. Един от очевидците в Исландия бил Йон Стайнгримсон. Според записаните от него сведения той видял „черна мъгла“, идваща от север. Небето над него потъмняло и фина пепел покрила земята. После започнали земни трусове. Стайнгримсон отбелязал, че седмица по–късно „от каньона на река Скафта започнала да тече ужасяваща огнена река“, която заливала всичко по пътя си. Той описвал това явление в продължение на осем месеца.

При това континентално базалтово изригване, през 27–километрова цепнатина в земната кора изтекли 15 кубически километра лава — повече от всяко друго вулканично изригване, за което има сведения! Огнени фонтани от разтопена скала се издигали на стотици метри нагоре във въздуха, а реките от лава достигнали 80 километра дължина, като покрили площ от 580 квадратни километра и запълнили коритото на река Скафта.

През следващата година пепелта и токсичните химикали, които се натрупали по тревистите площи на Исландия, убили повече от 50 процента от едрия рогат добитък и около 80 процента от конете и овцете. Вследствие на това избухнал повсеместен глад. При изригването на вулкана Лаки в атмосферата се отделили около 122 милиона тона серен диоксид, при което се получило взаимодействие между него и водната пара и се образували около 200 милиона тона киселинен аерозол. *

Последици с огромни мащаби

През лятото на 1783 г. ветровете разнесли тези отровни газове на големи разстояния. Във Великобритания и Франция хората описали появата на „необикновена мъгла или облаци дим“, които никой дотогава не бил виждал. Със своята лоша миризма и серни съединения, мъглата причинила респираторни заболявания, дизентерия, главоболие, възпаление на очите и гърлото и други проблеми. Гъстият облак от серен диоксид и  сярна киселина се оказал смъртоносен както за млади, така и за стари.

Според едно сведение от Германия за една нощ листата на дърветата по поречието на река Емс изсъхнали заради токсичната мъгла. В Англия зеленчуците се сбръчкали и листата изсъхнали, сякаш били попарени. Подобни сведения има и от Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Румъния, Скандинавия и Словакия. В действителност отровната мъгла се наблюдавала чак в Португалия, Тунис, Сирия, Русия, западен Китай и Нюфаундланд.

Изглежда, че вулканичното изригване повлияло и на температурата, тъй като токсичните облаци спирали слънчевите лъчи. През 1784 г. температурата на континенталната част на Европа била с два градуса по–ниска от средната ѝ температура през втората половина на XVIII век, а в Исландия била по–ниска с почти пет градуса. В Северна Америка зимата на 1783–1784 г. била толкова студена, че ледени късове „се носели по течението на река Мисисипи ... към Мексиканския залив“.

Някои учени смятали, че почти пълното унищожение на племето кавирак, принадлежащо към групата на инуитите, населяващи северозападна Аляска, може да има връзка с глада, причинен от изригването на Лаки. Данните от пръстените на дърветата показват, че лятото на 1783 г. било най–студеното лято в Аляска за период от над 400 години. Всъщност според устно предание на племето кавирак имало една година, през която топлият сезон свършил през юни и бил последван от изключително студено време и тежък глад.

Лаки и съвременният свят

Природното бедствие от 1783 г. е почти забравено — отчасти поради факта, че се е случило много отдавна, както и поради това че повечето от неговите очевидци не са имали никаква представа за причините. В Исландия обаче изригването на вулкана Лаки се помни и до днес като най–голямото природно бедствие в историята на страната.

Някои смятали, че то било наказание от Бога. Библията обаче не подкрепя подобен възглед. (Яков 1:13) Бог не се отнася към злите и добрите по един и същи начин, тъй като „всичките му пътища са справедливи“. (Второзаконие 32:4) Справедливостта ще възтържествува по изключителен начин в бъдеще, когато Бог се намеси в делата на хората. Според Библията неговото намерение е да премахне напълно всички причини за смъртта и страданията и това включва природните бедствия. (Исаия 25:8; Откровение 21:3, 4)

[Бележка под линия]

[Снимка на страници 14, 15]

Снимка от въздуха на разломната верига Лаки

[Снимка на страници 14, 15]

Фонтан от нажежена лава

[Снимка на страница 15]

Сателитна снимка на Исландия

[Информация за източника на снимката на страница 14]

Фонтан от лава: © Tom Pfeiffer; снимка от въздуха: U.S. Geological Survey; сателитна снимка: Jacques Descloitres MODIS Rapid Response Team NASA/GSFC